Керченски проток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изглед към протока от Кримския полуостров
Разположение на протока (в центъра)

Керченският проток (на руски: Керченский пролив; на украински: Керченська протока), наричан от древните гърци Кимерийски Босфор (на народа кимерийци) е проток, съединяващ Черно и Азовско море.

География[редактиране | редактиране на кода]

От запад е Керченският полуостров (най-източният край на Кримския полуостров), а от изток – Таманският полуостров. Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.

Пристанището на град Керч е най-важното за пролива. Той е зона за улов на много видове риба.

Митове[редактиране | редактиране на кода]

Еврипид описва[1] как откъм Таврида (тоест Крим) пролива преплува Ио – възлюбената на Зевс, която е превърната от жена му Хера в крава, гонена от стършел.

Есхил нарича брода през пролива Босфор („Кравешки брод“)[2].

В своите «Жизнеописания» Плутарх, позовавайки се на Хеланик, съобщава, че амазонките се прехвърлят през Кимерийския Босфор по леда[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

XX век[редактиране | редактиране на кода]

През април 1944 г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. ледоход от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.

За заместване на разрушения мост през 1953 г. е открит ферибот, съединяващ Крим с Краснодарски край (пристанище Крим – пристанище Кавказ). В линията участват железопътните фериботни кораби „Заполярен“, „Северен“, „Южен“ и „Източен“. По-късно в експлоатация са въведени и автомобилните фериботи: „Керченски-1“, „Керченски-2“ и „Ейск“.

В края на 1980-те г. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.

XXІ век[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между Русия и Украйна, след като властите на Краснодарски край започват да строят дига към остров Тузла, чиято принадлежност се оспорва от Украйна и Русия. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.

Преговорите на експертни групи по разделянето на Азовско море обаче продължават.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Еврипид. Ифигения в Тавриде, стр. 393-399
  2. „Эсхил, Прометей прикованный“, ст. 732-735 (Пер. А. И. Пиотровского)
  3. Плутарх, Тезей, 26