Киев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киев
Київ
— град —
Знаме
      
Герб
Kiyv Montage 2016.png
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Област Киевска област
Площ 839 km²
Надм. височина 179 m
Население 2 952 499 души (2021)
3519 души/km²
Кмет Виталий Кличко
Основаване 482 г.
Пощенски код 01000–06999
Телефонен код 44
МПС код AA, KA
Официален сайт www.kmr.gov.ua
Киев в Общомедия

Кѝев (на украински: Київ; на руски: Киев; на полски: Kijów) е столица и най-голям град в Украйна. Той е административен център на Киевска област, макар че не влиза в нея, а е самостоятелна административна единица. Разположен е при вливането в Днепър на река Десна и е едно от главните пристанища в страната. Населението на града към 1 август 2021 г. е 2 952 499 души от съществуващото население и 2 911 192 души от постоянното население.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Киев е един от най-древните градове в Източна Европа.

Според хрониката „Начална руска летопис“ Киев е основан от източнославянския (полянски) княз Кий, братята му Щек и Хорив и сестра им Либед.

Резултатите от някои археологически разкопки в района на града може да се интерпретират така, че селищата на десния бряг на Днепър още от 6 – 7 в. да се смятат за градски.[2] Тази концепция е подкрепена в миналото от съветската власт, която през 1982 г. организира празнуването на 1500-годишнината на Киев. Много от изследователите обаче твърдят, че откритите археологически източници не дават достатъчни основания за такова тълкуване.[3] Те смятат, че израстването на Киев като град е ставало през 8 – 10 в. Едва в края на този период отделните поселения се сливат в едно селище с градски характер.[4]

През 89 век градът е търговско средище на северозападната граница на Хазарския хаганат, като в края на 9 век е завладян от варягите. Те го превръщат в център на държавата, станала известна като Киевска Рус.

Периодът на разцвет на Киев е прекъснат от нашествието на князете на Владимир. На 8 март 1169 г. градът е разрушен от Андрей Боголюбски, като са разграбени дори църквите и манастирите. Киев за дълго време губи значението си за сметка на по-северни центрове като Владимир, Новгород и Москва.

През 1240 г. Киев отново е превзет от Бату хан и князете му стават васали на Монголската империя. През 1362 градът е присъединен към Великото Литовско княжество, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. става център на Кийовското войводство в рамките на Полша.

Карта на Киев от 1842 г.

През 17 век Киев е завладян от Руското царство. Той остава провинциален град с ограничено значение до индустриалната революция през 19 век, когато започва да се разраства отново. В началото на 20 век попада в центъра на поредица от конфликти – Първата световна война, Руската гражданска война и Полско-съветската война, като за кратко е столица на независимата Украинска народна република.

Към 1897 г. Киев заема до 5 хил. десиати и има обиколка от 48 версти. Имаше около 230 улици и алеи и 16 площада. През 1894 г. населението наброява 188 488 души, от които 1 380 са разколници, 20 678 римокатолици, 14 676 евреи, 2 142 протестанти и 516 мохамедани, а останалите са православни. Благородници 15 913, бяло духовенство 611 и черно (монаси и монахини) 868, почетни граждани и търговци 14 228, буржоа 93 125, селяни 39 216, чужденци 3 120, военни 20 622, други имоти 785. Годишно тук идват до 150 000 поклонници, предимно през летните месеци. Катедралата се разрастваше забележително бързо. През 1797 г. в Киев има 19 081 жители, през 1845 г. - 50 137, през 1874 г. - 1271/4 хил. През 1894 г. в Киев има 25 302 сгради, от които 128 са литургични, 12 629 жилищни (2 339 каменни къщи), 12 545 нежилищни (1 462 каменни къщи). С нарастването на населението се развиват търговията и промишлеността на града.[5]

Църквата Архангел Михаил

През 1921 г. Киев е присъединен към Съветския съюз, а от 1934 е столица на Украинската съветска социалистическа република. По време на Втората световна война градът е почти напълно разрушен, но е възстановен през 1950-те години, превръщайки се в третия по големина град в Съветския съюз след Москва и Ленинград. Обявен през Втората световна война за Град герой.

След обявяването на независимостта на Украйна, Киев става столица на новообразуваната държава.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Площадът на независимостта в Киев след обновлението си през 2002
Главната църква в Киевско-Печорската лавра

Изкуството и архитектурата на Киев са световни богатства. По-известни забележителности са: църквата „Света София“ и известната с украинския бароков стил църква „Свети Андрей“, две църкви в центъра на града от 11 век, известни със своите катакомби, кулите с камбаните и музейните колекции; църквата „Свети Володимир“ от 19 век; близо до централната част се намира и „Златни врата“, конструкция, която датира от 1037 г. Известни са още и Киевската опера и Киевският младежки театър. В Киев се намира и големият манастир Киевско-Печорска лавра.

Полуостров Киев на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на град Киев.[6]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Киев е умереноконтинентален. Средната температура през януари е -6 °C, а зимните дни с температури над нулата не са рядкост. През по-студените периоди със северни или североизточни ветрове температурите могат да паднат драстично, като е регистриран абсолютен минимум от -33 °C. Обикновено снежната покривка се задържа от средата на ноември до края на март. Периодът без слани продължава средно 180 дни, но през някои години той надхвърля 200 дни. Лятото е топло, със средна юлска температура от 20 °C и регистрирана максимална температура от 39 °C. Средната годишна сума на валежите е 635 mm, като максималните валежи са през юни и юли.[7]

Икономика на града[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на града през XIX в.[редактиране | редактиране на кода]

Според данните за 1860 г. в Киев е имало 45 фабрики и заводи с производство от 2 347 460 рубли, а през 1891 г. - 119, с производство от над 10 милиона рубли. По данни от 1893 г. най-важните са: 1 башон (170 000 рубли), 8 мелници за брашно (1 385 000 рубли), 6 фабрики за макарони и подправки (200 000 рубли), 4 консервни фабрики (700 000 рубли), 10 фабрики за изкуствена минерална вода (800 000 рубли), 4 дестилерии (80 000 рубли), 4 фабрики за вино (10 000 рубли), една от най-големите от тях - най-голямата от най-големите. ), 4 дестилерии (780 000 рубли), 7 фабрики за бира и мед (530 000 рубли), 4 фабрики за дрожди (482 000 рубли), 1 рафинерия за захар (6 200 000 рубли), 8 тютюневи фабрики (1 910 000 рубли), 3 фабрики за музикални инструменти (35 000 рубли), 6 фабрики за каруци (27 000 рубли), 3 фабрики за хартиени изделия (35 000 рубли), 2 дъскорезници (16 8000 рубли), 2 фабрики за химикали и бои (130 000 рубли), 1 фабрика за корк (5 300 рубли), 3 фабрики за сапун (28 000 рубли), 7 фабрики за восъчни свещи (1 222 000 рубли), 4 кожарски фабрики (28 000 рубли. ), 18 тухларни (за 181 000 рубли), 3 работилници за керамика и плочки (за 33 000 рубли), 7 машиностроителни работилници (2 368 000 рубли), 2 работилници за тел и пирони (9 000 рубли), 5 фабрики за различни метални изделия (43 000 рубли), 2 бижутерски работилници (14 000 рубли). През 1892 г. на Киевската фондова борса са сключени сделки за 53 милиона рубли. Този брой е по-малък от реалния, тъй като ценните книжа са продадени от банки и 12 банкови и обменни бюра. Общата стойност на транзакциите в отдел „Стоки” е 203 милиона рубли; основният предмет на покупка е захар - 22 милиона рубли пуда, които са продадени за 94 милиона рубли.[5]

Текуща икономика на града[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният Киев е един от най-големите финансови и промишлени центрове в Украйна. Водещо място в промишлеността на Киев заема многоотрасловото машиностроене (авиокосмическа промишленост, транспорт, радиоелектроника, приборостроене). Има и предприятия от електротехническата, радиоелектронната, леката (коприна, трикотаж, шиене, обувки), химическата, полиграфическата и хранително-вкусовата промишленост. Медицинската и енергийната индустрия са силно развити. Производството на строителни материали е добре развито. Освен това градът е център на Киевска област, която е специализирана в производството на селскостопански продукти: зърнени храни, плодове, захарно цвекло и др. От 1960 г. в столицата функционира метрото.[8][9]

Според кмета Виталий Кличко Киев произвежда една четвърт от общия БВП в Украйна (25% от икономиката). От 2012 г. насам този показател се е увеличил със 7%.[10][11]

Национален състав[редактиране | редактиране на кода]

Според общоукраинското преброяване от 2001 г., 82,2% от населението на Киев са украинци, 13,1% – руснаци, 0,7% – евреи, 0,7% – беларуси, 0,6% – поляци, 0,2% – арменци, 0,1% – азербайджанци, 0,1% – татари, 0,1% – грузинци, 0,1% – молдовци.[12]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Град Страна Дата
Тампере  Финландия 30 декември 1954
Лайпциг  Германия 7 октомври 1956
Чикаго  САЩ 17 юни 1991
Торонто  Канада 29 юли 1991
Хелзинки  Финландия 12 март 1993
Кишинев  Молдова 1 октомври 1993
Цване  ЮАР 5 октомври 1993
Будапеща  Унгария 19 октомври 1993
Пекин  Китай 13 декември 1993
Варшава  Полша 4 февруари 1994
Хавана  Куба 21 февруари 1994
Талин  Естония 7 декември 1994
Ереван  Армения 14 септември 1995
Атина  Гърция 12 ноември 1996
Минск  Беларус 5 юли 1997
София  България 11 септември 1997
Бургас  България 6 май 2000
Поморие  България 15 април 2009
Варна  България 28 февруари неясно? ]
Баку  Азербайджан 12 септември 1997
Мексико  Мексико 25 септември 1997
Бишкек  Киргизстан 2 Октимври 1997
Брюксел  Белгия 8 декември 1997
Ташкент  Узбекистан 16 януари 1998
Рига  Латвия 29 май 1998
Астана  Казахстан 11 юни 1998
Сантяго де Чиле  Чили 5 август 1998
Стокхолм  Швеция 24 март 1999
Тбилиси  Грузия 29 май 1999
Рим  Италия 2 ноември 1999
Йерусалим  Израел 20 февруари 2000
Рио де Жанейро  Бразилия 4 септември 2000
Бразилия  Бразилия 5 септември 2000
Буенос Айрес  Аржентина 7 септември 2000
Лисабон  Португалия 26 октомври 2000
Ашхабад  Туркменистан 14 май 2001
Триполи  Либия 29 май 2001
Волгоград  Русия 11 юли 2001
Санкт Петербург  Русия 27 юли 2001
Улан Уде  Русия 8 октомври 2001
Коми  Русия 6 декември 2001
Белград  Сърбия 4 юни 2002
Ошка област  Киргизстан 1 юли 2002
Женева  Швейцария 29 септември 2003
Махачкала  Русия 5 март 2004
Джакарта  Индонезия 30 май 2005
Суджоу  Китай 14 юни 2005
Лима  Перу 14 октомври 2005

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.kiev.ukrstat.gov.ua. Головне управління статистики м.Києва – Чисельність населення (щомісячна інформація). // 2021-10-13.
  2. Толочко П. П. Новые археологические исследования Киева (1963 – 1978) // Новое в археологии Киева. – Киев, 1981.
  3. Мюле Э. К вопросу о начале Киева // Вопросы истории. – № 4. – 1989 – Стр. 118 – 127.
  4. Рабинович М. Г. Из истории городских поселений восточных славян. В кн.: История, культура, фольклор и этнография славянских народов. – М., 1968. – С. 134.
  5. а б Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона. — С.-Пб.: Брокгауз-Ефрон. 1890—1907. Киев. // Посетен на 2021-10-15.
  6. Kiev Peninsula. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
  7. Encyclopedia Britannica. Kyiv | Points of Interest, Facts, & History. // Посетен на 2021-10-13.
  8. KM.RU. Киев | Энциклопедия. // Посетен на 2021-10-14.
  9. works.doklad.ru. Города и столицы мира - Реферат. // Посетен на 2021-10-14.
  10. У Києві створюється чверть ВВП України - Кличко. // www.ukrinform.ua. 2021-10-14.
  11. Fitch: Київ у 2012 році забезпечив 18% ВВП України. // Finance.ua. 2021-10-14.
  12. 2001.ukrcensus.gov.ua. 2001 | English version | Results | General results of the census | National composition of population | The city of Kyiv:.. // Посетен на 2021-10-13.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна