Катя Петровская
| Катя Петровская Катерина Миронівна Петровська | |
.jpg) Катя Петровская, 2017 г. | |
| Родена | 3 февруари 1970 г. |
|---|---|
| Професия | писател, журналист, езиковед |
| Националност |  Украйна |
| Активен период | 2012 – |
| Жанр | драма, документалистика |
| Награди | „Стрега“, „Ингебор Бахман“ |
| Деца | 2 |
| Подпис |  |
| Катя Петровская в Общомедия | |
Катя Петровская (на украински: Катерина Миронівна Петровська) е украинско-немска писателка, литературоведка и журналистка.[1][2][3][4]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Катя Петровская, с рождено име Катерина Мироновна Петровска, е родена на 3 февруари 1970 г. в Киев, Украинска ССР, СССР, в еврейско-украинско рускоезично атеистично семейство.[1][2] Израства в Киев. Тя напуска дома на родителите си на 16-годишна възраст след ядрената катастрофа в Чернобил и живее с приятелите на родителите си в Москва. След завършване на средното си образование следва литературознание и славистика в Тартуския университет.[1][2] През 1994/95 г. следва в Станфордския университет и в Колумбийския университет със стипендия от Американския съвет на преподавателите по руски език (ACTR), а през 1998 г. получава докторска степен по литература и славистика от Московския университет[1] с дисертация върху поетиката на прозата на Владислав Ходасевич.[3][4]
През 1999 г. се мести в Берлин[1] и работи като журналистка за различни руски медии, включително списание „Сноб“.[1] Пише и в немскоезични вестници, включително „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и „Таг“.[2] В периода 2011 – 2013 г. пише като колумнист за „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“ колонката „Западно-източната дива“[4], а от 2015 г. като колумнист във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ колонката „Снимка на седмицата“.[2][3] Пише на немски език.
През 2010 г. получава стипендия от фондация „Робърт Бош“ за работата по книгата си „Може би Естер“, а през 2013 г. – грант от Дома на художниците в Аренсхоп.
През 2012 г. е издадена първата ѝ книга, фотоалбума „Обратно в детския и младежки ваканционен лагер „Орльонок“, като описва в есето си търсенето на частица от съветското си детство.[1]
През 2014 г. е издаден сборникът ѝ с разкази „Може би Естер“.[1] В едноименния разказ чрез историята на Естер, която прилича на прабаба си, депортирана в Киев през 1941 г. и убита в клането в Бабин Яр, разказва за геноцида над евреите в Киев от нацистите. Книгата получава наградата „Ингеборг Бахман“, наградата „Шубарт“, наградата „Аспекте“, наградата „Ернст Толер“ и наградата „Стрега Еуропео“.[1] Книгата става бестселър на „Шпигел“ и е публикувана на над 30 езика по света.[1][2][3]
През октомври 2015 г. тя ръководи проект в Международния изследователски център за културни изследвания във Виена на тема фотографиите и как зрителите ги виждат. Член е на Германския център за език и поезия.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Die Auserwählten. Ein Sommer im Ferienlager von Orlionok (2012) – фоторепортаж с есе[1][3]
- Vielleicht Esther (2014) – награда „Ингеборг Бахман“ и други[2][4]
Може би Естер, изд.: ИК „Парадокс“, София (2016), прев. Милен Милев - Tausendundein Buch във Warum Lesen? Mindestens 24 Gründe (2020).
- Das Foto schaute mich an. Kolumnen (2022)[3]
- Als wäre es vorbei. Texte aus dem Krieg (2025)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 2013 Награда „Ингеборг Бахман“[1][3]
- 2014 Литературна награда „Аспекте“
- 2015 Награда „Ернст Толер“
- 2015 Литературна награда „Шубарт“
- 2015 Европейска награда „Стрега“
- 2022 Награда за правата на човека на фондация „Герхарт и Ренате Баум“
- 2023 Награда „Густав Реглер“
- 2024 Награда за литература „Хорст Бингел“
- 2026 Награда за литература „Якоб Васерман“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- 1 2 3 4 5 6 7 ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio Архив на оригинала от 2025-02-22 в Wayback Machine.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ((en)) Биография и библиография в сайта Leuphana на Лайпцигския университет>
- 1 2 3 4 ((en)) Биография в сайта на Берлинския литературен фестивал
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Katja Petrowskaja в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
