Кения
Тази статия е за държавата. За планината вижте Кения (планина).
| Република Кения | |
|---|---|
| Jamhuri ya Kenya / Republic of Kenya | |
| Девиз: Harambee (суахили) „Да работим заедно“ | |
| Химн: Ee Mungu Nguvu Yetu | |
.svg) Местоположение на Кения | |
| Столица | Найроби |
| Най-голям град | Найроби |
| Официален език | |
| Религия | 85,5% християнство —60,8% протестанти —20,6% католици —4,1% др. християни 10,9% ислям 1,6% нерелигиозност 0,7% местни вярвания 1,3% други |
| Демоним | кениец |
| Климат | субекваториален |
| Управление | |
| Форма | унитарна президентска република |
| • Президент | Ухуру Кениата |
| • Заместник-президент | Уилям Руто |
| Законодат. власт | Парламент |
| • Горна камара | Сенат |
| • Долна камара | Национално събрание |
| Организации | ООН, АС и други |
| История | |
| Независимост | от Великобритания |
| • Доминион | 12 декември 1963 г. |
| • Република | 12 декември 1964 г. |
| География | |
| Площ | |
| • Общо | 581 309 km2[1][2] (48-о) |
| • Води (%) | 2,3 |
| Население | |
| • 2021 | 54 985 698[3] (29-о ) |
| • оценка, 2019 | 47 564 296 |
| • Гъстота | 83,4 души/km² (124-то) |
| • Градско нас. | 28% (170-о) |
| Икономика | |
| БВП (ППС) | ≈ 2022 |
| • Общо | $333,268 млрд. |
| • На човек | $6061 |
| БВП (ном.) | ≈ 2022 |
| • Общо | $123,827 млрд. |
| • На човек | $2252 |
| ИЧР (2019) | 0,601 среден · 143-то |
| Джини (2015) | 40,8 среден |
| Прод. на живота | 63,3 години (162-ро) |
| Детска смъртност | 41,1/1000 (96-о) |
| Грамотност | 73,6% (131-во) |
| Валута | Кенийски шилинг (KES) |
| Други данни | |
| Часова зона | EAT (UTC+3) |
| Формат на датата | дд/мм/гг |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | KE |
| Интернет домейн | .ke |
| Телефонен код | +254 |
| ITU префикс | 5YA-5ZZ |
| Република Кения в Общомедия | |
Република Кения (на суахили: Jamhuri ya Kenya; на английски: Republic of Kenya) е държава в Източна Африка. Граничи с Етиопия на север, Сомалия на изток, Танзания на юг, Уганда на запад, Южен Судан на северозапад и Индийския океан на югоизток. Столица е град Найроби.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Дж. Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на ООН (1963) и на Организацията за африканско единство (1964). На 9 април 2013 г. президент на страната става Ухуру Кениата – четвърти син на създателя на република Кения Джомо Кениата.
География[редактиране | редактиране на кода]
Кения заема североизточната част на силноразчленената Източноафриканска рифтова долина – грабени, езера и вулканични конуси над 3000 m (вулканът Кения – 5199 m), която на изток стъпаловидно преминава в тясна крайбрежна низина. Брегът на страната е слаборазчленен и е с откоси. Климатът е субекваториален, със средна месечна температура 12 – 18° в планинските райони и 24 – 27° по крайбрежието. Валежите са 250 – 2000 мм годишно. Речната мрежа е слаборазвита. Главните реки са Тана и Галана. Главни езера са Туркана, Баринго, Магади, част от езерото Виктория. На запад и югозапад в страната са разположени савани, на североизток полупустини, а във високите части – вечнозелени влажни тропични гори. Животинският свят е богат. В Кения има 16 национални парка с площ 2,6 млн. хектара, 4 морски национални парка, 25 национални окръжни резервата (1,8 млн. ha) и др.
В Кения се намира националния резерват Масай Мара, както и над 50 други парка и резервата за опазване на фауната. Кения има разнообразна природа – гигантски планини, пустини, пясъчни плажове, хълмисти пасища.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Кения е президентска представително демократична република. Президентът е и глава на нацията и глава на правителството. Изпълнителната власт е упражнявана от правителството. Законодателната власт е разделена между правителството, Народното Събрание и Сената. Съдебната власт е независима от останалите. Има нарастващи опасения, особено по време на мандата на бившия президент Даниел арап Мои за намеса от страна на изпълнителната власт в решенията на съдебната.
Кения има високи нива на корупция според индекса на Прозрачност без граници за Индекс за възприятие на корупцията (ИВК), опитващ се да измери разпространението на корупция в публичния сектор в различните страни по света. През 2012 нацията се класира на 139-о от общо 176 места с резултат от 27/100. Въпреки това се наблюдава значително развитие по отношение на борбата с корупцията от страна на правителството, например създаването на нова, независима комисия за Етика и Борба с корупцията.
След правителствените избори през 1997, Акта за Ревизия на Кенийската Канституция, създаден за да проправи пътя към по-изчерпателни изменения в конституцията е приет от парламента.
През декември 2002 в Кения се състоят демократични и свободни избори, които са обявени за честни от повечето международни наблюдатели. Изборите през 2002, бележат важна точка на промяна за Кения след като властта е предадена мирно Кенийския Национален Африкански Съюз (КНАС), управляваща страната от обявяването на независимост към Национална Коалиция Дъга (НКД).
Под президентсвото на Мваи Кибаки, новата коалиция в управлението обещава да се фокусира усилията си върху генерирането на икономически разтеж, борбата с корупцията, подобряването на образованието и обновяване на конституцията. Няколко от тези обещания са спазени. Достъпно е безплатно начално образование. През 2007, правителството заявява, че от 2008, средното образование ще бъде сериозно субсидирано, като правителството поема всички такси за обучение.
Чуждестранни взаимоотношения[редактиране | редактиране на кода]
Кения има близки взаимоотношения със своите съседи, говорещи Суахили, в района на Големите африкански езера. Връзките с Уганда и Танзания са силни, докато и трите нации работят за постигането на икономически ръст и социална интеграция, чрез общо членство в Източно Африканската Общност.
Отношенията със Сомалия са исторически напрегнати, въпреки случаите на общо военно сътрудничество срещу Ислямистки бунтовници. Кения има добри взаимоотношения с Обединеното Кралство и е една от най-проамериканските нации в Африка и в света.
С дати на процеси в Международния наказателен съд, насрочени за 2013 с обвиняеми Президент Кениата и вицепрезидент Уилям Руто, свързани със събитията след изборите през 2007, Американският президент Барак Обама избира да не посети страната по време на Африканската си обиколка. По-късно през лятото, Кениата посещава Китай по покана на Президента Си Дзинпин, като преди това посещава Русия. През юли 2015 Обама посещава Кения, ставайки първият действащ Американски президент, посетил страната.
Въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]
Кенийските Отбранителни Сили са въоръжените сили на Република Кения. Кенийската Армия, Кенийския военноморски Флот и Кенийските военновъздушни сили съставят Националните Отбранителни Сили. Днешните Кенийските Отбранителни Сили са създадени с член 241 в Кенийската Конституция от 2010. Президентът на Кения е върховния главнокомандващ на въоръжените сили.
Въоръжените сили, често са използвани в мироопазващи мисии по света. След възникналите размирици, последвали изборите през 2007 и послевалото насилие, обхванало страната е формирана анкетна комисия. Комисията Уаки, заявява готовността си и определя, че е „изпълнила добре задълженията си.“ Въпреки това, възникват обвинения в нарушаване на човешките права, най-скорошните от който по време на анти-бунтовническа операция в областта на Елгон, също така и в областта на централна Мандера.
Въоръжените сили на Кения, по подобие на много държавни институции в страната, са свързани с обвинения в корупция. Заради факта, че операциите на въоръжените сили по традиция са прикрити от съображенията за „държавна сигурност“, корупцията е скрита от публичния погледи, като по този начин среща по-малко обществен контрол. В последно време това се променя. В това което по Кенийските стандарти се считат за невероятни разкрития, през 2010, основателни обвинения в корупция са отправени по отношение на набирането на персонал и доставки на бронирани превозвачи.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Кения е разделена на 47 полу-автономни окръга, които са оглавявани от губернатори.
На-малките административни единици в Кения се наричат локации. Лакациите, често съвпадат с избирателните райони. Те често носят името на своето централно населено място. Голям брой по-големи градове се състоят от няколко локации. Всяка локация има началник, назначен от държавата.
Избирателните райони са разделени на избирателни подразделения, като всеки окръг съдържа множество избирателни райони. През 2010 е формирана комисия за да направи анализ на районите и в доклада си, комисията препоръчва създаването на 80 допълнителни района. Преди изборите през 2013, броят им е 210.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Кения през 2007 година е 36 913 721 души. То нараства драстично през последните десетилетия като 73% от кенийците са под 30-годишна възраст. Само за 90 години населението е нараснало от 2,9 милиона на около 50 милиона.
През 2017 г. населението на Кения е 49.7 милиона.
Кения е страна с голямо етническо разнообразие. Повечето кенийци говорят английски език и суахили, но голяма част от населението говори и майчиния език на своето племе.
Най-големи градове са: Найроби, Момбаса, Кисуми, Накуру и Елдорет.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Макроикономическите изгледи на Кения, показват силен ръст в последните няколко десетилетия, основно заради проекти за мега-инфраструктурни пътища и железопътни проекти. Въпреки това, голяма част от този растеж произхожда от капитали, отклонени от джобовете на обикновените граждани на микроикономическо ниво. В резултат на това са намалени доходи за средните и малки домакинства и бизнеси, водейки до масови финансови трудности, освобождаване на работници и недоволство в множество сектори. През 2014, макроикономическите показатели на страната са ре-базирани, вследствие на което БВП-то и се изкачва до нивото на ниско-средно-икономически държавен статус.
Кения има Индекс на Човешко Развитие от 0.555 (среден), поставяйки я на 145-о от 186 в света. Към 2005, 17.7% от Кенийците живеят с по-малко от $1.25 на ден. През 2017, Кения се класира 92-ра в индекса за бизнес климат на Световната Банка, издигайки се от 113-о място през 2016(190 държави). Важният агрикултурен сектор е един от най-малко развитите и най-неефективни, давайки работа на 75% от работниците в сравнение с по-малко от 3% в развитите страни. Кения обикновено е класифицирана като граничен пазар или в някои случаи, като развиващ се пазар, но е една от най-слабо развитите страни в света.
Икономиката отбелязва сериозен напредък, белязан от силно представяне на туристическия сектор, висшето образование и телекомуникациите, докато резултатите в агрикултурния сектор са приемливи, особено в жизненоважното производство на чай. Икономиката на Кения отбелязва ръст от над 7% през 2007, като по същото време сериозно намалява външния си дълг. Но ситуацията веднага се променя след оспорването на президентските избори през декември 2007 и последвалият хаос, който обхваща страната.
Телекомуникациите и финансовата активност през последното десетилетие сега представляват около 62% от БВП, докато 22% все още идват от ненадеждния агрикултурен сектор, който дава работа на 75% от трудещите се. Малка част от населението разчита на хранителни помощи. Промишления сектор и този на производството са най-малките, съставляващи 16% от БВП. Услугите, промишлеността и производството осигуряват работа, само за 25% от населението, но допринасят със 75% за БВП на страната.
Приватизация на държавните предприятия, като вече нефункциониращата Кенийска Пощенска и Телекомуникационна Компания, водеща до създаването на най-печелившата компания в Източна Африка-Сафариком, бележи съживяване на компанията, заради масовите частни инвестиции.
Към Май 2011, икономическите перспективи са позитивни с 4 – 5% очакван растеж, главно заради разширяването на секторите на туризма, телекомуникациите, транспорта, строителството и възстановяване в агрикултурния.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Туризмът в Кения е вторият по големина източник на чуждестранни приходи след земеделието. Съветът за туризъм в Кения е отговорен за поддържането на информация, свързана с туризма в Кения. Основните туристически атракции са фотосафаритата през 60-те национални парка и резервати за дивеч. Други забележителности включват миграцията на гну от Масай Мара, която се смята за 7-ото чудо на света, исторически джамии и крепости от колониалната епоха в Момбаса, Малинди и Ламу, известни пейзажи като бялата шапка на планината Кения и Източноафриканската рифтова долина, чаени плантации в Керичо, плантации за кафе в Тика, Килиманджаро през границата с Танзания и плажовете по крайбрежието на Суахили, в Индийския океан. Туристите, най-голям брой от които са от Германия и Обединеното кралство, са привлечени главно от крайбрежните плажове и дивечовите резервати, по-специално обширният национален парк Изток и Цаво Запад, разположен на 20 808 квадратни километра на югоизток.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Културата на Кения се състои от множество традиции. Кения няма нито една видна култура, която да я идентифицира. Вместо това се състои от различните култури на различните общности в страната. Забележителни популации включват суахили по крайбрежието, няколко други общности банту в централните и западните райони и нилотични общности в северозападната част. Културата на масаите е добре позната на туризма, въпреки че представлява относително малка част от населението на Кения. Те са известни със своите сложни украшения в горната част на тялото и бижута. Кения разполага също с обширна музикална, телевизионна и театрална сцена.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Demographic Yearbook – Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density. // United Nations Statistics Division, 2012. Посетен на 4 септември 2017.
- ↑ United Nations Statistics Division – Demographic and Social Statistics. //
- ↑ 2019 Kenya Population and Housing Census Results. // 4 ноември 2019. Посетен на 15 ноември 2019.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
|
|