Квадратно уравнение
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Квадратно уравнение в математиката се нарича уравнение от втора степен от вида
- ,
където a, b и c са параметри и
- ,
лявата страна на това уравнение е полином от втора степен.
се нарича квадратен тричлен.
Разлагане на квадратния тричлен на множители[редактиране | редактиране на кода]
Ако квадратният тричлен f(x) = a x2 + b x + c има неотрицателна дискриминанта, той се разлага на линейни множители по следния начин:
където х1, х2 са корените на уравнението f(x) = 0.
Ако дискриминантата на квадратния тричлен е отрицателна, той не може да се разложи на линейни множители с реални коефициенти. В този случай казваме, че квадратният тричлен е неразложим.
Формули на Виет[редактиране | редактиране на кода]
Ако х1 и х2 са корените на квадратното уравнение а х2 + b x + c = 0, то
Тези полезни връзки между корените и коефициентите на квадратното уравнение са установени от френския математик Франсоа Виет през XVII в. и поради това носят неговото име.
В сила е и следната теорема:
Ако числата х1 и х2 са такива, че х1 + x2 = p, х1 x2 = q, то тези числа са корени на уравненето х2 – p x + q = 0.
Решаване на квадратно уравнение в нормален вид[редактиране | редактиране на кода]
Решаваме уравнението
чрез допълване до точен квадрат (често прилаган в практиката метод):
Ако в реалния случай тук се получи под корена отрицателно число, последните две стъпки естествено не са допустими. В този случай на третия ред се вижда, че не може да има реално решение, защото дясната страна е отрицателна, а лявата като квадрат – не е отрицателна.
Геометрия[редактиране | редактиране на кода]

f(x) = x2 − x − 2 = (x + 1)(x − 2) на реалната променлива x абсцисите на точките, в които графиката пресича оста x, а именно x = −1 и x = 2, са корени на квадратното уравнение: x2 − x − 2 = 0.
Корените на квадратното уравнение
са и нули на квадратната функция
тъй като те са стойности на x, за които
Ако a, b и c са реални числа и дефиниционната област на f е множеството на реалните числа, тогава нулите на f са абсцисите на точките, в които графиката на функцията f пресича оста х. От горното следва, че ако дискриминантата е положителна, графиката пресича оста х в две точки; ако тя е нула, графиката се допира до оста х в една точка и ако е отрицателна, графиката не пресича оста х.
Разлагане на квадратен тричлен на множители[редактиране | редактиране на кода]
Членът x − r е множител на квадратния тричлен
тогава и само тогава, когато r е корен на квадратното уравнение
Това следва от формулата за разлагане на квадратно уравнение на множители
Или от еквивалентното
В специалния случай, когато квадратното уравнение има един двоен корен, т.е. дискриминантата е нула, квадратният тричлен може да се разложи на множителите:
Уравнения, които се свеждат към квадратни[редактиране | редактиране на кода]
Уравнения от висока степен като
могат да се сведат до квадратни уравнения
- ,
където
- .
Забележете, че най-високата степен е равна на удвоената степен на средния член. Полученото квадратно уравнение може да се реши директно или с проста субституция, като се използват методите за решаване на квадратни уравнения като разлагане на множители, допълване до точен квадрат и др.
Най-общо, ако полиномът е квадратен тричлен относно някоя променлива u, където
- ,
тогава квадратното уравнение може да помогне, за да се реши уравнението от високата степен.