Направо към съдържанието

Кетопрофен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кетопрофенът е лекарствено средство от класа на пропионовата киселина на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) с аналгетично и антипиретично действие. Той действа, като потиска производството на простагландин в организма.

Патентован е през 1967 г. и е одобрен за медицинска употреба през 1980 г.

Приложение в медицината

[редактиране | редактиране на кода]

Кетопрофенът обикновено се предписва при възпалителни болки, свързани с артрит, или при силни зъбоболи, които водят до възпаление на венците.

Пластирите за локално приложение на кетопрофен се използват за лечение на мускулно-скелетни болки.

Кетопрофен може да се използва и за лечение на някои болки, особено нервни, като ишиас, постхерпетична невралгия и препращаща болка при радикулопатия, под формата на крем, мехлем, течност, спрей или гел, който може да съдържа също така кетамин и лидокаин, заедно с други вещества, които могат да бъдат полезни, като например циклобензаприн, амитриптилин, ацикловир, габапентин, орфенадрин и други лекарства, използвани като НСПВС или помощни, атипични или потенциращи средства за лечение на болка.

В систематичен преглед от 2013 г. се посочва, че „ефикасността на перорално прилагания кетопрофен за облекчаване на умерено силна болка и подобряване на функционалното състояние и общото състояние е значително по-добра от тази на ибупрофен и/или диклофенак“. В систематичен преглед на Кохрейн от 2017 г., изследващ кетопрофен като еднократна доза през устата при остра, умерена до силна следоперативна болка, се заключава, че ефикасността му е еквивалентна на лекарства като ибупрофен и диклофенак.

Съществуват доказателства в подкрепа на локалното приложение на кетопрофен при остеоартрит, но не и при други хронични мускулно-скелетни болки.

Търговските наименования в Австралия са Orudis и Oruvail. В Япония се предлага под формата на трансдермален пластир Mohrus Tape, произведен от Hisamitsu Pharmaceutical. Предлага се в Обединеното кралство като Ketoflam и Oruvail, в Ирландия като Fastum Gel, в Естония като Keto, Ketonal и Fastum Gel, във Финландия като Ketorin, Keto, Ketomex и Orudis; във Франция като Profénid, Bi-Profénid и Ketum; в Италия като Ketodol, Fastum Gel, Lasonil, Orudis и Oki; в Полша като Ketonal, Ketonal active, Ketolek, в Сърбия, Словения и Хърватия като Knavon и Ketonal; в Румъния като Ketonal и Fastum Gel; в Мексико като Arthril; в Норвегия като Zon и Orudis; в Русия като ОКИ (OKI), Fastum Gel и Ketonal; в Испания като Actron и Fastum Gel; в Албания като Oki и Fastum Gel и във Венецуела като Ketoprofeno като инжекционен разтвор на капсули от 100 mg и 150 mg.

В Швейцария е одобрена формулация на кетопрофен, базирана на трансферзомна технология, за директно приложение върху кожата над мястото, което ще се лекува.

В някои страни се предлага оптически чистият (S)-енантиомер (декскетопрофен); твърди се, че неговата трометамолова сол се реабсорбира особено бързо от стомашно-чревния тракт, като има бързо начало на ефекта.

Най-ранното съобщение за терапевтична употреба при хора е от 1972 г.

Ветеринарна медицина

[редактиране | редактиране на кода]

Кетопрофенът е широко разпространено НСПВС, антипиретик и аналгетик, използван при коне и други еднокопитни животни. Най-често се използва при мускулно-скелетни болки, ставни проблеми и увреждания на меките тъкани, както и при ламинит. Използва се също така за контролиране на треска и предотвратяване на ендотоксимия. Използва се и като леко обезболяващо средство при по-малки животни, обикновено след хирургични процедури.

Кетопрофен, когато се прилага интравенозно, се препоръчва за максимум пет дни употреба. Неговите аналгетични и антипиретични ефекти започват да се проявяват един до два часа след приложението. Най-често използваната доза е 1 mg/лв, веднъж дневно, въпреки че тази доза може да бъде намалена при понита, които са най-податливи на страничните ефекти на НСПВС. Предлага се също под формата на капсули и таблетки.

Екологични проблеми

[редактиране | редактиране на кода]

Експерименти са установили, че кетопрофенът, подобно на диклофенака, е ветеринарно лекарство, което предизвиква смъртоносни ефекти при червеноглавите лешояди. Лешоядите, които се хранят с трупове на наскоро третирани животни, получават остра бъбречна недостатъчност в рамките на няколко дни след излагането на препарата.

  1. ketoprofen // Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ketoprofen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.