Ким Чен Ун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ким Чен Ун
Ръководител на Северна Корея
Мандат
встъпил в длъжност на
17 декември 2011 г.
генерален секретар на Корейската работническа партия
Мандат
встъпил в длъжност на
11 април 2012 г.
Предшественик Ким Чен Ир
върховен главнокомандващ на Корейската народна армия
Мандат
встъпил в длъжност на
30 декември 2011 г.
Предшественик Ким Чен Ир
Роден 8 януари 1983 г. (1983-01-08) (31 г.)[1]
Пхенян, Северна Корея
Националност кореец
Религия Атеизъм
Родства брат - Ким Чжон Чул
полубрат - Ким Чен Нам
Съпруг(а) Ли Сол Чжу (И Сол Джу)
Полит. партия Корейска работническа партия
Подпис KimJongUnSign.png
Външни снимки
Ким Чен Ун

Ким Чен Ун[2] (на хангъл 김정은, на ханджа 金正恩, на английски Kim Jong-Un) е най-малкият син на Ким Чен Ир от третата му съпруга, балерината Ко Йон Хи. Брат е на Ким Чжон Чул и полубрат на най-големия син на Ким Чен Ир, Ким Чен Нам, роден от киноактрисата Сон Хе Рим. Също така и поради известна доза спекулация неговото съществуване е пазено в тайна.

Сведения за този трети син на ръководителя на Корейската народно-демократична република се появяват едва с излизането на мемоарите на дългогодишния готвач на Ким Чен Ир, публикувани под псевдонима Кенджи Фуджимото. По негови данни Чен Ун е роден в периода 1983 - 1985 година,[3] според други източници[4] — през 1982 или 1983 година.

В мемоарите си Кенджи Фуджимото прави предположението, че Чен Ун е вероятен наследник след оттеглянето от поста на Ким Чен Ир, който често се оплаквал от прекалената изнеженост на Чен Чул. Първородният син Чен Нам губи благоволението на баща си след международен скандал през 2001 г., когато бива заловен с фалшив доминикански паспорт при опит да влезе в Япония. Към онзи момент съществуването на Чен Ун е неизвестно.[5]

Ким Чен Ун — бъдещият лидер[редактиране | edit source]

На 8 януари 2009 година Ким Чен Ир издава директива за назначаването на сина си Ким Чен Ун за лидер на Корейската работническа партия /КРП/.Също така Ким Чен Ир определя Ким Чен Ун за свой наследник.[6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Rodman Gives Details on Trip to North Korea“, Ню Йорк Таймс
  2. Ако Ким си отиде за миг, Росица Бошняшка, „Капитал“
  3. Kim Jong-woong - Leadership Succession
  4. People in DPRK news
  5. Japan expels N Korean leader's 'son', BBC News, 4 май 2001
  6. Standart news, Standart news, 8 януари 2009