Киев
|
Киев Київ |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 |
|
  Киев  Киев |
|
| Страна |
 Украйна |
| Област | Киевска област |
| Площ | 839 km² |
| Надм. височина | 179 m |
| Население |
2 962 180 души (2021) 3531 души/km² |
| Агломерация | 3 475 000 души |
| Кмет | Виталий Кличко |
| Основаване | 482 г. |
| Пощенски код | 01000–06999 |
| Телефонен код | 44 |
| МПС код | AA, KA |
| Официален сайт | www.kmr.gov.ua |
| Киев в Общомедия | |
Кѝев (на украински: Київ, [ˈkɪjiu̯], на руски: Киев, на полски: Kijów) е столица и най-голям град в Украйна.
Той е административен център на Киевска област, макар че не влиза в нея, а е самостоятелна административна единица.
Разположен е при вливането в Днепър на река Десна и е едно от главните пристанища в страната. Населението на града към 1 август 2021 г. е 2 952 499 души от съществуващото население и 2 911 192 души от постоянното население.[1]
Кметът на Париж провъзгласява Киев за почетен гражданин на френската столица през март 2022 г.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Киев е сред най-древните градове в Източна Европа. Наричан е Майка на руските градове.
Според хрониката „Начална руска летопис“ Киев е основан от източнославянския (полянски) княз Кий, братята му Щек и Хорив и сестра им Либед.
Резултатите от някои археологически разкопки в района на града може да се интерпретират така, че селищата на десния бряг на Днепър още от 6 – 7 в. да се смятат за градски.[3] Тази концепция е подкрепена в миналото от съветската власт, която през 1982 г. организира празнуването на 1500-годишнината на Киев. Много от изследователите обаче твърдят, че откритите археологически източници не дават достатъчни основания за такова тълкуване.[4] Те смятат, че израстването на Киев като град е ставало през 8 – 10 в. Едва в края на този период отделните поселения се сливат в едно селище с градски характер.[5]
През 8 – 9 век градът е търговско средище на северозападната граница на Хазарския хаганат, като в края на 9 век е завладян от варягите. Те го превръщат в център на държавата, станала известна като Киевска Рус.
Периодът на разцвет на Киев е прекъснат от нашествието на князете на Владимир. На 8 март 1169 г. градът е разрушен от Андрей Боголюбски, като са разграбени дори църквите и манастирите. Киев за дълго време губи значението си за сметка на по-северни центрове като Владимир, Новгород и Москва.
През 1240 г. Киев отново е превзет от Бату хан и князете му стават васали на Монголската империя. През 1362 градът е присъединен към Великото Литовско княжество, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. става център на Кийовското войводство в рамките на Полша.
През 17 век Киев е завладян от Руското царство. Той остава провинциален град с ограничено значение до индустриалната революция през 19 век, когато започва да се разраства отново. В началото на 20 век попада в центъра на поредица от конфликти – Първата световна война, Руската гражданска война и Полско-съветската война, като за кратко е столица на независимата Украинска народна република.
Към 1897 г. Киев заема до 5 хил. десиати и има обиколка от 48 версти. Имаше около 230 улици и алеи и 16 площада. През 1894 г. населението наброява 188 488 души, от които 1 380 са разколници, 20 678 римокатолици, 14 676 евреи, 2 142 протестанти и 516 мохамедани, а останалите са православни. Благородници 15 913, бяло духовенство 611 и черно (монаси и монахини) 868, почетни граждани и търговци 14 228, буржоа 93 125, селяни 39 216, чужденци 3 120, военни 20 622, други имоти 785. Годишно тук идват до 150 000 поклонници, предимно през летните месеци. Катедралата се разрастваше забележително бързо. През 1797 г. в Киев има 19 081 жители, през 1845 г. – 50 137, през 1874 г. – 1271/4 хил. През 1894 г. в Киев има 25 302 сгради, от които 128 са литургични, 12 629 жилищни (2 339 каменни къщи), 12 545 нежилищни (1 462 каменни къщи). С нарастването на населението се развиват търговията и промишлеността на града.[6]
През 1921 г. Киев е присъединен към Съветския съюз, а от 1934 е столица на Украинската съветска социалистическа република. По време на Втората световна война градът е почти напълно разрушен, но е възстановен през 1950-те години, превръщайки се в третия по големина град в Съветския съюз след Москва и Ленинград. Обявен през Втората световна война за Град герой.
След обявяването на независимостта на Украйна, Киев става столица на новообразуваната държава.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Изкуството и архитектурата на Киев са световни богатства. По-известни забележителности са: църквата „Света София“ и известната с украинския бароков стил църква „Свети Андрей“, две църкви в центъра на града от 11 век, известни със своите катакомби, кулите с камбаните и музейните колекции; църквата „Свети Володимир“ от 19 век; близо до централната част се намира и „Златни врата“, конструкция, която датира от 1037 г. Известни са още и Киевската опера и Киевският младежки театър. В Киев се намира и големият манастир Киевско-Печорска лавра.
Полуостров Киев на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на град Киев.[7]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Киев е умереноконтинентален. Средната температура през януари е -6 °C, а зимните дни с температури над нулата не са рядкост. През по-студените периоди със северни или североизточни ветрове температурите могат да паднат драстично, като е регистриран абсолютен минимум от -33 °C. Обикновено снежната покривка се задържа от средата на ноември до края на март. Периодът без слани продължава средно 180 дни, но през някои години той надхвърля 200 дни. Лятото е топло, със средна юлска температура от 20 °C и регистрирана максимална температура от 39 °C. Средната годишна сума на валежите е 635 mm, като максималните валежи са през юни и юли.[8]
Икономика на града[редактиране | редактиране на кода]
Икономиката на града през XIX в.[редактиране | редактиране на кода]
Според данните за 1860 г. в Киев е имало 45 фабрики и заводи с производство от 2 347 460 рубли, а през 1891 г. – 119, с производство от над 10 милиона рубли. По данни от 1893 г. най-важните са: 1 башон (170 000 рубли), 8 мелници за брашно (1 385 000 рубли), 6 фабрики за макарони и подправки (200 000 рубли), 4 консервни фабрики (700 000 рубли), 10 фабрики за изкуствена минерална вода (800 000 рубли), 4 дестилерии (80 000 рубли), 4 фабрики за вино (10 000 рубли), една от най-големите от тях – най-голямата от най-големите. ), 4 дестилерии (780 000 рубли), 7 фабрики за бира и мед (530 000 рубли), 4 фабрики за дрожди (482 000 рубли), 1 рафинерия за захар (6 200 000 рубли), 8 тютюневи фабрики (1 910 000 рубли), 3 фабрики за музикални инструменти (35 000 рубли), 6 фабрики за каруци (27 000 рубли), 3 фабрики за хартиени изделия (35 000 рубли), 2 дъскорезници (16 8000 рубли), 2 фабрики за химикали и бои (130 000 рубли), 1 фабрика за корк (5 300 рубли), 3 фабрики за сапун (28 000 рубли), 7 фабрики за восъчни свещи (1 222 000 рубли), 4 кожарски фабрики (28 000 рубли. ), 18 тухларни (за 181 000 рубли), 3 работилници за керамика и плочки (за 33 000 рубли), 7 машиностроителни работилници (2 368 000 рубли), 2 работилници за тел и пирони (9 000 рубли), 5 фабрики за различни метални изделия (43 000 рубли), 2 бижутерски работилници (14 000 рубли). През 1892 г. на Киевската фондова борса са сключени сделки за 53 милиона рубли. Този брой е по-малък от реалния, тъй като ценните книжа са продадени от банки и 12 банкови и обменни бюра. Общата стойност на транзакциите в отдел „Стоки“ е 203 милиона рубли; основният предмет на покупка е захар – 22 милиона рубли пуда, които са продадени за 94 милиона рубли.[6]
Текуща икономика на града[редактиране | редактиране на кода]
Съвременният Киев е един от най-големите финансови и промишлени центрове в Украйна. Водещо място в промишлеността на Киев заема многоотрасловото машиностроене (авиокосмическа промишленост, транспорт, радиоелектроника, приборостроене). Има и предприятия от електротехническата, радиоелектронната, леката (коприна, трикотаж, шиене, обувки), химическата, полиграфическата и хранително-вкусовата промишленост. Медицинската и енергийната индустрия са силно развити. Производството на строителни материали е добре развито. Освен това градът е център на Киевска област, която е специализирана в производството на селскостопански продукти: зърнени храни, плодове, захарно цвекло и др. От 1960 г. в столицата функционира метрото.[9][10]
Според кмета Виталий Кличко Киев произвежда една четвърт от общия БВП в Украйна (25% от икономиката). От 2012 г. насам този показател се е увеличил със 7%.[11][12]
Национален състав[редактиране | редактиране на кода]
Според общоукраинското преброяване от 2001 г., 82,2% от населението на Киев са украинци, 13,1% – руснаци, 0,7% – евреи, 0,7% – беларуси, 0,6% – поляци, 0,2% – арменци, 0,1% – азербайджанци, 0,1% – татари, 0,1% – грузинци, 0,1% – молдовци.[13]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
| Град | Страна | Дата |
|---|---|---|
| Тампере |  Финландия |
30 декември 1954 |
| Лайпциг |  Германия |
7 октомври 1956 |
| Чикаго |  САЩ |
17 юни 1991 |
| Торонто |  Канада |
29 юли 1991 |
| Хелзинки | Финландия |
12 март 1993 |
| Кишинев |  Молдова |
1 октомври 1993 |
| Цване |  ЮАР |
5 октомври 1993 |
| Будапеща |  Унгария |
19 октомври 1993 |
| Пекин |  Китай |
13 декември 1993 |
| Варшава |  Полша |
4 февруари 1994 |
| Хавана |  Куба |
21 февруари 1994 |
| Талин |  Естония |
7 декември 1994 |
| Ереван |  Армения |
14 септември 1995 |
| Атина |  Гърция |
12 ноември 1996 |
| Минск |  Беларус |
5 юли 1997 |
| София |  България |
11 септември 1997 |
| Бургас | България |
6 май 2000 |
| Поморие | България |
15 април 2009 |
| Варна | България |
28 февруари [ неясно? ] |
| Баку |  Азербайджан |
12 септември 1997 |
| Мексико |  Мексико |
25 септември 1997 |
| Бишкек |  Киргизстан |
2 Октимври 1997 |
| Брюксел |  Белгия |
8 декември 1997 |
| Ташкент |  Узбекистан |
16 януари 1998 |
| Рига |  Латвия |
29 май 1998 |
| Астана |  Казахстан |
11 юни 1998 |
| Сантяго де Чиле |  Чили |
5 август 1998 |
| Стокхолм |  Швеция |
24 март 1999 |
| Тбилиси |  Грузия |
29 май 1999 |
| Рим |  Италия |
2 ноември 1999 |
| Йерусалим |  Израел |
20 февруари 2000 |
| Рио де Жанейро |  Бразилия |
4 септември 2000 |
| Бразилия | Бразилия |
5 септември 2000 |
| Буенос Айрес |  Аржентина |
7 септември 2000 |
| Лисабон |  Португалия |
26 октомври 2000 |
| Ашхабад |  Туркменистан |
14 май 2001 |
| Триполи |  Либия |
29 май 2001 |
| Белград |  Сърбия |
4 юни 2002 |
| Ошка област | Киргизстан |
1 юли 2002 |
| Женева |  Швейцария |
29 септември 2003 |
| Джакарта |  Индонезия |
30 май 2005 |
| Суджоу | Китай |
14 юни 2005 |
| Лима |  Перу |
14 октомври 2005 |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Известни личности, свързани с Киев
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.kiev.ukrstat.gov.ua. Головне управління статистики м.Києва – Чисельність населення (щомісячна інформація). // 2021-10-13.
- ↑ Кметът на Париж провъзгласи Киев за почетен гражданин на френската столица, dariknews.bg, 22.03.2022 г.
- ↑ Толочко П. П. Новые археологические исследования Киева (1963 – 1978) // Новое в археологии Киева. – Киев, 1981.
- ↑ Мюле Э. К вопросу о начале Киева // Вопросы истории. – № 4. – 1989 – Стр. 118 – 127.
- ↑ Рабинович М. Г. Из истории городских поселений восточных славян. В кн.: История, культура, фольклор и этнография славянских народов. – М., 1968. – С. 134.
- ↑ а б Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона. — С.-Пб.: Брокгауз-Ефрон. 1890—1907. Киев. // Посетен на 2021-10-15.
- ↑ Kiev Peninsula. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
- ↑ Encyclopedia Britannica. Kyiv | Points of Interest, Facts, & History. // Посетен на 2021-10-13.
- ↑ KM.RU. Киев | Энциклопедия. // Посетен на 2021-10-14.
- ↑ works.doklad.ru. Города и столицы мира - Реферат. // Посетен на 2021-10-14.
- ↑ У Києві створюється чверть ВВП України - Кличко. // www.ukrinform.ua. 2021-10-14.
- ↑ Fitch: Київ у 2012 році забезпечив 18% ВВП України. // Finance.ua. 2021-10-14.
- ↑ 2001.ukrcensus.gov.ua. 2001 | English version | Results | General results of the census | National composition of population | The city of Kyiv:.. // Посетен на 2021-10-13.
| ||||||||||||||
| |||||||
|
Портал „
Портал „