Керченски полуостров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Керченски полуостров
The student's manual of ancient geography, based upon the Dictionary of Greek and Roman geography (1861) (14768800912).jpg
Керченският полуостров (Chersonesus Trachea) в античността.
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Акватория Керченски пролив, Черно море, Азовско море
Площ 2700-3000 km²
Най-висока точка 189 м
Relief map of Crimea.jpg
45.25° с. ш. 36° и. д.
Местоположение на картата на Крим
Керченски полуостров в Общомедия

Керченският полуостров (на руски: Керченский полуостров; на украински: Керченський півострів; на кримскотатарски: Keriç yarımadası) е полуостров, разположен в източната част на Кримския полуостров. На изток Керченският проток го разделя от Таманския полустров, а на запад Ахманайския провлак широк 17 km го свързва с останалата част на Крим. Бреговете му се мият от Азовско море на север и Черно море на юг. Административно по-голямата част от полуострова влиза в състава на Ленински район, а по-малка част – на градски окръг Керч.

История[редактиране | редактиране на кода]

През античността полуостровът е бил познат като „Грубия полуостров“ (на латински: Chersonesus Trachea).

На Керченския полуостров са намерени останки от селища от каменната и бронзовата епоха. Тук се е намирала европейската част на Боспорското царство със столица Пантикапей.

География[редактиране | редактиране на кода]

Нос Фонар – най-източната част на Керченския и Кримския полуостров.

Дължината му от запад на изток е около 90 km, а от север на юг – от 17 до 50 km. Площта му е около 3000 km².[1] Най-високата точка е връх Пихбопай 189 m, който е част от възвишението Митридат. От някои възвишения на полуострова е възможно да се видят едновременно и Черно и Азовско море. Североизточната част на полуострова е хълмиста, съставена основно от варовици, глини и пясъчници. Срещат се много кални вулкани. Югозападната част е равнинна, със степна растителност, изградена основно от палеогенни глини. На полуострова са разположени няколко солени езера и пресъхващи водоеми. Реки с целогодишен водоток няма.

Климатът е умереноконтинентален, с умерено мека и безснежна зима и с горещо и сухо лято. Средна януарска температура –1,5 °C, средна юлска 23,5 °C. Годишната сума на валежите е 500 mm. Наблюдават се силни източни и североизточни ветрове.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Почвите на полуострова са южни черноземни и тъмнокафяви, често засолени. Поради това, голяма част от земята се използва в селското стопанство. Отглеждат се пшеница, слънчоглед, грозде и други. От края на XIX век до 90-те години на XX век на полуострова се добива желязна руда, но рудодобивът е прекратен поради икономическата криза, възникнала след разпадането на Съветския съюз. В днешно време тук се добиват варовици.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kerch Peninsula“ и страницата „Керченский полуостров“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.