Керченски проток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изглед към Керченският проток от Кримския полуостров
Карта

Керченският проток (на украински: Керченська протока), наричан от древните гърци Босфор Кимерийски (от народа кимерийци) е пролив, съединяващ Черно и Азовско море.

От запад е Керченският полуостров (най-източният край на Кримския полуостров), а от изток – Таманският полуостров.

Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.

Най-важното пристанище на пролива е град Керч. Керченският пролив се явява зона за добив на много видове риба.

История[редактиране | редактиране на кода]

Митове, архаика[редактиране | редактиране на кода]

Еврипид описва [1] , как откъм Таврида (Крим) проливът переплува Ио – възлюблената на Зевс, която е превърната от Хера в крава гонена от стършел.

Есхил нарича бродът през пролива „Кравешки брод“ – Босфор [2].

В своите «Жизнеописания» Плутарх, позовавайки се на Хеланик, съобщава, че амазонките са се прехвърляли през Кимерийския Босфор по леда [3].

Античност[редактиране | редактиране на кода]

XX век[редактиране | редактиране на кода]

През април 1944 г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. ледоход от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.

За заместване на разрушения мост през 1953 г. е открит ферибот, съединяващ Крим с Краснодарски край (пристанище Крим – пристанище Кавказ). В линията участват железопътните фериботни кораби „Заполярен“, „Северен“, „Южен“ и „Източен“. По-късно в експлоатация са въведени и автомобилните фериботи: „Керченски-1“, „Керченски-2“ и „Ейск“.

В края на 1980-те г. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.

Днес[редактиране | редактиране на кода]

Териториален спор[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между Русия и Украйна, след като властите на Краснодар започват да строят дига към украинския остров Тузла. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.

Преговорите на експертни групи по разделянето на Азовско море обаче продължават.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Еврипид. Ифигения в Тавриде, стр. 393—399.
  2. „Эсхил, Прометей прикованный“, ст. 732—735. (Пер. А. И. Пиотровского)
  3. Плутарх, Тезей, 26