Кенет Уайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кенет Уайт
Kenneth White
Кенет Уайт
Кенет Уайт
Роден 28 април 1936 г. (85 г.)
Професия писател
Националност Великобритания
Жанр поезия, проза

Кенет Уайт в Общомедия

Kenneth White (на английски: Kenneth White), роден на 28 април 1936, е шотландски поет, академик и писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кенет Уайт е роден в Горбалс, Глазгоу, Шотландия, но прекарва цялото си детство във Феърли, близо до Ларгс, Северен Еършър, където баща му работил като железопътен сигнализатор.[2][3]

Морле, Франция, 1981.

Уайт завършва със степен First-class honours с френски и немски в Университета на Глазгоу. От 1959 до 1963 г. Уайт учи в Парижкия университет, където получава и докторантура. Закупува „Гургунел“, стара ферма в района на Ардеш, Франция, където иска да прекарва лятото и есента и да работи върху проекта си, който по-късно ще се превърне в „Писма от Гургунел“.

През 1963 г. Уайт се завръща в Университета на Глазгоу, където преподава френска литература до 1967 г. Разочарован от съвременната британска литература и поетична сцена той напуска университета, мести се в град По, близо до Пиренеите, където изнася лекции на английски в Университета в Бордо. Изключен е от университета, след като участва в студентски протести през май 1968 г. Остава в По и започва да води лекции в Университет Париж-VIII от 1969 до 1983 година, когато напуска Пиренеите и се мести на северното крайбрежие на Бретан, а новата му позиция е председател на поетиката на 20 век в Парижкия университет.

През 1989 година Уайт основава Международния институт по геопоетика[4] и насърчава по-нататъшното изследване в областта на междукултурната, трансдисциплинарна област, развил я в предходното десетилетие.

През октомври 2005 г. Кенет Уайт изнася поредица от три лекции по проекта „Геопоетика“ в планинските райони и островите на Шотландия.

Уайт притежава почетни докторски степени от Университета в Глазгоу, Университета на Единбург и Отворения Университет. Почетен член на Кралската шотландска академия и назначен за гост-професор в шотландския UHI Millennium Institute.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Wild Coal. Paris: Club des Étudiants d’Anglais (Sorbonne). (1963)
  • En toute candeur. Paris: Mercure de France. (1964)
  • The Cold Wind of Dawn. London: Jonathan Cape. (1966)
  • The Most Difficult Area. London: Cape Goliard. (1968)
  • Scènes d'un monde flottant. Lausanne: Alfred Eibel Editeur. (1976)
  • Terre de diamant. Lausanne: Alfred Eibel Editeur. (1977)
    Диамантена земя, Атлантика (2000), Издателско ателие Аб, прев. Николай Кънчев
  • Mahamudra. Paris: Mercure de France. (1979)
  • Ode fragmentéeà la Bretagne blanche. Bordeaux: Willim Blake & Co. (1980)
  • Le Grand Rivage. Paris: Nouveau Commerce. (1980)
    Големият бряг (1985), Варна : изд. „Георги Бакалов“, прев. Николай Кънчев
  • Le dernier voyage de Brandan. Paris: Les Presses d'Aujourd'hui. (1981)
  • Atlantica. Paris: Grasset. (1986)
  • L'anorak du goéland. Rouen: L’Instant Perpétuel. (1986)
  • The Bird Path: Collected Longer Poems. Edinburgh and London: Mainstream. (1989)
  • Handbook for the Diamond Country, Collected Shorter Poems 1960 – 1990. Edinburgh and London: Mainstream. (1990)
  • Les Rives du silence. Paris: Mercure de France. (1998)
    Бреговете на мълчанието (2001), ЛИК, прев. Николай Кънчев
  • Limites et marges. Paris: Mercure de France. (2000)
  • Open World: Collected Poems 1960 – 2000. Edinburgh: Polygon. (2003)
  • Le passage extérieur. Paris: Mercure de France. (2005)
  • Les archives du littoral. Paris: Mercure de France. (2011)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Letters from Gourgounel. London: Jonathan Cape. (1966)
  • Les Limbes Incandescentes. Paris: Denoël. (1976)
  • Derives. Paris: Denoël. (1978)
  • L'Ecosse. Paris: Flammarion. (1980)
  • Le Visage du Vent d'Est. Paris: Les Presses d'Aujourd'hui. (1980)
  • La Route Bleue. Paris: Grasset. (1983)
    Синият път (1988), Профиздат, прев. Николай Кънчев
  • Travels in the Drifting Dawn. Edinburgh and London: Mainstream. (1989)
  • Les Cygnes sauvages. Paris: Grasset. (1990)
    Дивите лебеди: Пътуване-хайку (1999), „Български писател“, прев. Николай Кънчев
  • Pilgrim of the Void. Edinburgh and London: Mainstream. (1992)
  • House of Tides: Letters from Brittany and Other Lands of the West. Edinburgh: Polygon. (2000)
  • Across the Territories. Edinburgh: Polygon. (2004)
  • Le Rôdeur des confins. Paris: Albin Michel. (2006)
  • La Carte de Guido. Paris: Albin Michel. (2011)

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • The Tribal Dharma. Carmarthen: Unicorn Bookshop. (1975)
  • The Coast opposite Humanity. Carmarthen: Unicorn Bookshop. (1975)
  • Approches du Monde Blanc. Paris: Nouveau Commerce. (1976)
  • The Life-technique of John Cowper Powys. Swansea: Galloping Dog Press. (1978)
  • Segalen, Théorie et Pratique du Voyage. Lausanne: Alfred Eibel. (1979)
  • La Figure du dehors. Paris: Grasset. (1982)
  • Une apocalypse tranquille. Paris: Grasset. (1985)
    Спокоен апокалипсис (1995), Наука и изкуство, прев. Николай Кънчев
  • L'esprit Nomade. Paris: Grasset. (1987)
  • Le Poète Cosmographe". Presses Universitaires de Bordeaux. (1987)
  • Le Monde d'Antonin Artaud". Bruxelles: Complexe. (1989)
  • Le Chant du Grand Pays". Nimes: Terriers (1989)
  • Hokusai ou l'Horizon Sensible. Paris: Terrain Vague. (1990)
  • Le Plateau de l’albatros: Introduction à la géopoétique. Paris: Grasset. (1994)
  • Le Lieu et la Parole. Cleguer: Editions du Scorff. (1997)
  • Une Strategie Paradoxale". Presses Universitaires de Bordeaux. (1998)
  • Les Finisterres de l'Esprit. Cleguer: Editions du Scorff. (1998)
  • On Scottish Ground. Edinburgh: Polygon. (1998)
  • Le Champ du Grand Travail". Bruxelles: Didier Devillez. (2003)
  • The Wanderer and His Charts. Edinburgh: Polygon. (2004)
  • L'Ermitage des Brumes. Paris: Dervy. (2005)
  • On the Atlantic Edge. Sandstone. (2006)
  • Dialogue avec Deleuze. Paris: Isolato. (2007)
  • Les Affinités Extremes. Paris: Albin Michel. (2009)

Интервю (Колекция)[редактиране | редактиране на кода]

Coast to Coast. Glasgow, Open World and Mythic Horse Press, 1996.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Showing the Way, a Hmong Initiation of the Dead. Bangkok, Pandora, 1983.
  • André Breton, Selected Poems. London, Jonathan Cape, 1969
  • André Breton, Ode to Charles Fourier. London, Cape Goliard Press, 1969.

Записана поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Into the White World. Две касети поетично четене, Scotsoun, 13 Ashton Rd, Glasgow G12 8SP, 1992.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kenneth_White“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.