Кесебир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кесебир
(Вировица)
Общи сведения
Местоположение България
област Кърджали
община Кирково
община Крумовград
Дължина 31 km
Водосборен басейн 125 km²
Отток 2,5 m³/s
Начало
Място рида Мъгленик,
Източни Родопи,
на 1,3 km северно
от прохода Маказа
Координати 41°16′36.12″ с. ш. 25°25′58.08″ и. д. / 41.2767° с. ш. 25.4328° и. д.
Надм. височина 863 m
Устие
Място ляв приток на КрумовицаАрдаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°25′26.04″ с. ш. 25°39′15.84″ и. д. / 41.4239° с. ш. 25.6544° и. д.
Надм. височина 231 m

Кесебир (ново неофициално име Вировица) е река в Южна България, област Кърджали, общини Кирково и Крумовград, ляв приток на река Крумовица, от басейна на Арда. Дължината ѝ е 31 km. Отводнява най-западните части на рида Мъгленик и южните части на Стръмни рид в Източните Родопи.

Река Кесебир извира под името Реката на 863 m н.в. в най-западната част на рида Мъгленик в Източните Родопи, на 1,3 km на север-североизток от прохода Маказа. Тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина с множество меандри. Влива се отляво в река Крумовица (от басейна на Арда) на 231 m н.в., на 900 m североизточно от махала Синап на село Скалак, община Крумовград.

Реката има тесен и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 125 km2, което представлява 18,6% от водосборния басейн на река Крумовица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Оситско дере
  • ← Калабатско дере
  • → Кечедере
  • ← Алидере

Река Кесебир е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е през януари, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село Кандилка 2,5 m3/s.

По течението на реката са разположени 5 села:

Водите на реката масово се използват през летните месеци за напояване на стотиците декари тютюневи насаждения по долината ѝ.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 248.