Кинали
Кинали Κοκκινόχωμα | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Кушница |
Надм. височина | 140 m |
Население | 1284 души (2021 г.) |
Кинали, Канали или Кънали (на гръцки: Κοκκινόχωμα, Кокинохома, до 1926 година Κίναλη, Кинали[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 140 m надморска височина, на 10 km западно от Кавала в северните склонове на Люти рид (Символо).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кинали:
„ | Каналия, мохамеданско село; има 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 2 часа разстояние.[3] | “ |
В края на XIX век Васил Кънчов определя Канали като селище, в което между мюсюлманското население има и 100 – 150 къщи помаци.[4] Съгласно статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Канали е смесено турско и помашко селище. В него живеят 300 българи мохамедани и 300 турци.[5] Според гръцката статистика, през 1913 година в Кинали (Κιναλή) живеят 577 души.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1923 година жителите на Кинали са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени гърци бежанци. През 1926 година името на селото е сменено от Кинали (Κίναλη) на Кокинохома (Κοκκινόχωμα).[7] До 1928 година в Канали са заселени 152 гръцки семейства с 621 души - бежанци от Турция.[8] Българска статистика от 1941 година показва 450 жители.[2]
Населението произвежда големи количества тютюн, пшеница, царевица, грах, овошки и детелина, като е добре развито и краварството.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Пренчово[9] | Πρέτζοβα | Андерисма | 'Αντέρεισμα[10] | връх в Люти рид (472 m), ЮИ над Кинали[9] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 577[2] | 622[2] | 680[2] | 1024[2] | 1547[2] | 1677[2] | 1185[2] | 1165[2] | 1312[2] | 1746 | 71472 | 1284 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 213. (на македонска литературна норма)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 202.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 709. (на гръцки)
|