Киев
Киев Київ |
|
---|---|
— град — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Област | Киевска област |
Площ | 839 km² |
Надм. височина | 179 m |
Население |
2 900 920 души (2015) 3458 души/km² |
Кмет | Виталий Кличко |
Основаване | 482 г. |
Пощенски код | 01000–06999 |
Телефонен код | 44 |
МПС код | AA, KA |
Официален сайт | www.kmr.gov.ua |
Киев в Общомедия |
Кѝев (на украински: Київ; на руски: Киев; на полски: Kijów) е столица и най-голям град на Украйна. Той е административен център на Киевска област, макар че не влиза в нея, а е самостоятелна административна единица. Разположен е при вливането в Днепър на река Десна и е едно от главните пристанища в страната. Населението на града е 2 860 400 души към 2006 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
Киев е един от най-древните градове в Източна Европа.
Според хрониката „Начална руска летопис“ Киев е основаван от източнославянския (полянски) княз Кий, братята му Щек и Хорив и сестра им Либед.
Резултатите от някои археологически разкопки в района на града може да се интерпретират така, че селищата на десния бряг на Днепър още от 6 – 7 в. да се смятат за градски[1]. Тази концепция е подкрепена в миналото от съветската власт, която през 1982 г. организира празнуването на 1500-годишнината на Киев. Много от изследователите обаче твърдят, че откритите археологически източници не дават достатъчни основания за такова тълкуване[2]. Те смятат, че израстването на Киев като град е ставало през 8 – 10 в. Едва в края на този период отделните поселения се сливат в едно селище с градски характер[3].
През 8 – 9 век градът е търговско средище на северозападната граница на Хазарския хаганат, като в края на 9 век е завладян от варягите. Те го превръщат в център на държавата, станала известна като Киевска Рус.
Периодът на разцвет на Киев е прекъснат от нашествието на князете на Владимир. На 8 март 1169 г. градът е разрушен от Андрей Боголюбски, като са разграбени дори църквите и манастирите. Киев за дълго време губи значението си за сметка на по-северни центрове като Владимир, Новгород и Москва.
През 1240 г. Киев отново е превзет от Бату хан и князете му стават васали на Монголската империя. През 1362 градът е присъединен към Великото Литовско княжество, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. става център на Кийовското войводство в рамките на Полша.
През 17 век Киев е завладян от Руското царство. Той остава провинциален град с ограничено значение до индустриалната революция през 19 век, когато започва да се разраства отново. В началото на 20 век попада в центъра на поредица от конфликти – Първата световна война, Руската гражданска война и Полско-съветската война, като за кратко е столица на независимата Украинска народна република.
През 1921 г. Киев е присъединен към Съветския съюз, а от 1934 е столица на Украинската съветска социалистическа република. По време на Втората световна война градът е почти напълно разрушен, но е възстановен през 1950-те години, превръщайки се в третия по големина град в Съветския съюз след Москва и Ленинград. Обявен през Втората световна война за Град герой.
След обявяването на независимостта на Украйна, Киев става столица на новообразуваната държава.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството и архитектурата на Киев са световни богатства. По-известни забележителности са: църквата „Света София“ и известната с украинския бароков стил църква „Свети Андрей“, две църкви в центъра на града от 11 век, известни със своите катакомби, кулите с камбаните и музейните колекции; църквата „Свети Володимир“ от 19 век; близо до централната част се намира и „Златни врата“, конструкция, която датира от 1037 г. Известни са още и Киевската опера и Киевският младежки театър. В Киев се намира и големият манастир Киевско-Печорска лавра.
Полуостров Киев на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на град Киев.[4]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Град | Страна | Дата |
---|---|---|
Тампере | ![]() |
30 декември 1954 |
Лайпциг | ![]() |
7 октомври 1956 |
Чикаго | ![]() |
17 юни 1991 |
Торонто | ![]() |
29 юли 1991 |
Хелзинки | ![]() |
12 март 1993 |
Кишинев | ![]() |
1 октомври 1993 |
Цване | ![]() |
5 октомври 1993 |
Будапеща | ![]() |
19 октомври 1993 |
Пекин | ![]() |
13 декември 1993 |
Варшава | ![]() |
4 февруари 1994 |
Хавана | ![]() |
21 февруари 1994 |
Талин | ![]() |
7 декември 1994 |
Ереван | ![]() |
14 септември 1995 |
Атина | ![]() |
12 ноември 1996 |
Минск | ![]() |
5 юли 1997 |
София | ![]() |
11 септември 1997 |
Бургас | ![]() |
6 май 2000 |
Поморие | ![]() |
15 април 2009 |
Варна | ![]() |
28 февруари [ неясно? ] |
Баку | ![]() |
12 септември 1997 |
Мексико | ![]() |
25 септември 1997 |
Бишкек | ![]() |
2 Октимври 1997 |
Брюксел | ![]() |
8 декември 1997 |
Ташкент | ![]() |
16 януари 1998 |
Рига | ![]() |
29 май 1998 |
Астана | ![]() |
11 юни 1998 |
Сантяго де Чиле | ![]() |
5 август 1998 |
Стокхолм | ![]() |
24 март 1999 |
Тбилиси | ![]() |
29 май 1999 |
Рим | ![]() |
2 ноември 1999 |
Йерусалим | ![]() |
20 февруари 2000 |
Рио де Жанейро | ![]() |
4 септември 2000 |
Бразилия | ![]() |
5 септември 2000 |
Буенос Айрес | ![]() |
7 септември 2000 |
Лисабон | ![]() |
26 октомври 2000 |
Ашхабад | ![]() |
14 май 2001 |
Триполи | ![]() |
29 май 2001 |
Волгоград | ![]() |
11 юли 2001 |
Санкт Петербург | ![]() |
27 юли 2001 |
Улан Уде | ![]() |
8 октомври 2001 |
Коми | ![]() |
6 декември 2001 |
Белград | ![]() |
4 юни 2002 |
Ошка област | ![]() |
1 юли 2002 |
Женева | ![]() |
29 септември 2003 |
Махачкала | ![]() |
5 март 2004 |
Джакарта | ![]() |
30 май 2005 |
Суджоу | ![]() |
14 юни 2005 |
Лима | ![]() |
14 октомври 2005 |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Известни личности, свързани с Киев
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Толочко П. П. Новые археологические исследования Киева (1963 – 1978) // Новое в археологии Киева. – Киев, 1981.
- ↑ Мюле Э. К вопросу о начале Киева // Вопросы истории. – № 4. – 1989 – Стр. 118 – 127.
- ↑ Рабинович М. Г. Из истории городских поселений восточных славян. В кн.: История, культура, фольклор и этнография славянских народов. – М., 1968. – С. 134.
- ↑ Kiev Peninsula. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
|
|
|