Кера Тамара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кера Тамара
Кeра Ѳамарь
Деспотица и царска дъщеря[1]
Портрет от Лондонското евангелие на цар Йоан Александър
Портрет от Лондонското евангелие на цар Йоан Александър

Родена
Кера Тамара
1340-1350
Починала
след 1400 г.
ПогребанаБурса, Турция

Националностбългарка
Семейство
РодСрацимировци
Бащацар Йоан Александър
Майкацарица Теодора
Братя/сестриДесислава Българска
Кераца-Мария
Михаил Асен
Иван Шишман
Иван Асен V
Иван Асен
Иван-Срацимир
Съпругдеспот Константин
султан Мурад I
Кера Тамара в Общомедия

Кера Тамара (на среднобългарски: кeра Ѳамарь[2], на турски: Tamara Hatun) (пълно име:Тамара Мария Шишман) е дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора. Сестра е на Иван Шишман и Иван Срацимир. Родена през 40-те години на XIV век. Тя е от рода Шишман.

Кера Тамара първо е омъжена за деспот Константин. Съществува мнение, че това е прочутият деспот на Велбъжд Константин Драгаш, чиято дъщеря Елена Драгаш се омъжва за византийския император Мануил II Палеолог и става майка на последния византийски император Константин XI Палеолог. Това мнение обаче е обект на спорове в съвременната наука. През 1371 г. хубавицата Кера Тамара вече е вдовица, а се знае, че Константин Драгаш е починал през 1395 г. Следователно по-вероятно е деспот Константин, изобразен в Лондонското евангелие до българската принцеса, да е различна личност, за която не се знае нищо, освен че е бил царски зет и е носил титлата деспот.

След смъртта на Константин, Кера Тамара е омъжена за турския султан Мурад I.

Още през 1371 г., след като цар Иван-Александър умира, а българският престол е зает от брата на Кера Тамара, Иван Шишман, в Търново пристига посолство от султан Мурад I, което да уреди отношенията с новия цар. Султанът, на когото очевидно са известни както красотата, така и вдовството на Кера Тамара, я иска за съпруга като залог за мира между двете страни[3]. Цар Иван Шишман успява да отклони искането му и протака това решение близо седем години. По този повод в Българска анонимна хроника от 15 в. пише:

...И се качи на престола Шишман, синът на Александър. Аморат (Мурат) изпрати до него да му даде своята сестра за него, и той не пожела да даде своята сестра, царица Кера Тамара...[3]

Чак през 1378 г. при повторното признаване на васалитета си Иван Шишман взема тежкото решение. Кера Тамара е изпратена в харема на султана в тогавашната столица Бурса[3]. Тя обаче запазва християнската си вяра. В Бориловия синодик съдбата ѝ е оценена като саможертва:

цаар Иван Шишман предава сестра си на султан Мурад I
...На Кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, обрученица[4] на великия амир Амурат (Мурат), която му бе отдадена заради българския род. А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет...[3]

Гробът на Кера Тамара в Бурса е запазен и до днес във фамилната гробница на Османовци редом до този на султан Мурад I и посетителите го знаят като мястото на „българската царица Марийче“. Според волята на Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сеел ечемик.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Титулатурата е по Лондонското евангелие
  2. Табаков, Симеон. Опит за история на град Сливен. Том 1. Издателство на ОФ, 1986, стр. 208.
  3. а б в г Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
  4. Борилов синодик в ald-bg.narod.ru

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]