Кенан Еврен
| Кенан Еврен Kenan Evren | |
|---|---|
| турски политик и генерал | |
 Кенан Еврен през 1988 г. | |
| Роден | Ахмед Кенан Еврен
|
| Починал | |
| Погребан | Анкара, Турция |
| Националност |  Турция |
| Учил в | Турска военна академия |
| Политика | |
| 7-ми президент на Турция | |
| 12 септември 1980 – 9 ноември 1989 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Секине Еврен (1944–1982; до нейната смърт) |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Кенан Еврен в Общомедия | |
.jpg)
Ахмед Кенан Еврен (на турски: Ahmet Kenan Evren) е турски офицер и политик, президент на страната в периода 1980 – 1989 г. Бил е генерал, началник на Генералния щаб.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 17 юли 1917 г. в град Алашехир, вилает Маниса, Турция.[1] Баща му е от албански етнически произход,[2][3] който произхожда от Прешево, а майка му е туркиня от България.[4] След като завършва основното си и средно образование в Маниса, Балъкесир и Истанбул, постъпва във Висшето военно училище в Малтепе, Анкара. Дипломира се през 1938 г., а през 1949 г. завършва и Военната академия като щабен офицер. Участва в Корейската война, през 1958 – 1959 г. е на служба в Южна Корея. През 1964 г. е произведен в чин генерал и минава през всички командни постове до командир на армия. През 1978 г. става началник на Генералния щаб на Турските въоръжени сили.
Еврен е ръководител на военния преврат, свалил гражданското правителство на 12 септември 1980 г. и впоследствие става председател на Съвета за национална сигурност, в който освен него влизат командващите видовете сили. Според широко разпространен слух в Турция Еврен и съратниците му били наричани „нашите момчета“ в ЦРУ след преврата.
На 7 ноември 1982 г. Еврен е избран за президент на републиката на референдум, на който е одобрена и нова конституция. Той винаги е афиширал привързаността си към заветите на Кемал Ататюрк, но след взимането на властта закрива някои от институциите, основани от бащата на нацията и често е обвиняван, че променя законовата система на Турция против принципите на Ататюрк. По време на неговото управление редица политически дейци са преследвани, осъдени и екзекутирани заради своите убеждения. По повод на тези екзекуции Еврен произнася знаменитата си фраза „Трябва ли да ги храним, вместо да ги избесим?“ (Asmayalım da besleyelim mi?).
Президентският мандат на Кенан Еврен изтича на 9 ноември 1989 г. След оттеглянето си от политическия живот и армията Еврен се установява в средиземноморския курорт Мармарис, където се отдава на рисуване. През 2012 година срещу него започва съдебен процес, на който той е осъден за военни престъпления на доживотен затвор и разжалван до редник. В хода на обжалване на присъдата си, Еврен умира и е погребан в Анкара с военни почести.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Biography, Presidency of the Republic of Turkey
- ↑ Balkan Türkleri Sempozyumu, 7 Haziran 1992: tebliğler. Erciyes Üniversitesi, 1992. с. 21. "Başta Atatürk olmak üzere, Kenan Evren'e kadar, Türkiye'yi yöneten devlet adamlarının çoğu, pek çok ünlü devlet ve fikir adamları Arnavut asıllıdırlar!"
- ↑ Behmoaras, Lizi. Türkiye'de aydınların gözüyle Yahudiler. Gözlem Gazetecilik Basın ve Yayın, 1993. ISBN 9789757304005. с. 37. "Cumhurbaşkanı Kenan Evren Arnavut kökenli."
- ↑ Misyon, Balkan göçmenleri ve Kenan Evren, Üç kuşak önce Rumeli denilirdi, şimdi Balkanlar yer adlandırmasını tercih ediyoruz. 26 Mart 2017., архив на оригинала от 31 октомври 2019, https://web.archive.org/web/20191031101844/http://www.misyongazetesi.com/Hbr-17-BALKAN-GOCMENLERI-VE-KENAN-EVREN.html, посетен на 2018-06-14
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Кенан Еврен
.svg){kind=small}
_-_The_Noun_Project.svg){kind=small}
Портал „
Портал „
Портал „
Портал „
|
