Катя Воденичарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катя Воденичарова
българска детска писателка
Родена

Националност българка
Образование Софийски университет

Катя Воденичарова е българска детска писателка, авторка на детска проза, театрални пиеси, текстове на детски песни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Катя Райкова Воденичарова [1] е родена на 13 септември 1926 година в София.[2] Завършва Класическия отдел на Втора девическа гимназия и висше образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Български език и литература“.[3]

Работи 33 години в БНР – редакция „Детско-юношески предавания“ (19 години) и редакция „Хумор, сатира и забава“ (14 години).[3][2] С нейното име са свързани популярни детски радиопредавания като „Бате Райко Многознайко“, „Хоп Троп и Художникът Почти Вълшебник“, „Приказки за Радослав“, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“, „Тромбата на Вили“.

Пише и на здравна тематика. През 1954 година пише книгата „Работата на Български червен кръст“ в съавторство с В. Войнова. През 1963 година излиза сборникът от художествени и научни четива „Разкази за здравето“ в съавторство с Васил Стоицев. През 1993 г., заедно с художника Теню Пиндарев, се включват в кръга съмишленици на списание „Социална медицина“ и двамата стават автори на множество къси трагикомични разкази и злободневни карикатури. През 2008 година Научното дружество по социална медицина издава книжка, събрала 22 разказа на Катя Воденичарова и 33 карикатури на Теню Пиндарев под заглавие „Случки и смешки за разни болежки“, която получава награда на Националния литературен конкурс на медицинска тема за творби на автори немедици.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Катя Воденичарова е автор на:

  • Осем радиопиеси
  • Шест куклени пиеси
  • Осем театрални пиеси
    • „Една чанта мечти“
    • 1960: „Внезапна проверка“
    • 1982: „Момчето, от което вдигнаха ръце“
    • 1986: „Два картофа и шише лимонада“
    • 1987: „Приказка за еди-кой си“
  • Осем телевизионни пиеси и филми
  • Над десет книги – повести и разкази:
    • 1962: „В първи клас“
    • 1964: „Янка, бабино момиче“
    • 1965: „Момче-юначе“
    • 1970: „Приказка за Радослав“
    • 1967: „Хоп Троп“
    • 1971: „Артистът от нашата улица“
    • 1979: „Един метър над земята“
    • 1988: „Чочко тръгва по света“
    • 1996: „Ела, Мони, изяж ме!“
    • 2007: „Следвай ме, бабо!“, ИК „Жанет 45“
    • 2008: „Случки и смешки за разни болежки“
    • 2008: „Торта на патерица“, ИК „Жанет 45“
    • 2015: „Весели случки с внуци и внучки“, ИК „Български писател“[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Показалец на имена на лица и колективни органи, Уебсайт на Народна библиотека
  2. а б На 90 години писателката Катя Воденичарова е непоправима оптимистка, Интервю на Петя Александрова, в. „Дума“, 3 декември 2016
  3. а б в г Справочник на изданията » Автори » Катя Воденичарова, уебсайт на издателство Жанет 45
  4. а б в Катя Воденичарова на 90 години, от Редколегията на сп. „Социална медицина“
  5. Катя Райкова Воденичарова, Своден каталог на НАБИС