Катя Ман

Катя Ман Katia Mann
	Томас и Катя Ман, 1929 г.
Родена	24 юли 1883 г. Фелдафинг, Мюнхен
Починала	25 април 1980 г. (96 г.) Килхберг, Цюрих
Погребана	Швейцария
Религия	лутеранство
Националност	Германия
Работила в	писател
Литература
Жанрове	мемоари
Семейство
Съпруг	Томас Ман
Деца	Клаус Ман; Голо Ман
Уебсайт	Страница в IMDb
	Катя Ман в Общомедия

Катя Ман (на немски: Katia Mann) е германска мемоаристка, съпруга на писателя Томас Ман и негова спътница по време на петдесетгодишния им общ живот.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и детство[редактиране | редактиране на кода]

Домът на семейство Прингсхайм в Мюнхен

Катарина Прингсхайм, както гласи моминското ѝ име, е родена във Фелдафинг, край Мюнхен, в дома на професора по математика Алфред Прингсхайм. Израства в заможна среда, в която тя и четиримата ѝ братя получават солидно образование. В богатия им дом се дават често приеми, чиито гости са известни личности от политическия и културния живот като Валтер Ратенау, Елзе Ласкер-Шюлер и Хуго фон Хофманстал. Художникът Фридрих Аугуст Каулбах е оставил като спомен от тези приеми, в които понякога са участвали и децата, прочутата си картина от 1888 г. „Детски карнавал“.

След седмата си година Катя започва да взима частни уроци и през 1901 г. става първата жена в Мюнхен, положила матура. (Дотогава в Германия жените не са имали право да се явяват на държавен изпит.) От Мюнхенския университет, където баща ѝ преподава, Катя все пак получава разрешение да слуша лекции. Едва от 1903 г. жените в Бавария, а с това и Катя Прингсхайм, получават възможност за редовно следване. Катя проявява интереси главно към природонаучните и математическите дисциплини, но посещава лекции и по философия.

Томас Ман[редактиране | редактиране на кода]

През 1904 г. 21-годишната Катя Прингсхайм се запознава с 29-годишния писател Томас Ман, който вече си е създал име с публикувания през 1901 г. първи роман „Буденброкови“. След дълги колебания от нейна страна двамата сключват брак през февруари 1905 г. През следващите 14 години Катя Ман ражда шест деца – три момичета и три момчета.

През лятото на 1911 г. Катя Ман получава белодробни оплаквания и през следващата година отива на лечение в санаториум за гръдоболни във високопланинския курорт Давос, Швейцария, с диагноза „скрита туберкулоза“. По-късни рентгенови снимки показват, че тази диагноза е невярна. Но нейните писма от Давос вдъхновяват Томас Ман да създаде романа „Вълшебната планина“ (1924).

През Първата световна война семейството остава в Мюнхен, понеже Томас Ман е освидетелстван като „негоден за военна служба“. Грижите за прехраната и физическото им оцеляване поема изцяло Катя Ман, за да може съпругът ѝ да се отдаде пълноценно на литературен труд. През 1920 г. Бонският университет му присъжда званието „почетен доктор“, а през 1926 г. Любекският сенат го удостоява с титлата професор.

Семейство Ман[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Ман
Име	Родени	Починали	Възраст
Томас Ман	6 юни 1875	12 август 1955	80
Катя Ман	24 юли 1883	25 април 1980	96
Ерика	9 ноември 1905	27 август 1969	63
Клаус	18 ноември 1906	21 май 1949	42
Голо	29 март 1909	7 април 1994	84
Моника	7 юни 1910	17 март 1992	81
Елизабет	24 април 1918	8 февруари 2002	83
Михаел	21 април 1919	1 януари 1977	57

Семейство Ман пред вилата им в Бад Тьолц, 1909 г.
Катя Ман с шестте си деца, 1925 г.

Нобелова награда[редактиране | редактиране на кода]

На път за Стокхолм и Нобеловата награда, 1929 г.

През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература. Двамата с Катя заминават за Стокхолм, където писателят приема от ръката на шведския крал наградата.

През следващата година в есето си „Очерк за моя живот“ той ще напише:

„Дължа безкрайна благодарност на жената, която вече почти двайсет и пет години споделя всичко в моя живот, който не зная как щеше да протече, ако не беше умната, смела и нежно-енергична подкрепа на изключителната ми спътница.“

Емиграция[редактиране | редактиране на кода]

Катя Ман съпровожда мъжа си навсякъде в неговите странствания, лекционни пътувания и преселения. Съпровожда го и по пътя на емиграцията, която започва през 1933 година с възхода на националсоциализма в Германия и пет години по-късно ги отвежда в Съединените щати. Там семейството на писателя остава до 1952 г., когато в страната се развихря официален антикомунизъм и така нареченият „лов на вещици“.

Завръщане в Швейцария[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна война Томас Ман не се завръща в Германия, защото там го посрещат с неприязън, отправят му обвинения и упреци едва ли не от всички страни – левите сили го укоряват заради недостатъчната политизираност на творчеството му, десните го смятат за прекалено демократичен. Семейството се установяват в Швейцария – в Килхберг на Цюрихското езеро и остава там до края.

Спомени[редактиране | редактиране на кода]

Близо двадесет години след смъртта на Томас Ман, вече деветдесетгодишна, Катя Ман публикува книгата си със спомени „Моите неписани мемоари“^[1] (1974). Тук тя обглежда съвместния им живот, припомня си важни и маловажни случки и събития, разговори и стълкновения с приятели и врагове. Катя Ман разсъждава за смисъла на своя живот, останал малко „в сянка“, но изпълнен с напрежение и богат на преживявания. За седемдесетия рожден ден на съпругата си Томас Ман, вече жив класик на модерната немска литература, с уважение и любов е изрекъл: „Ние ще останем заедно, ръка за ръка, дори, в царството на сенките. Ако на моето творчество, есенцията на живота ми, е отсъдена посмъртна слава, с мене, до мене ще живее и тя. Докато хората си спомнят за мене, ще си спомнят и за нея. Ако потомците кажат добра дума за мене, тя ще се отнася същевременно и за нея.“