Кианит
| Кианит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Al₂OSiO₄ |
| Класификация на Щрунц | 9.AF.15 |
| Класификация на Дана | 52.2.2c.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 7,5 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Кианит в Общомедия | |
Кианитът (от гръцката дума kuanos, понякога срещана като kyanos, означаваща „дълбоко синьо“) е минерал, който се среща на плоски, издължени, кристали. Към средата е малко изпъкнал.[1][2][3][4] Има небесносин цвят. По него има малки, полегнали, плоски кристали, които са „залепени“ за основния кристал.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ КИАНИТ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 491. Посетен на 19 ноември 2025.
- ↑ кианит (kyanite) // mindat.org. Посетен на 11 март 2024. (на английски)
- ↑ кианит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. кианид // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 398.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 154- 155. Посетен на 2 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 229 – 322.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 434 – 435.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 184.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 118.
- Костов-Китин, Владислав. Кианит Kyanite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024. ISBN 978-619-245-365-7. с. 309 – 310.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 124 – 125.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- кианит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
- Информация за Кианит (Kyanite) // webmineral. Посетен на 14 май 2024. (на английски)
