Кери (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кери (книга))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Кери.
Кери
Carrie
АвторСтивън Кинг
ИлюстраторПетър Станимиров
Създаден1973
САЩ
Първо издание5 април 1974 г.
САЩ
ИздателствоДабълдей
Оригинален езиканглийски
ЖанрУжаси
Видроман
Страници244*

Издателство в БГ„Плеяда“ (1992)
„Ибис“ (2015)
ПреводачЙонка Димова (1992)
Адриан Лазаровски (2015)
ISBNISBN 9789544092931

бележки
  • *Страници на изданието на „Ибис“, 2015
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Кери“ (на английски: Carrie) е първият публикуван роман на Стивън Кинг. Публикуван е през 1974 г., когато Кинг е едва 27-годишен.

Историята разказва за момиче владеещо телекинеза и неговата майка – фанатично привързана към християнството. Романът е организиран като разказ от трето лице, примесен с писма, статии от вестници и спомени на герои. Кинг казва, че намира романа „суров“ и „с учудваща сила да наранява и плаши“. Книгата е една от най-често забраняваните в американските гимназии.

Има няколко адаптации на книгата, включително филм на Брайън Де Палма от 1976 г., и „Кери 2“ (1999), мюзикъл от Бродуей от 1988 г. и филм за телевизията от 2002 г.

Книгата е посветена на съпругата на Кинг Табита: „Тази книга е за Таби, които ме вкара в нея и после ме измъкна от там“.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В момичешката съблекалня на гимназия „Юън“, град Чембърлейн, щата Мейн. Докато си взима душ след час по физическо 16-годишната Кериета „Кери“ Уайт получава своята първа менструация и е ужасена от кръвта. Другите ученички от съблекалнята, водени от богатата и популярна Крис Харгенсен, започват да се подиграват на Кери и да я замерят с тампони и дамски превръзки. Учителката по физическо госпожа Дежардин се намесва и помага на малтретираното момиче. Уайт е често подигравано и тормозено от своите съученички. Тя живее със своята майка Маргарет, която е религиозна фанатичка и малтретира дъщеря си.

Директорът налага задържане след училище за съученичките на Кери взели участие в инцидента. Крис Харгенсен отказва да се съобрази с наказанието и ѝ е отнето правото да се яви на предстоящия бал по случай завършването на випуска им. Междувременно Кери открива, че притежава способност да мести и променя предмети със силата на ума (телекинеза). Тя започва да упражнява и развива тези си умения и открива, че притежава и телекинетични способности.

Сю Снел е друго популярно момиче, което е сред замерялите Кери в банята, но се разкайва за постъпката си и помолва своя приятел Томи Рос да покани Кери на бала. Кери приема поканата на Томи след известни колебания и отива с него на бала, въпреки неодобрението на майка си.

За времето от инцидента в началото до бала, от свито момиче с невпечатляващ външен вид, Кери се е превърнала в привлекателна девойка. Тя изглежда красива в червената си рокля, която е ушила сама за събитието и за първи път се чувства толкова добре. Отмъстителната Крис Харгенсен и нейният приятел обаче са подготвили неприятна изненада за Кери. Две кофи със свинска кръв са закачени на тавана в залата и се изливат върху Томи Рос и Кери, точно когато двамата са избрани за крал и кралица на бала (след намеса в гласуването от страна на Крис). Всички присъстващи избухват в неконтролируем смях. Крайно унизена, Кери напуска сградата, но се сеща за телекинетичните си способности и решава да ги използва. Тя предизвиква масови пожари в града, при които загиват много хора.

Когато се прибира, майка ѝ опитва да я убие, защото смята, че е обладана от Сатаната, и я наръгва с нож. Кери използва способностите си и спира сърцето на майка си, причинявайки смъртта ѝ.

Кери намира Крис и нейния приятел, които се опитват да избягат с кола и ги убива.

Сю Снел открива Кери, колабирала в един паркинг. Кери разбира, че Сю е невинна, прощава ѝ и умира.

Край на разкриващата сюжета част.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

„Кери“ е всъщност четвъртият роман на Кинг, но е първият, който е публикуван. В началото е замислен като разказ за списание „Кавалиър“.[1][2] и работата по него започва 1973 г.[3] По това време Кинг живее със семейството си във фургон и работи като учител по английски в град Хърмон, Пънобскот (окръг, Мейн).[4] Пише на преносима пишеща машина (на същата, на която е написан и „Мизъри“), която принадлежи на Табита. Идеята за произведението идва на бъдещия писател когато е на двадесет години и работи лятото като чистач в гимназията „Брунсвика“ с партньор на име Хари.[4] Кинг си спомня:

Някаква жена каза „може да пишете всички тези мачо-истории, но не можете да пишете за жени“. Аз казах „Не ме е страх от жените. Мога да пиша за тях, ако поискам“. Така ми хрумна идеята за история за инцидент в женската баня, при който едно от момичетата ще владее телекинеза. Другите момичета ще я замерят с дамски превръзки, когато ѝ дойде цикълът. Цикълът ѝ ще освободи правилните хормони и тя ще излее гневът си върху тях… написах сцената под душовете, но не ми хареса и я изхвърлих.

Жена му вади страниците от кошчето и го насърчава да завърши историята; той последва съвета ѝ и я разширява в роман. Кинг казва: „Продължих, защото бях пресъхнал и нямах по-добри идеи… личното ми мнение беше, че съм написал най-слабият роман на света“. Образът на Кери е съставен от две момичета, с които Кинг е учил. „Тя беше много странно момиче от много странно семейство. Майка ѝ не беше религиозна кукувица като майката на Кери; тя беше обсебена от игри, от лотарийни залагания, абонираше се за списания за хора участващи в конкурси… момичето си смени дрехите само веднъж за цялата учебна година и всички останали деца ѝ се подиграваха. Имам много ясен спомен за деня, в който дойде с новите си дрехи, които си беше купила сама. Тя беше обикновено провинциално момиче, но беше сменила черната си пола и бялата блуза – които бяха единственото, с което някой е бе виждал – със светла карирана блуза с пухкави ръкави и пола, която беше модерна по онова време. И всички ѝ се подиграваха още по-лошо, защото никой не искаше да види как тя променя образа си.“ Кинг казва, че му било интересно какво би било да бъдеш отгледан от такава майка и създал история като контрапункт на приказката за Пепеляшка. Освен това казва на биографа Джордж Бийм, че момичето „се омъжи за мъж странен като нея, имаше деца и в крайна сметка се самоуби“. Телекинезата на Кери е резултат от книга, която Кинг е чел по-рано по темата. Той прави и кратко проучване по темата докато е учител по английски в академията Хемпдън.

По времето на публикуването Кинг работи като учител по Английски и трудно свързва двата края. За да намали разходите си, спира телефона в дома си. В резултат на това, когато книгата е избрана за публикуване Кинг няма телефон. Издателя на Дабълдей Уилям Томпсън (с когото Кинг става близък приятел) му праща телеграма гласяща: „Кери официално е книга на Дабълдей. $2500 предварително срещу правата върху нея. Поздр, хлапе – бъдещето е пред теб, Бил“. Ню Американ Лайбръри купува правата върху книгата от Дабълдей за 400 хил. долара, който издателството и автора си поделят. След като получава хонорара си, Кинг напуска работата като учител. От изданието с твърди корици са продадени около 13 хил. копия, а от това с меки повече от милион само през първата година.

Кинг си спомня: „Кери“ беше написана след „Бебето на Розмари“, но преди „Заклинателят“, което наистина ѝ разчисти пътя. Не очаквах много от „Кери“. Мислех си, че никой няма да иска да чете за бедно малко момиче с менструални проблеми. Не можех да повярвам, че го пиша. В друг разговор споделя: Не казвам, че „Кери“ е боклук и не се отричам от нея. Тя ме направи звезда, но беше млада книга на млад автор. В ретроспекция ми напомня на курабийки, изпечени от първокласник – достатъчно вкусни, но някак безформени и изгорени отдолу.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

  • Първата адаптация на „Кери“ е едноименния филм, излязъл през 1976 г. Сценарист е Лоурънс Д. Коен, а режисьор е Браян Де Палма. В главните роли са Сиси Спейсик, Пайпър Уори, Ейми Ървинг, Джон Траволта и др. Филмът е считан за повратна точка в хорър жанра и е една от най-добре продаваните филмови адаптации по творба на Кинг. Спейсик и Уори получават номинации за Оскар, съответно за за най-добра женска роля и за най-добра поддържаща женска роля.
  • През 1988 г., на Бродуей е представен мюзикъл със същото име, който е свален след само пет представления и 16 отзива, което го прави един от най-големите провали на Бродуей за всички времена.
  • Продължение на филма излиза през 1999 г., под заглавието „Кери 2“. Филмът е основан на идеята, че бащата на Кери е имал много връзки и друга дъщеря, която също владее телекинеза. Сю Снел, единствената оживяла от първата част също се появява този път като училищен съветник. Филмът получава отрицателни отзиви и е абсолютен търговски провал.
  • През 2002 г., е заснета телевизионна версия с участието на Емили дьо Равин. В тази версия се поддържа, че Кери е оживяла след бала, което и дава живот на сериала.
  • Драматурга Ерик Джаксън получава съгласието на Кинг да създаде постановка по „Кери“ (не мюзикъл), който вижда бял свят през 2006 г.
  • През 2011 г., Метро-Голдуин-Майер и Скрийн Джемс купуват правата с цел да направят нова филмова версия, която да бъде „по-малко римейк на филма на Де Палма и повече адаптация на оригиналния текст“.

Аудио книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Издателство „Simon & Schuster Audio“ издава аудио книга „Кери“, прочета от американската актриса Сиси Спайсик през 2005 г. Записът е издаден на CD и аудио касета.[5]
  • Сайтът за аудио книги Storytel пуска български вариант на „Кари“ 18 февруари 2020 г. Четенето е направено от Десислава Знаменова с дължина от 7 часа и 52 минути и е от превода на Адриан Лазаровски.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Невский, Борис. „Король ужасов Стивен Кинг“. // Мир фантастики, 24 декември 2007. Посетен на 5 август 2021. (на руски)
  2. Роугек 2011, с. 113.
  3. Кинг 2003, с. 170 – 173.
  4. а б Кинг 2002, с. ?.
  5. „Carrie (audiobook)“. // StephenKing.com. Посетен на 10 април 2022. (на английски)
  6. „Кери“. // Storytel, 18 февруари 2020. Посетен на 10 април 2022. (на български)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кинг, Стивен. „Как писать книги: Мемуары о ремесле“. Москва, АСТ, 2002. ISBN 5-17-007777-7. с. 316. (на руски)
  • Кинг, Стивен. „Пляска смерти“. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-018378-X. с. 506. (на руски)
  • Роугек, Лайза. „Сердце, в котором живёт страх. Стивен Кинг: жизнь и творчество“. Москва, АСТ: Астрель, 2011. ISBN 978-5-17-070665-5. с. 416. (на руски)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carrie (novel)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​