Направо към съдържанието

Керемидчиоглува афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Керемидчиоглува афера
— афера —
МястоЛозенградско и Бунархисарско, Османска империя
Датаюни 1900 година

Керемидчиоглувата афера е една от най-съсипателните афери над революционното движение на българите в Македония и Одринско. Избухва през юли 1900 година тя е и първата от поредица афери, които разтърсват Лозенградския революционен район, но също и Бунархисарско и Бабаескийско.[1] и изобщо структурите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринска Тракия.[2]

Причина за избухването ѝ е пленяването в местността Света Фотида, при село Раклица, на гръцкия лекар и чифликчия от Лозенград Костаки Керемидчиоглу от българска чета, изпратена от България. Четата, предвождана от войводата Георги Тенев, освобождава лекаря срещу откуп от 800 лири, но последват гонения и разкрития около организацията на ВМОРО в Лозенградския и Бунархисарския район.

Избухването на Керемидчиоглувата афера довежда до залавянето и заточването на 16 български първенци само от Бунархисар, други 20 души са принудени да избягат в България. Арестите нанасят силен удар над революционната дейност сред българите, довежда до страх и застой. Районният ръководител в Бунархисар Христо Настев успява да избяга и да се спаси в България. Две години след Керемидчиоглувата афера в Бунархисар ВМОРО практически не съществува. Както пише Христо Настев:

Нека добре се запомни, че срещу тези лири, които се донесоха в България, разори се цялата организация в един край, из който можеше да се съберат, ако беше нужно, не 800, а 10 000 лири. За 800 лири се хвърлиха безпощадно в затворите всички по-видни и събудени българи, някои от които са вече покойници от нанесените им побои. Българското население се лиши от своите интелигентни и ръководни сили, повечето от които бяха осъдени и изпратени в Паяскале, Синап и Акиякалеси, а други оставиха мило и драго и избягаха в България, за да се не върнат дълго време.[3]
Атанас Велков Вълков
Заточени по Керемидчиоглувата афера
ИмеРодно мястоПрофесияПрисъда
1. Яни ЧитаковЛозенградучител15 години
2. Димитър ГруевЛозенградучител15 години
3. Иван КаиковЛозенградучител15 години
4. Никола ДолапчиевЛозенградучител10 години
5. Илия ТошевПрилепучител15 години
6. Никола АслановЛозенград10 години
7. Янко СтояновМалко Търново5 години
8. Димитър ЯнъковЛозенград7 години
9. Ламбо ДимитровЛозенград7 години
10. Тодор ГеоргиевБунархисаручител10 години
11. Димитър СпировБунархисаручител15 години
12. Анести КючуковБунархисар7 години
13. Константин БуруджиевБунархисар7 години
14. Атанас ВелковБунархисар7 години
15. Велко КадиевБунархисар7 години
16. Дино ДимитровКурудере7 години
17. Панайот СиркеджиятаБунархисар7 години
18. Георги Николов МорьовБунархисар7 години
19. Стоян КоджаивановБунархисар7 години[4]
  1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 117.
  2. Силянов, Христо. „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.“, стр. 230
  3. „Приноси към историята на въстаническото движение в Охридско“ (1896–1903). Борбата в Бунархисарския район (с 13 образи). Съставил Иван Пандалеев Орманджиев. Издава Тракийският върховен изпълнителен комитет. София, 1929, стр. 152.
  4. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 90.