Кекханс фон Геминген
| Кекханс фон Геминген | |
| германски благородник, основава „линията Геминген-Михелфелд“ | |
| Роден |
1431 г.
|
|---|---|
| Починал | 28 септември 1487 г.
|
| Герб | |
 Гербът на фон Геминген | |
| Семейство | |
| Баща | Еберхард дер Таубе фон Геминген |
| Братя/сестри | Еберхард фон Геминген (1422 – 1501) Валтер фон Геминген |
| Деца | Уриел фон Геминген Орендел фон Геминген |
Ханс/Кекханс фон Геминген цу Михелфелд (на немски: Hans der Kecke, Keckhans von Gemmingen; * 1431 в Хайлброн; † 28 септември 1487 в Гермерсхайм) е благородник от стария алемански рицарски род Геминген в Крайхгау в Баден-Вюртемберг в Михелфелд (днес в Ангелбахтал). Той основава „линията Геминген-Михелфелд“. Той е на служба на Курпфалц и взема в плен през битката при Зекенхайм/Секенхайм 1462 г. противниковия командир граф Улрих V фон Вюртемберг.
Той е вторият син (от 23 деца) на Еберхард Таубе († 1479) и съпругата му Барбара фон Найперг († 1486), дъщеря на Еберхард фон Найперг († 1450) и Магдалена фон Ментцинген. Внук е на Еберхард Млади фон Геминген († пр. 1426) и пра-внук на Герхард Стари фон Геминген (1360 – 1402). Потомък е на Дитер Млади фон Геминген († 1359).
Баща му разделя собствеността си между Ханс и брат му Еберхард фон Геминген († 1501). За другите му братя е предвидена религиозна кариера.[1]
По заповед на курфюрст Фридрих I Победоносни той тръгва през 1460 г. с 1 000 мъже пред село Дьоренбах на род Лайнинен и го разрушава. През 1462 г. той купува дворец Вайлер от Симон фон Нойдек и Анна фон Гертинген.
Ханс участва в победоносната битка при Зекенхайм/Секенхайм на 30 юни 1462 г., в която участва с пет, а брат му с три коне. След това курфюрст Фридрих дава банкет за пленените князе и господари и своите смели рицари, така също и Ханс фон Геминген. След това някои от рода Геминген получават висши служби в империята.
През 1460 г. той купува от тъста си, Гьотц фон Нойенщайн, една шеста от Михелфелд за 300 гулден. През 1465 г. Ханс става „амтман“ в Гермерсхайм. През 1468 г. той купува още една трета от Михелфелд за 500 гулден. През 1471 г. Ханс ръководи артилерията на Пфалц.
Ханс умира на 56 години на 28 септември 1487 г. в Гермерсхайм и е погребан в тамошната манастирска църква „Св. Якобус“, където 1479 г. е погребана и съпругата му.[2]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Ханс/Кекханс фон Геминген цу Михелфелд се жени 1455 г. за Бригита фон Нойенщайн († 25 октомври 1479 в Гермерсхайм), дъщеря на Гьотц фон Нойенщайн и Елза фон Берлихинген.[3][4] Те имат 21 деца, от които порастват само десет, между тях:
- Георг (* 23 април 1458; † 15 март 1511), домхер във Вормс и Шпайер също генерал-викар на княжеското епископство Шпайер
- Ханс (* 1459), монах в манастир Хьордт при Гермерсхайм
- Енел (Анна) (1462 – сл. 1480)
- Орендел (* 1464; † 8 септември 1520 в Михелфелд), продължава линията Геминген-Михелфелд, той е фогт в Гермерсхайм и от 1499 г. кур-пфалцски камер-майстер, по-късно обер-амтман на Милтенберг, Таубербишофсхайм, Кюлсхайм, Бухен и Кьонигсхайм; женен I. на 5 юли 1491 1491 г. в Ебернбург за Катарина фон Зикинген († 16 декември 1493), II. 1498 г. в Хайделберг за Катарина фон Гумпенберг
- Елз (* 29 юни 1466; † 25 декември 1532 в Шпайер), монахиня, от 1504 г. до смъртта си приорин на манастир „Св. Магдалена“ в Шпайер
- Барбел (1467 – 1511), монахиня във Вормс
- Уриел фон Геминген (* 29 юни 1468, Михелфелд; † 9 февруари 1514, Майнц), курфюрст и архиепископ на Майнц (1508 – 1514) ерц-канцлер
- Ерфо (* 1469; † 24 ноември 1523, Шпайер), пропст в манастир „Св. Гуидо“ в Шпайер, от 1510 г. пропст в манастир Оденхайм и по-късно домпропст и архдякон в Шпайер
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Gemmingensches Stamm-und Turnierbuch. Archiv Burg Hornberg
- Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heilbronn 1895, S. 207 – 211.
- Maria Heitland: Familienchronik der Freiherren von Gemmingen – Fortsetzung der Chroniken von 1895 und 1925/26. Gemmingenscher Familienverband e.V. 1991
- Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
- Georg Dehio: Der Meister des Gemmingen-Denkmals im Dom zu Mainz. In: Jahrbuch der preußischen Kunstsammlungen 30/1909, S. 139 – 152.
- Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 1966A 157
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Stocker 1895, S. 167/168.
- ↑ Konrad von Busch, Franz Xaver Glasschröder: Chorregel und jüngeres Seelbuch des alten Speierer Domkapitels. Historisches Museum der Pfalz, Speyer 1923, S. 627
- ↑ Webseite zu den Herren von Neuenstein
- ↑ Hans 'der Kecke' von Gemmingen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler