Киликия
- виж също Килик (митология)
Киликия (на турски: Kilikya, на гръцки: Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.
Главни градове в областта са Тарс, Адана, Селинонт, Аназарба.
През II хилядолетие пр.н.е. влиза в състава на Хетското царство, а от XII до VI века пр.н.е. на територията на Киликия са съществували едно или няколко независими Сирохетски царства, като от VI век пр.н.е. Киликия влиза в състава на персийското царство на Ахеменидите. В 333 г. пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски, който едва не се удавил, докато се къпал в река Киднус (Κύδνος), където по-късно се удавил император Фридрих I Барбароса по време на Третия кръстоносен поход. От 297 г. пр.н.е. до 190 г. пр.н.е. областта се намира във властта на Селевкидите.
През периода на римското владичество Киликия била свърталище на пирати, които били изтребени от Помпей Велики в 67 г. пр.н.е.. След битката в Коракесион (знаменита пиратска база), Тарс става столица на римската провинция. В 51 г. пр.н.е. Цицерон е консул на Киликия.
Първият кръстоносен поход възражда Арменското кралство Киликия през 1097-1098 г.
|
|||||||
|
|||||
