Катя Зографова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Катя Кузмова-Зографова)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катя Зографова
българска литературна историчка
Родена

Националност Флаг на България България
Образование Пловдивски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Пловдивски университет
Работила в Национален литературен музей
Публикации „Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта“ (2001)
„Знаменити. Забравени. Забранени“ (2015), "Световете на Яворов" (2019)
Семейство
Съпруг Константин Зографов[1]

Катя Зографова е българска литературна историчка, литературоведка и писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 11 май 1957 г. в Панагюрище.[2] Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[3] През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Години наред е директорка на къща музей „Никола Вапцаров“ (2002 – 2009), а от 2010 до 2016 г. е директор на Националния литературен музей. От 2016 година отново е главен уредник на къща музей "Никола Вапцаров.[4][5]

Има над 600 публикации в печатните медии. Участва в над 40 научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за български писатели и художници.[2]

Участник и консултант в документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, Яворов, Димчо Дебелянов, кафе-сладкарница „Цар Освободител“, литературните места на София.[2]

Главен фокус на изследванията ѝ е периодът на 20-те-40-те години на ХХ век.[2]

От 2019 г. по покана на Фондация "Прочети София" води литературни разходки "Непознатите класици" и "Непознатите бохеми".

Книгата ѝ за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а „Многоликата българка“ – с националната награда „Блага Димитрова“.[2] През 2015 г. е удостоена с националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“[6][7] и със златна монета „Писменост“ на Съвета на европейската научна и културна общност, "Творец на Панагюрище", .

Нейни текстове са превеждани на френски, италиански, английски, полски, гръцки и руски.[2]

Членува в Съюза на българските писатели, Клуб на българските писателки, Дамския литературен салон „Евгения Марс“ и Женското патриотично дружество „Райна Княгиня“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)“. 1996.
  • „Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта“. София: Ваньо Недков, 2001, 436 с. ISBN 9549176572[8][9][10]
  • „Интелектуалецът Емануил Попдимитров“. София: Труд, 2001, 104 с.
  • „Орчо войвода или преображенията на българското юначество“. 2006, І и ІІ изд.
  • „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“. София: „Изток-Запад“, 2006.[11]
  • „Любовен архив“. София: „Изток-Запад“, 2007, 120 с. ISBN 9789543213429
  • „Забравеният възрожденец Динко Зограф“. Вяра, 2008; 2010, ІІ доп. изд., 48 с.
  • „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“. София: „Изток-Запад“, 2009, 304 с. ISBN 9789543216383[12]
  • „Неканоничният Вазов“. София: „Изток-Запад“, 2011, 110 с. ISBN 9789543218615
  • „Жените в Априлското въстание“. София: „Изток-Запад“, 2011, 32 с. ISBN 9789543219254
  • „Играещата със стихиите. Елисавета Багряна“. София: „Изток-Запад“, 2013, 360 с. ISBN 9786191523078[13]
  • „Знаменити. Забравени. Забранени“. София: „Изток-Запад“, 2015, 520 с. ISBN 9786191525959[14]
  • „Българската одисея на Весна Парун“. София: „Изток-Запад“, 2016, 96 с.
  • „Словозографии“. София: Богианна, 2017, 182 с. ISBN 9789546761385
  • "Световете на Яворов". София: Изида, 2019, 224 с. ISBN 9786192350321

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Пет истории на Катя Зографова, публикувани във вестник „Сега“, pia-news.com, 25 януари 2016 г.
  2. а б в г д е ж Катя Зографова в Литернет.
  3. Представяне на книгата на Катя Кузмова-Зографова „Никола Вапцаров. Преоткриване“, електронен бюлетин „Културни новини“, 12 май 2010 г.
  4. „Култът към Яворов – срещи в Националния литературен музей“, БНР, 1 февруари 2013 г.
  5. Веселин Николов, „Националният литературен музей е с нов директор“, в-к „Дневник“, 18 март 2016 г.
  6. „Ясен е носителят на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, сайт на община Панагюрище.
  7. Мадлена Георгиева, „Катя Зографова ще е носител на наградата за критика „Нешо Бончев“, pia-news.com, 25 март 2015 г.
  8. Румен Спасов, „Възкресението на един майстор“, в. „Литературен вестник“, год. 11, бр.23, 13.06 – 19.06.2001 г.
  9. Милена Кирова, „Портрет на един Дилетант“, рец. във в-к „Култура“, бр. 22, 8 юни 2001 г.
  10. Пламен Антов, „Възкресението на Дилетанта“, отзив във в-к „Капитал“, 30 юни 2001 г.
  11. Юлия Йорданова, „Великите българки“, рец. в LiterNet, 27.07.2007, № 7 (92).
  12. Владимир Шумелов, „За Катя Зографова и нейното преоткриване на Вапцаров“, рец. в LiterNet, 27.04.2011, № 4 (137).
  13. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Елисавета Багряна: Играещата със стихиите“, рец. в LiterNet, 11.06.2014, № 6 (175).
  14. „Катя Зографова, и. д. директор на Националния литературен музей: Забранени, но незабравени“, интервю на Лъчезар Лозанов, в-к „Българска армия“, 15 май 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта