Ким Чен Ун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ким Чен Ун
Лидер на Северна Корея
Мандат от 17 декември 2011 г.
Предшественик Ким Чен Ир
Генерален секретар на КРП
Мандат от 11 април 2012 г.
Предшественик Ким Чен Ир
Върховен главнокомандващ на КНА
Мандат от 30 декември 2011 г.
Предшественик Ким Чен Ир
Лични данни
Роден
Религия атеизъм
Родства брат – Ким Чжон Чул
полубрат – Ким Чен Нам
Съпруга Ли Сол Чжу
Полит. партия Корейска работническа партия
Подпис KimJongUnSign.png
Военна служба
Години 2010 – настояще
Преданост Flag of North Korea.svg Северна Корея
Род войски Корейска народна армия
Военно звание Marshal of the DPRK rank insignia.svg Маршал
Командвания Върховен главнокомандващ
Портал Портална икона Политика
Ким Чен Ун в Общомедия

Ким Чен Ун[1] (на хангъл 김정은, на ханджа 金正恩, на английски Kim Jong-Un) е севернокорейски политически, държавен, военен и партиен деец, заемащ от края на 2011 година най-високите постове в страната – Висш ръководител, лидер на партията, армията и народа на КНДР, върховен главнокомандващ на Корейската народна армия, първи секретар на Централния комитет на Корейската работническа партия, маршал на КНДР, депутат във Върховното народно събрание на КНДР.

Той е най-малкият син на Ким Чен Ир от третата му съпруга, балерината Ко Йон Хи. Брат е на Ким Чжон Чул и полубрат на Ким Чен Нам (най-големия син на Ким Чен Ир), роден от киноактрисата Сон Хе Рим. Поради известна доза спекулация неговото съществуване е пазено в тайна.

Сведения за този трети син на ръководителя на Корейската народно-демократична република се появяват едва с излизането на мемоарите на дългогодишния готвач на Ким Чен Ир, публикувал под псевдонима Кенджи Фуджимото. По негови данни Чен Ун е роден в периода 1983 – 1985 година[2], а според други източници[3] – през 1982 или 1983 година.

В мемоарите си Кенджи Фуджимото прави предположението, че Чен Ун е вероятен наследник след оттеглянето от поста на Ким Чен Ир, който често се оплаква от прекалената изнеженост на Чен Чул. Първородният син Чен Нам губи благоволението на баща си след международен скандал през 2001 г., когато е заловен с фалшив доминикански паспорт при опит да влезе в Япония. Към онзи момент съществуването на Чен Ун е неизвестно[4].

На 8 януари 2009 година Ким Чен Ир издава директива за назначаването на сина си Ким Чен Ун за лидер на Корейската работническа партия. Ким Чен Ир определя Ким Чен Ун за свой наследник[5].

Списание Forbes поставя Ким на 46 място сред най-влиятелните личности в света за 2013 г. и трети по влияние сред корейците след Пан Ки-мун и Ли Кун-хи (председателя на концерна „Samsung“).[6]

Управлението на Ким Чен Ун е белязано с продължаването на разработките на ракетно и ядрено оръжие, изстрелване на космически спътници, провеждане на икономически реформи, развитие на приятелските отношения с Китайската народна република, а също и с колебания в отношенията с Южна Корея и страните от Запада: от рязко влошаване през 2015 – 2017 години до размразяване през 2018 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ако Ким си отиде за миг, Росица Бошняшка, „Капитал“
  2. Kim Jong-woong – Leadership Succession
  3. People in DPRK news
  4. Japan expels N Korean leader's 'son', BBC News, 4 май 2001
  5. Standart news, Standart news, 8 януари 2009
  6. Howard, Caroline. No. 46: Kim Jong Un – pg.48. // Forbes.