Керван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Керван в Сахара, XIX век
Релефно изображение на керван в Пекин

Керван (на френски: caravane, от на персийски: كاروان‎, кар(е)ван, вероятно от кюрдски, kar, мисия и van, хора или на санскрит karabhah – млада камила или слон) представлява група пътешестващи хора с цел търговия, поклонничество или други цели. Групата е съставена от хора и техните животни с цел съвместен преход в сурови и опасни местности. Животните, използвани за преход на керваните, са камили, магарета, коне, мулета и катъри.[1]

Керванът обикновено се оглавява от предводител и разполага с въоръжена охрана.

В популярните ни представи керванът представлява дълга върволица натоварени животни, придвижващи се в пустините и степите на Средна Азия, Близкия изток и Сахара. В тези райони на света това е било основното средстно за транспорт, търговия и комуникации.

Най-известният маршрут, при който са използвани кервани, е пътят на коприната, осигурявал дълги векове търговски коридор между Китай и Близкия изток.

През България също са преминавали кервани. Сведения могат да се намерят и в топонима на селището Камилски дол в Източните Родопи. Турското наименование на селото било Деве дере от (на турски: deve, камила) и е в пряка връзка с преминаващите камилски кервани от Цариград до Ортаккьой.

Керваните по света в наши дни са почти изчезнали. През 80-те години, по време на войната в Афганистан, кервани били използвани от муджахидини за пренос на оръжия и боеприпаси през границата с Пакистан. И днес в Югоизточна Азия се използват кервани за пренасяне на наркотици.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]