Кенан Еврен
| Кенан Еврен Kenan Evren | |
| турски политик и генерал | |
 Кенан Еврен през 1988 г. | |
| Роден | Ахмед Кенан Еврен
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Турция |
| Националност |  Турция |
| Учил в | Турска военна академия |
| Политика | |
| Партия | независим политик |
| 7-ми президент на Турция | |
| 12 септември 1980 – 9 ноември 1989 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Секине Еврен (1944–1982; до нейната смърт) |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Кенан Еврен в Общомедия | |
.jpg)
Ахмед Кенан Еврен (на турски: Ahmet Kenan Evren) е турски офицер и политик, президент на страната в периода 1980 – 1989 г. Бил е генерал, началник на Генералния щаб. Организира и ръководи държавния преврат през 1980 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 юли 1917 г. в град Алашехир, вилает Маниса, Турция.[1] Баща му е от албански етнически произход,[2][3] който произхожда от Прешево, а майка му е туркиня от България.[4] След като завършва основното си и средно образование в Маниса, Балъкесир и Истанбул, постъпва във Висшето военно училище в Малтепе, Анкара. Дипломира се през 1938 г., а през 1949 г. завършва и Военната академия като щабен офицер. Участва в Корейската война, през 1958 – 1959 г. е на служба в Южна Корея. През 1964 г. е произведен в чин генерал и минава през всички командни постове до командир на армия. През 1978 г. става началник на Генералния щаб на Турските въоръжени сили.
Годините, довели до преврата, се характеризират с ожесточена борба между крайната десница и крайната левица. Надявайки се да видят комунистическа революция, левите бойци се бунтуваха по улиците; от друга страна, десните националистически бойци даваха отпор на левите революционери и предизвикваха религиозни вълнения. Университетите взеха страна и всеки от тях се превърна в щаб на левичарите или десничарите. Хаотичната ситуация, създадена от крайнолевите и крайнодесните групировки, разруши обществената сигурност в страната. Комунистическите и неофашистките групировки се опитваха да държат под свой контрол дори улиците, като биеха или убиваха всеки, който не беше от тях. Накрая, антисекуларисткият митинг, организиран от ислямисти в Кония на 6 септември 1980 г., беше последната капка.
С преврата Съветът за национална сигурност се превръща в управляващ орган. Съветът от 1980 г. е съставен от командирите Кенан Еврен, началник на Генералния щаб и президент на държавата. Парламентът е разпуснат. На реч в Муш през 1984 г. за екзекуцията на Ердал Ерен, комунистически активист, за когото се твърди, че е 17-годишен, но според официалните данни е роден през 1961 г., и който е обвинен в убийството на турски войник, той казва: „Сега, след като бъде заловен, ще го изправим пред съда и после няма да го екзекутираме, а ще се грижим за него до края на живота му. Ще храним този предател, който е взел оръжие в ръка, за да се бие срещу войниците, които години наред са проливали кръвта си за родината. Съгласни ли сте с това?!“[5]
Президентският мандат на Кенан Еврен изтича на 9 ноември 1989 г. След оттеглянето си от политическия живот и армията Еврен се установява в средиземноморския курорт Мармарис, където се отдава на рисуване. През 2012 година срещу него започва съдебен процес, на който той е осъден за военни престъпления на доживотен затвор и разжалван до редник. В хода на обжалване на присъдата си, Еврен умира и е погребан в Анкара с военни почести.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Biography, Presidency of the Republic of Turkey
- ↑ Balkan Türkleri Sempozyumu, 7 Haziran 1992: tebliğler. Erciyes Üniversitesi, 1992. с. 21. "Başta Atatürk olmak üzere, Kenan Evren'e kadar, Türkiye'yi yöneten devlet adamlarının çoğu, pek çok ünlü devlet ve fikir adamları Arnavut asıllıdırlar!"
- ↑ Behmoaras, Lizi. Türkiye'de aydınların gözüyle Yahudiler. Gözlem Gazetecilik Basın ve Yayın, 1993. ISBN 9789757304005. с. 37. "Cumhurbaşkanı Kenan Evren Arnavut kökenli."
- ↑ Misyon, Balkan göçmenleri ve Kenan Evren, Üç kuşak önce Rumeli denilirdi, şimdi Balkanlar yer adlandırmasını tercih ediyoruz. 26 Mart 2017., архив на оригинала от 31 октомври 2019, https://web.archive.org/web/20191031101844/http://www.misyongazetesi.com/Hbr-17-BALKAN-GOCMENLERI-VE-KENAN-EVREN.html, посетен на 14 юни 2018
- ↑ Oran, Baskın. Kenan Evren'in yazılmamış anıları. Bilgi Yayınevi, 1989. ISBN 975-494-095-9. с. 189. Посетен на 5 юли 2008 г. Şimdi ben, bunu yakaladıktan sonra mahkemeye vereceğim ve ondan sonra da idam etmeyeceğim, ömür boyu ona bakacağım. Bu vatan için kanını akıtan bu Mehmetçiklere silah çeken o haini ben senelerce besleyeceğim. Buna siz razı olur musunuz? (3 октомври 1984 г., реч в Муш)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Кенан Еврен
.svg){kind=small}
_-_The_Noun_Project.svg){kind=small}
|
