Кешишлък (дем Емануил Папас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кешишлък.

Кешишлък
Νέος Σκοπός
— село —
Панорама на Кешишлък
Панорама на Кешишлък
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Серско поле
Надм. височина 2 m
Население (2001) 2529 души
Пощенски код 621 00
Телефонен код 23210-9
Кешишлък в Общомедия

Кешишлък или Тумба, Тумбища, Тумбица (на гръцки: Νέος Σκοπός, Неос Скопос) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас и има 2529 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра югоизточно от град Сяр (Серес) на железопътната линия Сяр - Драма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е турското keşişlik, място, където живеят калугери, производно от keşiş.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Кешишлък е български чифлик в Серската каза на Османската империя.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тумбица (Toumbitza) е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 52 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Кешишлък (Тумбица), чифлик от манастира „Св. Иван“, е на ЮИ от Сяр, на разстояние нещо 2 1/2 часа. Земята изобилува с всичко. Постоянните жители са твърде малко; лете дохождат мнозина от околните села и седят докато приберат берекета.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кешишлък брои 200 жители, всички българи християни.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Тумба Кешишлък (Toumba Kechichlik) се състои от 365 гърци.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кешишлък са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Кешишлък попада в Гърция. През 1922 година при обмена на население между Гърция и Турция след Гръцко-турската война в Кешишлък са заселени бежанци от лозенградското българо-гръцко село Скопе (Юскюб), няколко семейства гърци бежанци от Бурса и няколко семейства каракачани. Според преброяването от 1928 година Кешишлък (Κεσισλίκ) е бежанско село с 408 бежански семейства с 1621 души.[7] Селото получава името Неос Скопос (Ново Скопос) по гръцкото име на Скопе - Скопос.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кешишлък
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Лазаров, деец на ВМОРО македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО,[9] жив към 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 7 кумановска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Митов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 138.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 118-119.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 839.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200-201. Вероятно данните се отнасят за село Тумба.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 851.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Сайт на бившия дем Струма
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 674.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 451.
     Портал „Македония“         Портал „Македония