Направо към съдържанието

Ким Йо чонг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ким Йо чонг
김여정
севернокорейски политик
Родена
Религияатеизъм
Учила вУниверситет „Ким Ир Сен“[1]
Политика
ПартияКорейска работническа партия
Семейство
РодДинастия Ким
БащаКим Чен Ир
Братя/сестриКим Чжон Чул
Ким Чен Нам
Ким Чен Ун
Подпис
Ким Йо чонг в Общомедия

Ким Йо чонг (на корейски: 김여정) е севернокорейски политик, дъщеря на върховния лидер Ким Чен Ир (негово най-малко дете) и сестра на Ким Чен Ун. Заместник-член е на Политбюро и заместник-директор на Департамента за пропаганда и агитация на Корейската работническа партия.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 26 септември 1988 г. в Пхенян, Северна Корея.[2][3] През 1996 – 2000 г., с брат си Ким Чен Ун, учи в Швейцария.[4] След завръщането си в Северна Корея се предполага, че е завършила Военния университет „Ким Ир Сен“ в Пхенян.[3]

Първата ѝ публична изява е на конгрес на Корейската работническа партия през 2010 г.[5] Спомената е за първи път на 9 март 2014 г., когато придружава брат си Ким Чен Ун при гласуване на Велико народно събрание. Тогава е определена за висш служител в Централния комитет на Корейската комунистическа партия.[6]

Ким Йо чонг заедно с президента на Южна Корея Мун Дже-Ин и вицепрезидента на САЩ Майк Пенс по време на церемонията по откриване на Зимните олимпийски игри 2018 в Пьонгчанг.

През октомври 2014 г. се предполага, че е поела държавните функции, докато Ким Чен Ун е на лечение.[7] През ноември 2014 г. е съобщено, че заема длъжността заместник-директор на Департамента за пропаганда и агитация на Корейската работническа партия.[8] В документи от юли 2015 г. се вижда, че изпълнява ролята на фактически ръководител.[9][10] Заема длъжността на заместник-министър.[11] Често придружава Ким Чен Ун по време на негови визити.[12]

Ким Йо чонг говори в Дома на мира, април 2018 г.

Твърди се, че оказва съществено влияние за формиране на култа на личността на Ким Чен Ун по модела на дядо му Ким Ир Сен.[4] През 2017 г. е съобщено, че тя организира всички големи публични събития в Северна Корея. Твърди се, че тя насърчава брат си да се представя като „човек от народа“.[13][14]

През януари 2017 г. Министерство на финансите на САЩ я включва в списъка на хора, нарушаващи човешките права в Северна Корея.[15] През 2017 г. става заместник-член на Политбюро на Корейската работническа партия, което я прави втората жена на такава длъжност.[16][17]

На 9 февруари 2018 г. участва в откриването на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг, Южна Корея. Това е първото посещение на член на династията Ким, който посещава Южна Корея след Корейската война.[18] На следващия ден участва в среща с южнокорейския президент Мун Дже-Ин като специален пратеник на върховния лидер Ким Чен Ун и предава писмо от него.[19] През 2018 г. е част от екипа на брат си по време на срещата му с Доналд Тръмп в Сингапур[20], а също така и на срещата в Ханой през 2019 г.[21]

Прави впечатление, че Ким Чун Ен и сестра му Ким Йо Чен са доста близки. Ким Ун Чен, през 2013 нарежда разстрела на Чан Сон Тхек,[22] който бе съпруг на леля му, като обвинението е държавна измяна; ,[22] а през 2017 организира екзекуцията и на полубрат си Ким Чен Нам. На този фон Ким Йо Чен се ползва с доверието на Ким Чен Ун. Съществено е, че брата и сестрата са от една майка,[23] както и че години наред заедно са живели в изолация в Швейцария.

През 2019 г. Ким Йо Ченг е избрана за депутат в Парламента на Северна Корея.[24] Отстранена е за кратко, но през 2020 г. е възстановена.[25] Според слухове за влошеното здравословно състояние на Ким Чен Ун, Ким Йо чонг дълго време е смятана за негов наследник.[26] Впоследствие след раждането на дъщерята на Ким Чен Ун, предположенията са че Ким Джу Е ще бъде наследникът, [27]а Ким Йо Ченг ще остане по-заден план.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.nkleadershipwatch.org
  2. ↑ 통일부, 김여정 '1988년생' 공식 판단…작년엔 '연도미상' 표기 // MK News. 27 December 2018. Посетен на 4 January 2019.
  3. 1 2 Kim Yo Jong // North Korea Leadership Watch, 6 May 2016. Архивиран от оригинала. Посетен на 18 December 2013.
  4. 1 2 North Korea’s New Propagandist? // 38 North. 14 August 2015. Посетен на 9 October 2017.
  5. ↑ KJI Youngest Daughter Working as Events Manager for KJU? // North Korea Leadership Watch. South Korea, 22 July 2013.
  6. ↑ Kim Jong Un Visits Kim Il Sung University of Politics and Takes Part in Election of Deputy to SPA // North Korea (site in Japan), Korean Central News Agency, 9 March 2014.
  7. ↑ Silva, Cristina. Has Kim Yo-Jong Taken Over For Kim Jong Un? Sister Assumes North Korea State Duties While Brother Undergoes Medical Treatment // International Business Times. 2 October 2014. Посетен на 3 October 2014.
  8. ↑ North Korea's 'princess' moves closer to center of power // 29 November 2014. Архивиран от оригинала на 26 ноември 2015. Посетен на 26 април 2020.
  9. ↑ Kim Jong-un's sister promoted to run 'idolisation projects' in North Korea // The Guardian. UK, 24 July 2015.
  10. ↑ Lee Sang Yong. Kim Yo Jong in de facto power of PAD // Daily NK. 20 July 2015. Архивиран от оригинала на 28 април 2020. Посетен на 28 May 2018.
  11. ↑ The Chosun Ilbo (English Edition): Daily News from Korea – Kim Jong-un's Sister to Have Baby in May // Chosun Ilbo. 30 April 2014. Посетен на 30 April 2014.
  12. ↑ N. Korea's Kim Jong-un executed 15 top officials: S. Korea spy agency // Yahoo! News. 29 April 2015. Посетен на 29 April 2015.
  13. ↑ Sherwell, Phillip. Sister helps Kim strut his stuff as key missile test looms // The Times, 8 January 2017. Посетен на 15 February 2017.
  14. ↑ McCurry, Justin. Meet Kim Yo-jong, the sister who is the brains behind Kim Jong-un's image // The Guardian. 9 October 2017. Посетен на 8 January 2018.
  15. ↑ U.S. blacklists North Korean officials over rights abuses // Reuters. 11 January 2017. Посетен на 9 October 2017.
  16. ↑ Kim Jong Un praises nuclear program, promotes sister to center of power // Reuters, 8 October 2017.
  17. ↑ Gale, Alastair. Behind the Rapid Rise of Kim Jong Un’s Younger Sister // Wall Street Journal. 9 February 2018. Посетен на 10 February 2018.
  18. ↑ Haas, Benjamin. US vice-president skips Olympics dinner in snub to North Korea officials // the Guardian. 9 February 2018. Посетен на 9 February 2018.
  19. ↑ South Korean president invited to North Korea // koreatimes. 10 February 2018. Посетен на 11 February 2018.
  20. ↑ www.channelnewsasia.com // Архивиран от оригинала на 10 септември 2019. Посетен на 26 април 2020.
  21. ↑ Kim Jong Un sister's first official remarks hint at higher status // Al Jazeera. 3 March 2020. Посетен на 13 April 2020.
  22. 1 2 https://www.bbc.com/news/world-asia-25359939
  23. ↑ https://edition.cnn.com/2018/02/07/asia/kim-jong-un-sister-intl
  24. ↑ North Korea election: Surprise as leader Kim Jong-un 'not on ballot // BBC News. Посетен на 13 March 2019.
  25. ↑ (3rd LD) N.K. leader holds politburo meeting to discuss anti-virus measures // Yonhap. Посетен на 13 April 2020.
  26. ↑ David Brennan. Who is Kim Jong Un's Sister? North Korea Leader's Reported Health Problems Push Kim Yo Jong Into Focus // Newsweek. Посетен на 21 April 2020.
  27. ↑ https://www.vesti.bg/sviat/princesata-v-cherno-na-istoricheski-kongres-tia-li-shte-nasledi-kim-chen-un-6253298
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ким_Йо_чонг&oldid=12933532“.