Кения
Тази статия е за държавата. За планината вижте Кения (планина).
Република Кения На местните езици:
|
|
---|---|
![]() (знаме)
![]() (герб)
|
|
Девиз: „Нека всички се съберем заедно“ | |
Национален химн: Ee Mungu Nguvu Yetu |
|
![]() Местоположение на Кения |
|
География и население | |
Площ | 581 309 km² (на 47-мо място) |
Столица | Найроби |
Най-голям град | Найроби |
Официален език | английски, суахили |
Население (пребр., 2007) |
37 508 590 (на 34-то място) |
Гъстота на нас. | 76,3 души/km² |
Управление | |
президент | Ухуру Кениата |
История | |
Независимост
– дата |
от Великобритания 12 декември 1963 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2009) | 65,059 млрд $ (на 79-то място) |
БВП на човек (ППС) | 1782 $[1] |
Валута | кенийски шилинг (KES) |
Други данни | |
Часова зона | EAT (UTC+3) |
Интернет домейн | ke |
Телефонен код | 254 |
Република Кения е държава в Източна Африка. Граничи с Етиопия на север, Сомалия на изток, Танзания на юг, Уганда на запад, Южен Судан на северозапад и Индийския океан на югоизток. Столица е град Найроби.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7-ми век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Дж. Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на Организацията за африканско единство (1964), на ООН (1963). На 9 април 2013 г.президент на страната става Ухуру Кениата – четвърти син на създателя на република Кения Джомо Кениата.
География[редактиране | редактиране на кода]
Кения заема североизточната част на силноразчленената Източноафриканска разломна област – грабени, езера и вулканични конуси над 3000 m (вулканът Кения – 5199 m), която на изток стъпаловидно преминава в тясна крайбрежна низина. Брегът на страната е слаборазчленен и е с откоси. Климатът е субекваториален, със средна месечна температура 12 – 18° в планинските райони и 24 – 27° по крайбрежието. Валежите са 250 – 2000 мм годишно. Речната мрежа е слаборазвита. Главните реки са Тана и Галана. Главни езера са Туркана, Баринго, Магади, част от езерото Виктория. На запад и югозапад в страната са разположени савани, на североизток полупустини, а във високите части – вечнозелени влажни тропични гори. Животинският свят е богат. В Кения има 16 национални парка с площ 2,6 млн. хектара, 4 морски национални парка, 25 национални окръжни резервата (1,8 млн. ha) и др.
В Кения се намира националния резерват Масай Мара, както и над 50 други парка и резервата за опазване на фауната. Кения има разнообразна природа – гигантски планини, пустини, пясъчни плажове, хълмисти пасища.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Кения е президентска република в състава на Общността на нациите. Законодателен орган е Националното събрание (еднокамарен парламент). Изпълнителен орган е правителството, ръководено от президента.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Кения през 2007 година е 36 913 721 души. То нараства драстично през последните десетилетия като 73% от кенийците са под 30-годишна възраст. Само за 80 години населението е нараснало от 2,9 милиона на 30 милиона.
Кения е страна с голямо етническо разнообразие. Повечето кенийци говорят английски език и суахили, но голяма част от населението говори и майчиния език на своето племе.
Най-големи градове са: Найроби, Момбаса, Кисуми, Накуру и Елдорет.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
|
|
|