Катя Станева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катя Станева
българска литературна историчка
Родена
1952 г. (67 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работила в Софийски университет
Публикации Апология на българското. Творчеството на Георги Раковски (1996)

Катя Станева е българска литературна историчка. Научните интереси и публикациите ѝ са в областта на литературата и културата на Българското възраждане, рецептивистиката, колективните идентичности.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1952 г. в град Видин. Завършва I гимназия „Христо Ботев“ в Русе (1970), а след това и Българска филология в Софийския университет (1974).

След редовна докторантура по възрожденска литература в Институт за литература на БАН (1979-1982) става доктор по литературознание с дисертация на тема „Поезия и читателска публика през 60-те и 70-те години на XIX век“ (1985).

Асистент (1984), старши асистент, главен асистент и доцент (от 1996) по възрожденска литература в Катедрата по българска литература към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Гост преподавател по българска литература в Загребския университет, Хърватия (2007-).

Ръководител на катедра „Българска литература“ към Факултета по славянски филологии на СУ (от 2011 г.)[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 – Атанас Трифонов Илиев. София: Просвета, 1993.
  • 1996 – Апология на българското. Творчеството на Георги Раковски. София: УИ Св. Климент Охридски, 1996, 194 с.
  • 2001 – Гласове на Възраждането. София: Полис, 2001, 262 с.[2], [3], [4]

По-важни студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Жените писателки през Възраждането. – В: Неслученият канон. Български писателки от възраждането до Втората световна война. С., Алтера, 2009.
  • Подражанието като практика на себе си: пишещата жена през Възраждането. – Eslavistica Complutense. Publicaciones Universidad complutense de Madrid, Vol.9, 2009.
  • Фрагменти от смеховата култура на Българското възраждане. Петко Славейков. – В: Български език и литература, 2008, 3.
  • Места, гледища, прозрения (Възрожденски и днешни реторики) – В: Език и литература, 2008, 1-2.
  • Акустиките на гласа, който „гърми и тътне”: великите вини на великите сили. – В: Език и литература, 2007,1-2.
  • Солидните инвестиции на класиката. – В: Боян Пенев. Начало на Българското възраждане. Кама, С., 2005.
  • Фрагменти от любовния дискурс на Българското възраждане. Христо Ботев и Константин Миладинов. – В: Художникът и неговият образ. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Здравко Чолаков. УИ, С., 2004.
  • Възрожденски себеизричания. – В: Идентичности. Отражения. Игри. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Симеон Хаджикосев. УИ, С., 2004.
  • Фрагменти от любовния дискурс на Българското възраждане. – В: Eslavistica Complutense. Publicaciones Universidad complutense de Madrid. T.IV, 2004.
  • Употреби на смеха в творчеството на Петко Славейков. – В: Разночетения на текста. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов. УИ, С., 2003.
  • Колажът като интерпретация: женски идентификации през Българското възраждане. – В: Теория през границите. Въведение в изследванията на рода. Полис, С., 2001.
  • Факти, фактори, фикции за Българското възраждане. – В: Страница, Пловдив, 2001, 1.
  • Женски идентификации през Българското възраждане: реторики на национализма и на цивилизоването. – В: Конструиране на традицията. Юбилеен сборник в чест на проф. Милена Цанева. УИ, С., 2000.
  • Фрагменти от любовния дискурс на Българското възраждане. Петко Славейков. – В: Език, Литература, Идентичност. УИ, С., 1999.
  • Разговорът между майка и син в поезията на Христо Ботев. – Възрожденският текст. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков. С., 1998.
  • Образи на родното в творчеството на Христо Ботев. – В: Творби и прочити. Тилия, 1996.
  • Списание „Памятник” – В: Периодика и литература, Т.2, БАН, 1993.
  • Българите и световното изложение през погледа на Ботев (Фейлетонът „Хайде на изложбата!”). – В: Текст и смисъл. УИ, С., 1992.
  • Поетическият свят на Райко Жинзифов. – В: Език и литература, 1992, 2.
  • Хуманизъм и национална идеология в поезията на Георги Раковски. – В: Български език и литература, С., 1992, 1.
  • Паисий Хилендарски. Добри Чинтулов. – В: Леков, Д., К.Топалов, К.Станева, Н.Чернокожев. Българска възрожденска литература. УИ, С., 1991, Второ изд. 2001

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катедра „Българска литература“ към Факултета по славянски филологии на СУ
  2. Ани Бурова, „Възраждането: гласове на началата“, рец. във в.„Литературен вестник“, бр.27, 10 юли 2002 г.
  3. Милена Кирова, „За Възраждането отвътре“, рец. във в.„Култура“, бр.7, 22 февруари 2002 г.
  4. Елена Гетова, „Гласовете на времето“, рец. в сп. „Балканистичен форум“, ЮЗУ, 2003, № 1-2-3, с.219-224.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]