Кери (роман)

Кери
	Carrie
Автор	Стивън Кинг
Първо издание	1974 (1992, 2009 в България) г.; САЩ
Оригинален език	английски
Жанр	хорър
Вид	роман
Преводач	Йонка Димова
ISBN	ISBN 9789544092931
	бележки изател в България – Плеяда;

Вижте пояснителната страница за други значения на Кери.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Стивън Кинг.

„Кери“ (на английски: Carrie) е първият публикуван роман на Стивън Кинг. Публикуван е през 1974 г., когато Кинг е едва 27-годишен.

Историята разказва за момиче владеещо телекинеза и неговата майка – фанатично привързана към християнството. Романът е организиран като разказ от трето лице, примесен с писма, статии от вестници и спомени на герои. Кинг казва, че намира романа „суров“ и „с учудваща сила да наранява и плаши“. Книгата е една от най-често забраняваните в американските гимназии.

Има няколко адаптации на книгата, включително филм на Брайън Де Палма от 1976 г., и продължението му (1999), мюзикъл от Бродуей от 1988 г. и филм за телевизията от 2002 г.

Книгата е посветена на съпругата на Кинг Табита: „Тази книга е за Таби, които ме вкара в нея и после ме измъкна от там“.

История на публикуването[редактиране | редактиране на кода]

„Кери“ е всъщност четвъртият роман на Кинг, но е първият, който е публикуван. Написан е по времето, когато Кинг живее във фургон в Хърмон, Пънобскот (окръг, Мейн), на преносима пишеща машина (на същата, на която е написан и „Мизъри“), която принадлежи на Табита. Започва като разказ за сп. „Кавалиър“, но Кинг хвърля първите три страници в кошчето. Кинг си спомня: Някаква жена каза „може да пишете всички тези мачо-истории, но не можете да пишете за жени“. Аз казах „Не ме е страх от жените. Мога да пиша за тях, ако поискам“. Така ми хрумна идеята за история за инцидент в женската баня, при който едно от момичетата ще владее телекинеза. Другите момичета ще я замерят с дамски превръзки, когато ѝ дойде цикълът. Цикълът ѝ ще освободи правилните хормони и тя ще излее гневът си върху тях… написах сцената под душовете, но не ми хареса и я изхвърлих.

Жена му вади страниците от кошчето и го насърчава да завърши историята; той последва съвета ѝ и я разширява в роман. Кинг казва: „Продължих, защото бях пресъхнал и нямах по-добри идеи… личното ми мнение беше, че съм написал най-слабият роман на света“. Образът на Кери е съставен от две момичета, с които Кинг е учил. „Тя беше много странно момиче от много странно семейство. Майка ѝ не беше религиозна кукувица като майката на Кери; тя беше обсебена от игри, от лотарийни залагания, абонираше се за списания за хора участващи в конкурси… момичето си смени дрехите само веднъж за цялата учебна година и всички останали деца ѝ се подиграваха. Имам много ясен спомен за деня, в който дойде с новите си дрехи, които си беше купила сама. Тя беше обикновено провинциално момиче, но беше сменила черната си пола и бялата блуза – които бяха единственото, с което някой е бе виждал – със светла карирана блуза с пухкави ръкави и пола, която беше модерна по онова време. И всички ѝ се подиграваха още по-лошо, защото никой не искаше да види как тя променя образа си.“ Кинг казва, че му било интересно какво би било да бъдеш отгледан от такава майка и създал история като контрапункт на приказката за Пепеляшка. Освен това казва на биографа Джордж Бийм, че момичето „се омъжи за мъж странен като нея, имаше деца и в крайна сметка се самоуби“. Телекинезата на Кери е резултат от книга, която Кинг е чел по-рано по темата. Той прави и кратко проучване по темата докато е учител по английски в академията Хемпдън.

По времето на публикуването Кинг работи като учител по Английски и трудно свързва двата края. За да намали разходите си, спира телефона в дома си. В резултат на това, когато книгата е избрана за публикуване Кинг няма телефон. Издателя на Дабълдей Уилям Томпсън (с когото Кинг става близък приятел) му праща телеграма гласяща: „Кери официално е книга на Дабълдей. $2500 предварително срещу правата върху нея. Поздр, хлапе – бъдещето е пред теб, Бил“. Ню Американ Лайбръри купува правата върху книгата от Дабълдей за 400 хил. долара, който издателството и автора си поделят. След като получава хонорара си, Кинг напуска работата като учител. От изданието с твърди корици са продадени около 13 хил. копия, а от това с меки повече от милион само през първата година.

Кинг си спомня: „Кери“ беше написана след „Бебето на Розмари“, но преди „Заклинателят“, което наистина ѝ разчисти пътя. Не очаквах много от „Кери“. Мислех си, че никой няма да иска да чете за бедно малко момиче с менструални проблеми. Не можех да повярвам, че го пиша. В друг разговор споделя: Не казвам, че „Кери“ е боклук и не се отричам от нея. Тя ме направи звезда, но беше млада книга на млад автор. В ретроспекция ми напомня на курабийки, изпечени от първокласник – достатъчно вкусни, но някак безформени и изгорени отдолу.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Книгата разказва за момиче на име Кери, което съучениците не харесват и винаги му се подиграват. Първата ѝ менструация започва след час по физическо, докато си взема душ заедно със свои съученички. Кери е на 17 години, но не знае какво е менструация, защото майка ѝ е религиозна фанатичка и не е говорила с нея за това. Съученичките на Кери, водени от богатата и популярна Крис Харгенсен, започват да ѝ се подиграват и да я замерят с тампони и дамски превръзки. Учителката по физическо се намесва и помага на Кери.

Директорът налага задържане след училище за съученичките на Кери взели участие в инцидента. Крис Харгенсен отказва да се съобрази с наказанието и ѝ е отнето правото да се яви на предстоящия бал по случай завършването на випуска им. Междувременно Кери открива, че притежава способност да мести и променя предмети със силата на ума (телекинеза). Тя започва да упражнява и развива тези си умения и открива, че притежава и телекинетични способности.

Сю Снел е друго популярно момиче, което е сред замерялите Кери в банята, но се разкайва за постъпката си и помолва своя приятел Томи Рос да покани Кери на бала. Кери приема поканата на Томи след известни колебания и отива с него на бала, въпреки неодобрението на майка си.

За времето от инцидента в началото до бала, от свито момиче с невпечатляващ външен вид, Кери се е превърнала в привлекателна девойка. Тя изглежда красива в червената си рокля, която е ушила сама за събитието и за първи път се чувства толкова добре. Отмъстителната Крис Харгенсен и нейният приятел обаче са подготвили неприятна изненада за Кери. Две кофи със свинска кръв са закачени на тавана в залата и се изливат върху Томи Рос и Кери, точно когато двамата са избрани за крал и кралица на бала (след намеса в гласуването от страна на Крис). Всички присъстващи избухват в неконтролируем смях. Крайно унизена, Кери напуска сградата, но се сеща за телекинетичните си способности и решава да ги използва. Тя предизвиква масови пожари в града, при които загиват много хора.

Когато се прибира, майка ѝ опитва да я убие, защото смята, че е обладана от Сатаната, и я наръгва с нож. Кери използва способностите си и спира сърцето на майка си, причинявайки смъртта ѝ.

Кери намира Крис и нейния приятел, които се опитват да избягат с кола и ги убива.

Сю Снел открива Кери, колабирала в един паркинг. Кери разбира, че Сю е невинна, прощава ѝ и умира.

Край на разкриващата сюжета част.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Първата адаптация на „Кери“ е едноименния филм, излязъл през 1976 г. Сценарист е Лоурънс Д. Коен, а режисьор е Браян Де Палма. В главните роли са Сиси Спейсик, Пайпър Уори, Ейми Ървинг, Джон Траволта и др. Филмът е считан за повратна точка в хорър жанра и е една от най-добре продаваните филмови адаптации по творба на Кинг. Спейсик и Уори получават номинации за Оскар, съответно за за най-добра женска роля и за най-добра поддържаща женска роля.
През 1988 г., на Бродуей е представен мюзикъл със същото име, който е свален след само пет представления и 16 отзива, което го прави един от най-големите провали на Бродуей за всички времена.
Продължение на филма излиза през 1999 г., под заглавието „Кери 2“. Филмът е основан на идеята, че бащата на Кери е имал много връзки и друга дъщеря, която също владее телекинеза. Сю Снел, единствената оживяла от първата част също се появява този път като училищен съветник. Филмът получава отрицателни отзиви и е абсолютен търговски провал.
През 2002 г., е заснета телевизионна версия с участието на Емили дьо Равин. В тази версия се поддържа, че Кери е оживяла след бала, което и дава живот на сериала.
Драматурга Ерик Джаксън получава съгласието на Кинг да създаде постановка по „Кери“ (не мюзикъл), който вижда бял свят през 2006 г.
През 2011 г., Метро-Голдуин-Майер и Скрийн Джемс купуват правата с цел да направят нова филмова версия, която да бъде „по-малко римейк на филма на Де Палма и повече адаптация на оригиналния текст“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((en)) Рецензия на романа Кери

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carrie (novel)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.