Кефернбург (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Кефернбургите
Възпоменателна табела за граф Зицо III фон Кефернбург в манастир Георгентал
Модел на замък Кефернбург при Арнщат

Графовете фон Кефернбург (на немски: Kevernburg, Keverburc, Keverenberc, Keverenberg, Käfernburg) произлизат от Зицоните. Родът изчезва през 1385 г.

Графовете фон Кефернбург и графовете фон Рабенсвалде-Вие произлизат заедно от Зицоните. Те се наричат на резиденцията си замък Кевернбург, днешния Кефернбург при Арнщат. Графовете са през ранното Средновековие вишата аристокрация в Тюрингия. От 10 до 12 век графовете фон Кефернбург е могъщ графски род в Тюрингия заедно с Екехардините, графовете фон Шварцбург, графовете фон Ваймар и графовете фон Билщайн.

Зицо III († 1160) е споменат за пръв път 1103 г. и се нарича граф фон Кефернбург (1141 – 1160) и граф фон Шварцбург. Той е основател на фамилията Кефернбург-Шварцбург. Неговият син Хайнрих I фон Шварцбург (* ок. 1130; † 26 юли 1184 в Ерфурт) притежава дворец Шварцбург, другият му син Гюнтер II (* ок. 1135; † 1197) притежава замък Кевернбург, половината от господство Арнщат и господството Вие или Рабенсвалде, и е основател на графския род Кефернбург.

Графството Кефернбург е светско самостоятелно владение в средна Тюрингия, което съществува от ранното Средновековие до 1302 г. когато граф Гюнтер VIII умира без мъжки наследник. То попада първо на зетовете му Хайнрих фон Хонщайн и Ото фон Орламюнде, които продават части на графовете фон Шварвбург.

Когато Илменау е споменат за пръв път през 1273 г., Кефернбургите са господари на града. Те му дават през 1341 г. права на град и права да сече монети. През 1343 г. Кефернбургите продават град Илменау със земите му и Кюхендорф, Оберпьорлиц на Хенебергите.

Представители на род Кефернбург[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit: dargestellt in den Stammtafeln seiner Haupt – und Nebenlinien und mit biographischen Notizen über die wichtigsten Glieder derselben, Bertram, Sondershausen 1890
  • Friedrich Apfelstedt: Ergänzungen und Nachträge zu der Stammtafel des kevernburg-schwarzburgischen Hauses, In: Band 3 von Heimathskunde für die Bewohner des Fürstenthums Schwarzburg-Sondershausen, Sondershausen 1856, Geschichte der Kevernburger: Seite 5 ff., E-Book Neuauflage im Thüringer Chronik Verlag, Müllerott, 1994
  • Friedrich Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit. 1890, Neuauflage. Thüringer Chronik-Verlag H.E. Müllerott, Arnstadt 1996, ISBN 3910132294.
  • Grafen von Kevernburg und Schwarzburg in der ersten Hälfte des 13. Jahrhunderts, mit Auszügen aus J. F. Böhmer: „Regesta Imperii“, Bd. 4 bis Bd. 6 für den Zeitraum ca. 1200 bis 1286 in Kurzregestenform.
  • Grafen von Kevernburg-Schwarzburg bis Heinrich II. (gest. 1236) mit Auszügen aus Dobeneckers „Regesta Thüringica“ in Kurzregestenform über die Grafen von Käfernburg und Schwarzburg von den Anfängen bis ca. 1236
  • Johann Wilhelm Treiber: Über den Ursprung der alten Herren Grafen von Kevernburg und der jetzigen Herren Fürsten v. Schwarzburg, 1787 E-Book
  • D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Vol. I/3, Tafel 315.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 99.
  • Dobenecker: Thüringer Urkundenbücher Eberl: Die Schwarzburger, Thüringer Landesmuseum Heidecksburg-Rudolstadt Landesausstellung 1995, ISBN 3-910013-16-3 B. Hauser: Herkunft der Grafen von Einsiedel-unveröffentlicht

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sizzo I, Genealogie-Mittelalter
  2. Sizzo I, Graf von Kafernburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  3. Schwarzburg 1, genealogy.euweb.cz
  4. Günther III.
  5. Günther IV.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]