Кафяви въглища
Кафявите въглища са вид въглища с по-висока калоричност (2500 – 5000 kcal) в сравнение с лигнитните въглища.[1]
В сравнение с лигнитните съдържат по-малко влага (15 – 20%). Кафявите въглища се използват за отопление и за производство на електроенергия.
Кафяви въглища в България[редактиране | редактиране на кода]
Запасите на кафяви въглища в България възлизат на около 300 млн. тона. Те имат палеогенска възраст. Бобовдолският басейн е с най-големи запаси – около 190 млн. тона или 60% от запасите на кафяви въглища в страната. Въглищните пластове са на дълбочина до 700 m. Това налага подземния им добив. Благодарение на тях функционира ТЕЦ „Бобовдол“.[1]
Непосредствено след Освобождението започва експлоатацията на Пернишкия басейн. Въглищата му се използват за производство на електроенергия в ТЕЦ „Република“.[1]
Около 18% от запасите на кафяви въглища се намират в мина „Черно море“ край село Рудник, област Бургас.[1]
Други находища са край Николаево, село Брежани, както и в Разложкия и Кюстендилския басейн, които са с неогенска възраст.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 40.
