Кацушика Хокусай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кацушика Хокусай
葛飾 北斎
японски художник и гравьор
Автопортрет от 1839 г.
Автопортрет от 1839 г.

Роден
Починал
10 май 1849 г. (88 г.)
Националност Флаг на Япония Япония
Кариера в изкуството
Стил укийо-е
Професия периода Едо
Известни творби "Тридесет и шест изгледа към Фуджи"
Повлиян Сесшу Тойо
Подпис Signature of Katsushika Hokusai.png
Кацушика Хокусай в Общомедия

Кацушика Хокусай (на японски: 葛飾 北斎) е японски художник, гравьор и автор на укийо-е от периода Едо. Творчеството му е повлияно от Сесшу Тойо, както и от китайското изобразително изкуство.[1]

Хокусай е най-известен с поредицата печатни графикиТридесет и шест изгледа към Фуджи“, включваща неговия шедьовър „Голямата вълна край Канагава“. Макар и по-ранните му работи да са значими, именно с тази поредица той получава широко признание както в Япония, така и по света. Тя оказва съществено влияние върху европейското изкуство.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

„Голямата вълна край Канагава“, най-известната картина на Хокусай, част от поредицата „Тридесет и шест изгледа към Фуджи“

Хокусай е роден на 23 септември 1760 в занаятчийско семейство в района Кацушика на град Едо (днес Токио), столицата на шогуните Токугава.[3] Рожденото му име е Токитаро[4] – „таро“, защото е първи син, и „токи“, за да се подчертае, че е дошъл на белия свят в годината на дракона. През своя живот той използва най-малко 30 различни имена. Макар използването на различни имена да е обичайно за японските художници през този период, броят на имената, използвани от Хокусай, е значително по-голям от този при всеки друг по-значим художник. Промените в имената му са толкова чести, а и обикновено са свързани с промяна в стила му, поради което често се използват за периодизацията на живота на Хокусай.[3]

Предполага се, че бащата на Токитаро е Накаджима Исе, майстор на огледала, който работи за шогуните.[4] Баща му не прави Токитаро свой наследник, така че е възможно майка му да е конкубина.[3] Токитаро започва да рисува около шестгодишен, може би учейки се от бащата, чиято работа включва и рисуването на украса по контура на огледалата.[3]

Когато е на 12 години, Токитаро е изпратен от баща си да работи в книжарница и библиотека – разпространена в тогавашните японски градове институция, където представители на средните и висшите класи се забавляват с четенето на книги, отпечатани с дървени заготовки.[5] На 14 години Токитаро става чирак на гравьор на дърво, при когото работи до осемнадесетата си година. След това е приет в ателието на Кацукава Шуншо, автор на укийо-е, характерен японски жанр рисунки и печатни графики.[4] Основен сюжет в укийо-е на художници като Шуншо са портрети на придворни и актьори от театъра кабуки, популярен в японските градове по това време.[6]

След година работа при Шуншо, Токитаро за пръв път променя името си – неговият учител го нарича Шунро. Под това име той публикува първите си печатни графики, поредица рисунки на актьори от кабуки, издадена през 1779 година. През следващите години той работи в ателието на Шуншо и се жени за първата си съпруга, за която не е известно почти нищо.

Начало на самостоятелна дейност[редактиране | редактиране на кода]

„Силната Ои налива саке“

След смъртта на Шуншо през 1793 година Хокусай започва да изучава други стилове в изкуството, включително китайски и европейски, с които се запознава чрез френски и нидерландски гравюри, които успява да придобие.[6] Малко по-късно той е изгонен от школата Кацукава от Шунко, водещият ученик на Шуншо, може би заради това, че посещава и конкурентната школа Кано. Според собствените му думи, това събитие му оказва вдъхновяващо въздействие: „Това, което наистина мотивира развитието на моя художествен стил, беше унижението, което претърпях от страна на Шунко“.[4]

С напускането на Кацукава Хокусай променя и сюжетите на своите работи, отказвайки се от портретите на придворни и актьори, традиционната тематика на укийо-е. Вместо това той се насочва към пейзажа и изображения на всекидневния живот на хората от всички обществени слоеве. Тази промяна се оказва решаваща за развитието на укийо-е и на кариерата на самия Хокусай.

В началото на 90-те години първата съпруга на Хокусай умира. През 1797 година той се жени повторно, но и втората му жена умира малко по-късно. От двата си брака той има двама сина и три дъщери. Най-малката му дъщеря Сакае, известна също като Ои, също става художничка.[6]

През следващите години Хокусай се сближава с школата Таварая и използва името Таварая Сори. По това време той рисува главно картини с четка, наричани суримоно, и илюстрации за „киока ехон“, илюстрирани книги с хумористични стихове. През 1798 година той предава името си на свой ученик и, приемайки името Хокусай Томиса, за пръв път става независим художник, необвързан с определена школа.

В самия край на 18. век Хокусай продължава да развива своя стил на укийо-е с непортретна тематика. През 1800 година той приема и името, с което е най-широко известен – Кацушика Хокусай. Първото име е това на квартала на Едо, в който е роден, а второто означава „северно ателие“. През същата година той издава два сборника с пейзажи, „Известни гледки от Източната столица“ и „Осем изгледа от Едо“. По това време той започва да набира и собствени ученици, като до края на живота си обучава общо около 50 художници.[6]

Творчески възход[редактиране | редактиране на кода]

Рисунки на чапла от „Бързи уроци по опростено рисуване“
Страници от четвъртия том на „Хокусай Манга“ с рисунки на къпещи се и плуващи хора
„Хокусай Манга. Вятър“. 1820

През следващото десетилетие популярността на Хокусай се увеличава, както поради качествата на неговите работи, така и поради умението му да се саморекламира. По време на Токийския фестивал през 1804 година той рисува портрет на древния будистки учител Дарума с дължина 180 m, използвайки метла и кофи с мастило.

Според друг разказ, Хокусай участва в състезание в двора на шогуна Токугава Иенари с художник, използващ по-традиционни техники. Хокусай създава своята картина пред шогуна, рисувайки синя крива линия по хартия, през която след това подгонва пилета с натопени в червена боя крака. Той описва получената картина като пейзаж, изобразяващ река Тацута с червени кленови листа във водите ѝ, с което печели състезанието.[7]

През 1807 година Хокусай работи съвместно с известния писател Такидзава Бакин върху поредица от илюстрирани книги. Те прекъсват сътрудничеството си, докато работят върху четвъртата книга, поради художествени противоречия. Издателят, принуден да избира между двамата, предпочита да продължи работата с Хокусай, което показва значението на илюстрациите за печатните книги от този период.[8]

През 1811 година, вече 51-годишен, Хокусай променя името си на Тайто и започва работа върху сборника с графики с разнообразна тематика, известен като „Хокусай Манга“, и върху различни учебници по рисуване (етехон).[4] Тези учебници, първият от които е „Бързи уроци по опростено рисуване“ от 1812 година, са удобен начин за печелене на пари и привличане на нови ученици.

„Хокусай Манга“ включва 12 тома, издадени между 1814 и 1820 година, както и три тома, публикувани посмъртно. Те включват хиляди скици, карикатури и рисунки на животни, религиозни водачи и обикновени хора, често с хумористичен оттенък. Много популярни при публикуването си, те оказват силно развитие върху развитието на съвременния жанр манга.

„Тридесет и шест изгледа към Фуджи“[редактиране | редактиране на кода]

Гравюра от серията „Тридесет и шест изгледа към Фуджи“

Серията печатни графики е изработена между 1830 и 1832 година, когато Хокусай е вече над 70-годишен и е достигнал върха на творческия си потенциал. Публикувана е от Нишимура Йохачи.[9][10] От тази поредица са три от най-известните му творби – „Голямата вълна край Канагава“, „Южен вятър, ясно небе“ и „Буря под върха“.[11] Серията е приета като „несъмнения шедьовър“ на Хокусай.[12]

„Голямата вълна край Канагава“ изобразява три рибарски лодки, застрашени от огромна вълна на фона на върха на планината Фуджи. Въпреки че често е интерпретирана като цунами, малко вероятно е Хокусай да е искал да изобрази точно този природен феномен. По-скоро той желае да внуши мощта на морската стихия, както и властта, която морето има над рибарите.

Всяка графика е направена по традиционния начин: първо се изработва хартиен ескиз, по който се издялва дървена плочка. След това плочката се покрива с цветно мастило и се прави отпечатък върху хартия. Именно отпечатъкът е крайният продукт. Сложността при принтовете на Хокусай идва от големия брой цветове, тъй като всеки цвят изисква изработването на отделна дървена плочка, а след това внимателно налагане на цветовете, за да се завърши графиката.

Тридесет и шестте изгледа не са единствената серия, които изобразява Фуджи. Андо Хирошиге също прави тридесет и шест изгледа от Фуджи, докато Хокусай по-късно прави и втора серия от сто изгледа от планината.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

След 1834 г. Хокусай твори под псевдонима „Старецът, който е луд по изкуството“ (англ транскипция „Gakyō Rōjin Manji“).[13] В този период Хокусай прави и втората серия от знаменателни планински пейзажи – „Сто изгледа от Фуджи“.[14]

В послеписа на тази своя творба, Хоусай споделя:

От шестгодишна възраст изпитвам страст към копирането на форми и от петдестгодишен съм публикувал много рисунки и въпреки това, от всичко, което съм нарисувал докъм седемдесетгодишнината ми, няма нищо, което си струва да се забележи. Едва на седемдесет и три години успях отчасти да разбера структурата на животните, птиците, насекомите и рибите, както и живота на тревите и растенията. И така, на осемдесет и шест ще продължа да се развивам, на деветдесет ще успея да проникна по-дълбоко в тяхното тайнство и към стогодишна възраст вероятно ще успея да постигна нивото на възхитителното и божественото. Когато съм на сто и десет всяка точка, всяка линия, ще има свой собствен живот.[15]

Той се връща в Едо, където живее в утежняваща се бедност. Налага му се да продава картини, за да се препитава.

През 1839 г. пожар унищожава ателието на Хокусай и голяма част от заготовките и ескизите му. По това време кариерата му вече започва да залязва и млади творци като Андо Хирошиге набират популярност. Хокусай, обаче, не спира да твори и успява да завърши „Поток с патици“ на 87-годишна възраст.[16]

Перфекционист до последния си дъх, Хокусай възкликва на смъртното си ложе: „Ако Небето ми даде още десет години... или още пет, тогава ще стана истински художник“. Хокусай умира на 10 май 1849 г. (по традиционния японски календар – 18-ия ден от четвъртия месец на втората година от епохата Каеи) и е погребан в Сейкьо-джи в Токио.

Шунга[редактиране | редактиране на кода]

Сънят на жената на рибаря, 1814

Хокусай твори и в жанра шунга – отпечатани гравюри с еротичен сюжет, разновидност на укийо-е.[17] Думата „шунга“ означава пролет (пролетна картина).

Шунга е била разпространена и ценена сред всички класи на обществото, както от мъже, така и от жени.[17] Редиза суеверия са свързани с еротичните картини – приема се, че те са кадем срещу смъртта за самурая, и срещу пожар за търговците и домакинствата. И трите групи – самураи, търговци и домакини – водят живот, който изисква дълго физическо разделение на брачните партньори – самураите с месеци живеели във военни лагери или казарми, търговците пътували на дълги разстояния, а аристократичните домакинства следвали практиката санкин котай, която налагала години разделяне на съпругите и децата от мъжете.[18]

Традиционен сватбен подарък за булката е принтирана гравюра с еротични сцени от „Сказание за Генджи“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Atkison, Daniel и др. Katsushika Hokusai (1760 – 1849): Life and Art of Katsushika Hokusai. // csuchico.edu. csuchico.edu, 2007. Посетен на 2007-07-09.
  2. Farago 2015.
  3. а б в г Weston 1999, с. 116.
  4. а б в г д Nagata 1995.
  5. Weston 1999, с. 116 – 117.
  6. а б в г Weston 1999, с. 117.
  7. Weston 1999, с. 117 – 118.
  8. Weston 1999, с. 118.
  9. Calza, p. 30
  10. Calza, p. 470
  11. Calza, p. 30
  12. Calza, p. 470
  13. Hokusai Heaven retrieved March 27, 2009
  14. Weston, p. 119
  15. Calza, Gian Carlo. „Hokusau: a Universe“ in Hokusai, p. 7. Phaidon
  16. Weston, p. 120
  17. а б Forbidden Images – Erotic art from Japan's Edo Period. Helsinki, Finland, Helsinki City Art Museum, 2002. ISBN 951-8965-53-6. с. 23 – 28.
  18. Kornicki, Peter F.. The Book in Japan: A Cultural History from the Beginnings to the Nineteenth Century. Honolulu, University of Hawaii Press. ISBN 0-8248-2337-0. с. 331–353.
Цитирани източници
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hokusai“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.