Квинт Фабий Максим Емилиан
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Квинт Фабий Максим.
| Квинт Фабий Максим Емилиан Quintus Fabius Maximus Aemilianus | |
|---|---|
| римски политик | |
| Роден |
189 г. пр.н.е.
|
| Починал | 130 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Фабии |
| Баща | Луций Емилий Павел Македоник |
| Майка | Папирия Мазониз |
| Братя/сестри | Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански Емилия Терция Емилия Паула Прима Емилия Паула Секунда |
| Съпруга | неизвестна |
| Деца | Квинт Фабий Максим Алоброгик |
Квинт Фабий Максим Емилиан (на латински: Quintus Fabius Maximus Aemilianus; * 186 пр.н.е.; † 130 пр.н.е.) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Луций Емилий Павел Македоник от първия му брак с Папирия Мазониз и с две години по-стар брат на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански.[1] От втория си брак баща му Емилий Павел има още двама сина и той дава първородените си синове след 179 пр.н.е. за осиновяване. Квинт е осиновен от Квинт Фабий Максим (претор 181 пр.н.е.), внук на прочутия Квинт Фабий Максим Верукоз.[2]
Младият Фабий участва през 168 пр.н.е. при родния си баща, който е главнокомадващ в битката при Пидна, против македонския цар Персей.[3] Той занася новината за победата при битката в Сената.[4] През 167 пр.н.е. се връща на бойното поле и се бие против македонски градове и след това с Публий Корнелий Сципион Назика Коркул против бунтуващи се илирийци. Затова има право да участва в триумфа на баща си в Рим.[5]
През 154 пр.н.е. е пратеник с делегация в Пергамон, а през 149 пр.н.е. става претор и получава за управление провинция Сицилия.[6] През 145 пр.н.е. е избран за консул заедно с Луций Хостилий Манцин.[7] Изпратен е в Испания да се бие против лузитаните и остава там като проконсул (144 – 143 пр.н.е.).
При брат си Сципион той командва през 134 – 132 пр.н.е. в Испания половината от войската, която обсажда Нуманция.[8]
Деца[редактиране | редактиране на кода]
- Квинт Фабий Максим Алоброгик, организира погребението на чичо му Сципион († 129 пр.н.е.).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Münzer: Fabius 110). Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft. Bd. VI 2, Stuttgart 1907, Sp. 1794 – 1796.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Полибий, 29, 14, 2; 32, 10, 3; Плутарх, Aemilius Paullus 5, 4.
- ↑ Плутарх, Aemilius Paullus 5, 4; Велей Патеркул, 1, 10, 3.
- ↑ Полибий, 29, 14, 2f.; Ливий, 44, 35, 14; Плутарх, Aemilius Paullus 15, 3f.
- ↑ Ливий, 44, 45, 3; 45, 1, 1 – 45, 2, 7.
- ↑ Ливий, 45, 27, 1; 45, 33, 8; 45, 34, 8; 45, 40, 4.
- ↑ Полибий, 33, 9, 3; 36, 5, 8.
- ↑ Fasti Capitolini; Ливий, periochae 52a.
- ↑ Апиан, Iberica 90.