Кибернетика
Кибернетиката е наука за законите за получаване, съхраняване и предаване на информацията, както и за системите, носители на изкуствен интелект и свързаните с тях закони за получаване, съхраняване и предаване на информацията.[1][2][3] Според основателя ѝ Норберт Винер това е наука, която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“.[4][5][6]
Представката „кибер-“ се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например киберпънк, кибернастаняване и др.).
Типичен пример за кибернетична система е термостатът. Той сравнява действителната стойност на температурата със зададената стойност. При наличие на разлика се задейства поредица от стъпки, с които нагряването се регулира така, че тези температури да се изравнят.
История
[редактиране | редактиране на кода]Платон използва думата от гръцки κυβερνητική (kybernetike) в преносен смисъл, когато говори за „Човек на кормилото на властта“.
Математикът Норберт Винер от САЩ през 1948 г. с книгата си „Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините“ (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на съвременната дума „кибернетика“.
При появяването на съвременното ѝ понятие по времето на социализма в СССР кибернетиката е обявена за буржоазна и милитаристична, реакционна наука, но по-късно, през 60-те и 70-те години отношението се променя. Започва да се обръща много по-голямо внимание на кибернетиката, особено на техническата.
Съвременно развитие
[редактиране | редактиране на кода]Днес се развиват следните области на кибернетиката:
- В техниката например регулиране и теория на управлението под названието Техническа кибернетика.
- В социалните науки като Социална кибернетика
- В биологичните науки като Биокибернетика
- В строителството Строителна кибернетика
- В хуманитарните науки под названието Кибернетика от втори порядък
Приложна кибернетика
[редактиране | редактиране на кода]- Роботика
- Мехатроника
- Биомехатроника
- Автоматизация
- Техническа кибернетика
- Биологична кибернетика
- Медицинска кибернетика
- Биомедицинска кибернетика
- Социална кибернетика
В България
[редактиране | редактиране на кода]През 1964 година на базата на няколко лаборатории в България се създава Институт по кибернетика към БАН с първи директор Николай Наплатанов.[7] Сред нейните научни направления е биониката.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ кибернетика // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 септември 2025.: „Наука, която изучава системите, извършващи управление, съхраняване и обработване на информация, а също и системите, носители на изкуствен интелект. — От англ. cybernetics през рус. кибернетика.“
- ↑ КИБЕРНЕТИКА // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 491. Посетен на 4 декември 2025.
- ↑ „Кибернетика“, talkoven.onlinerechnik.com
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. кибернетика // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 330.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. кибернетика // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 398.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. кибернетика // Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 182.
- ↑ Хронология: 55 години автоматиката, кибернетиката и роботиката в БАН, редакция от юли 2015 г.