Кибернетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.

Кибернетиката е наука, изучаваща системите с изкуствен интелект и свързаните с тях закони за получаване, съхраняване и предаване на информацията.[1] Според основателя си Норберт Винер това е наука, която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“.

Представката „кибер-“ се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например киберпънк, кибернастаняване и др.).

Типичен пример за кибернетична система е термостатът. Той сравнява действителната стойност на температурата със зададената стойност. При наличие на разлика се задейства поредица от стъпки, с които нагряването се регулира така, че тези температури да се изравнят.

История[редактиране | редактиране на кода]

Платон използва думата от гръцки κυβερνητική (kybernetike) в преносен смисъл, когато говори за „Човек на кормилото на властта“.

Математикът Норберт Винер от САЩ през 1948 г. с книгата си „Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините“ (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на съвременната дума „кибернетика“.

При появяването на съвременното ѝ понятие по времето на социализма в СССР кибернетиката е обявена за буржоазна и милитаристична, реакционна наука, но по-късно, през 60-те и 70-те години отношението се променя. Започва да се обръща много по-голямо внимание на кибернетиката, особено на техническата.

Съвременно развитие[редактиране | редактиране на кода]

Днес се развиват следните области на кибернетиката:

Приложна кибернетика[редактиране | редактиране на кода]

В България[редактиране | редактиране на кода]

През 1964 година на базата на няколко лаборатории в България се създава Институт по кибернетика към БАН с първи директор Н. Наплатанов. Едно от научните направления е Бионика.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/кибернетика