Кахора Баса
| Кахора Баса | |
 „Кахора Баса“ от космоса | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Местоположение в Мозамбик | |
| Местоположение | Мозамбик |
| Надм. височина | 314 m |
| Построен | 1974 г. |
| Собственик | Република Мозамбик |
| Езеро | |
| Дължина | 250 km |
| Ширина | 38 km |
| Дълбочина | 20,9 m |
| Площ | 2739 km² |
| Воден обем | 55,8 km³ |
| Приток | Замбези |
| Отток | Замбези |
| ВЕЦ | |
| Капацитет | 1920 MW |
| Кахора Баса в Общомедия | |
„Кахора Баса“ е язовир с водноелектрическа централа на река Замбези в провинция Тете, Мозамбик. Името Кабора Баса е използвано по-рано заради грешка.
Това е 4-то по големина изкуствено езеро в Африка. В Африка има само 3 по-големи язовира по площ и обем: „Акосомбо“ в Гана, „Кариба“ (в по-горното течение на река Замбези, между Замбия и Зимбабве) и „Насър“ в Египет.
История[редактиране | редактиране на кода]
Португалски период[редактиране | редактиране на кода]
Проектът за „Кахора Баса“ е започнат в края на 1960-те години от португалците в тяхната колония по това време Мозамбик. Заедно с Република Южна Африка сключват споразумение, според което Португалия ще построи и управлява ВЕЦ на „Кахора Баса“ заедно с високоволтова система за пренос на електроенергия до границата с Южна Африка. От своя страна РЮА се съгласява да построи нужната инфраструктура на своя територия и да купува енергия от Португалия.
Проектът е бил жертва на саботаж няколко пъти от местните, борещи се за независимост. Язовирът започва да се пълни през 1974 г.
До 2007 г. стената е управлявана от Hidroeléctrica de Cahora Bassa - съвместна компания на Мозамбик (18%) и Португалия (82%). На 27 ноември 2007 г. Мозамбик придобива контрол върху язовира.[1] През 2007 г. Португалия продава на Мозамбик по-голямата част от своите 82% за 750 милиона евро, но запазва 15%. Страната планира да продаде още 10% в по-късен етап на инвеститор, посочен от правителството на Мозамбик.
Независим Мозамбик[редактиране | редактиране на кода]
Мозамбик става независим през 1975 г. От завършването на проекта р. Замбези има много по-регулирано течение, но все още причинява масивни наводнения с множество жертви. Пример за това е наводнението от 1978 г., което оставя 100 000 души без дом и причинява щети за 30 млн. долара, а 45 души губят живота си. То слага край на разпространеното твърдение, че язовирът най-сетне ще спре наводненията.
По време на гражданската война (1977-1992) многократно са нанасяни щети върху транспортната система. След края на войната компанията отстранява щетите.
Икономически дейности[редактиране | редактиране на кода]
По-голямата част от електричеството, генерирано от „Кахора Баса“, се продава на Република Южна Африка. През 2006 г. „Кахора Баса“ има около 1920 MW мощност, но инфраструктурата е с много по-голям капацитет и компанията-собственик има планове почти да удвои производството до 2008 г. През 1994 г. общият капацитет в Мозамбик е бил 2400 MW, от които 91% от ВЕЦ.
В язовира е развито отглеждането на риба (особено капента). Капента идва от езерото Кариба, където на свой ред е внесена от езерото Танганика. Годишният улов в „Кахора Баса“ е 10 000 т. през 2003 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Hidroeléctrica de Cahora Bassa (HCB) Website (португалски)
- Cahora Bassa, Encyclopædia Britannica (английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cahora Bassa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |