Кидония (дем Александрия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кидония.
| Кидония Κυδωνιά | |
| — село — | |
  Кидония  Кидония  Кидония | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 139 души (2021 г.) |
Кидония или Малко Алабор (на гръцки: Κυδωνιά, катаревуса Κυδωνέα, Кидонеа, до 1953 Μικρό Αλάμπορο, Микро Аламборо[1]) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), югоизточно от Александрия (Гида) и североизточно от Бер (Верия).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Малко Ала(м)боро е гръцко село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Микро Аламбори (Micro-Alambori), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци, а в Аламбори (Alambori) – 132 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Малко Алабор, Берска каза, живеят 165 българи християни.[4] Отделно в Солунска каза е показано село Лампор със 175 жители гърци и 30 цигани.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Малко Алабор (Malko-Alabor) живеят 165 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Алабор (Ἀλάμπορ), село в областта Урумлък, Солунската каза на Солунския санджак, има 125 православни гърци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Малко Алабор остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Малко Алабор е смесено местно-бежанско селище с 10 бежански семейства и 36 жители бежанци.[8] В 1928 година от 190 жители само 3 са бежанци.[2]
В 1953 година селото е прекръстено на Кидонеа.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 139[2] | 175[2] | 190[2] | 242[2] | 272[2] | 275[2] | 260[2] | 240[2] | 222[2] | 253 | 213 | 139 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 2. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
