Кафяви горски почви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кафявите горски почви са песъчливо-глинести. Те са най-широко разпространените почви в планинските райони с над 600 м надморска височина.

Тези почви са богати на хумус — до 12%, но хумусното вещество не е много качествено — не е завършен процесът на хумификация. Реакцията е слабо кисела — pH 5,5-6. Средно запасени са с усвоим азот и усвоим фосфор. Нуждаят се от комбинирано торене. На тях обикновено има горска растителност, рядко се използват за земеделие (най-често картофи).

В по-високите части на планините кафявите горски почви преминават в тъмноцветни горски и планинско-ливадни. На повърхността обикновено има до 5см горска постилка от мъртви органични остатъци, след което — 10 до 60см — хумусно-акумулативен хоризонт. Фрагментирани са — съдържат островърхи камъни в целия профил.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В долната част на средния лесорастителен пояс. Всички наши планини имат кафяви горски почви. Разпространени са в 3 района — старопланински, македоно-родопски и витошко-средногорски.

Почвообразуване[редактиране | редактиране на кода]

Характеризира се с голямо количество на валежите, висока въздушна влажност, дебела снежна покривка, средна температура 6 — 10С. Климата е преходно планинско горски.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Формира се изцяло под влиянието на дървесна растителност. Горунови насаждения, букови, черен и бял бор, ела и смърч.

Почвообразуващи скали[редактиране | редактиране на кода]

Безкарбонатни — гранит, гнайс, шисти, пясъчник и др. Върху карбонатни са се образували карбонатни кафяви горски почви.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Хълмисто-предпланински до планински

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Характерна особеност на нашите кафяви горски почви е липсата на оподзоляване в хумусния хоризонт при отсъствие на СаСО3 в основната скала и наличността на много ярко кафяво до червеникаво оцветяване.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Тъмните кафяви почви са характерни за северните и близки до тях изложения. Отличават се с голямата си мощност, добре изразен хумусно-акумулативен хоризонт и малка скелетност. Имат големи запаси от хранителни вещества и висок капацитет на активна влага. Това ги прави в повечето случаи почви с високи лесорастителни свойства, върху които успешно растат насаждения от бук, ела, смърч, бял бор и др.

Светлите кафяви почви са характерни за южните и близки до тях изложения. Те са маломощни, със скъсен хумусен хоризонт и наличие на много скелет. Заемат се главно от различно продуктивни белоборови насаждения. Бук, смърч, ела — лош растеж и малка продуктивност.

Морфологични белези[редактиране | редактиране на кода]

Те са най-типичният представител на горските почви в България. Дори и сега протича горският почвообразувателен процес. Кафявите горски почви най-често имат формирани всички хоризонти А0, А, В, С и Д.

Механичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Кафявите горски почви са с лек механичен състав. Отличават се с значителна скелетност. Има интензивно глинообразуване.

Лесорастителни свойства[редактиране | редактиране на кода]

От гледна точка на горското стопанство кафявите горски почви са твърде плодородни. Тук растат най-производителните букови и иглолистни гори. Поради релефа протичат интензивни ерозионни процеси, където лесорастителните свойства са лоши. Така и плитките на южни изложения почви.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]