Квадратно уравнение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Квадратно уравнение в математиката се нарича уравнение от втора степен от вида

,

където a, b и c са параметри и

,

лявата страна на това уравнение е полином от втора степен.

се нарича квадратен тричлен.

Разлагане на квадратния тричлен на множители[редактиране | редактиране на кода]

Ако квадратният тричлен f(x) = a x2 + b x + c има неотрицателна дискриминанта, той се разлага на линейни множители по следния начин:

където х1, х2 са корените на уравнението f(x) = 0.

Ако дискриминантата на квадратния тричлен е отрицателна, той не може да се разложи на линейни множители с реални коефициенти. В този случай казваме, че квадратният тричлен е неразложим.

Формули на Виет[редактиране | редактиране на кода]

Ако х1 и х2 са корените на квадратното уравнение а х2 + b x + c = 0, то

Тези полезни връзки между корените и коефициентите на квадратното уравнение са установени от френския математик Франсоа Виет през XVII в. и поради това носят неговото име.

В сила е и следната теорема:

Ако числата х1 и х2 са такива, че х1 + x2 = p, х1 x2 = q, то тези числа са корени на уравненето х2 – p x + q = 0.

Решаване на квадратно уравнение в нормален вид[редактиране | редактиране на кода]

Решаваме уравнението

чрез допълване до точен квадрат (често прилаган в практиката метод):

Ако в реалния случай тук се получи под корена отрицателно число, последните две стъпки естествено не са допустими. В този случай на третия ред се вижда, че не може да има реално решение, защото дясната страна е отрицателна, а лявата като квадрат – не е отрицателна.

Геометрия[редактиране | редактиране на кода]

За квадратната функция:
f(x) = x2x − 2 = (x + 1)(x − 2) на реалната променлива x абсцисите на точките, в които графиката пресича оста x, а именно x = −1 и x = 2, са корени на квадратното уравнение: x2x − 2 = 0.

Корените на квадратното уравнение

са и нули на квадратната функция

тъй като те са стойности на x, за които

Ако a, b и c са реални числа и дефиниционната област на f е множеството на реалните числа, тогава нулите на f са абсцисите на точките, в които графиката на функцията f пресича оста х. От горното следва, че ако дискриминантата е положителна, графиката пресича оста х в две точки; ако тя е нула, графиката се допира до оста х в една точка и ако е отрицателна, графиката не пресича оста х.

Разлагане на квадратен тричлен на множители[редактиране | редактиране на кода]

Членът xr е множител на квадратния тричлен

тогава и само тогава, когато r е корен на квадратното уравнение

Това следва от формулата за разлагане на квадратно уравнение на множители

Или от еквивалентното

В специалния случай, когато квадратното уравнение има един двоен корен, т.е. дискриминантата е нула, квадратният тричлен може да се разложи на множителите:

Уравнения, които се свеждат към квадратни[редактиране | редактиране на кода]

Уравнения от висока степен като

могат да се сведат до квадратни уравнения

,

където

.

Забележете, че най-високата степен е равна на удвоената степен на средния член. Полученото квадратно уравнение може да се реши директно или с проста субституция, като се използват методите за решаване на квадратни уравнения като разлагане на множители, допълване до точен квадрат и др.

Най-общо, ако полиномът е квадратен тричлен относно някоя променлива u, където

,

тогава квадратното уравнение може да помогне, за да се реши уравнението от високата степен.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]