Оператор
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Вижте пояснителната страница за други значения на Оператор.
Операторът е човек, отговарящ за заснемането на филми – в киното, телевизията или за други цели. Той е отговорен за художествените и технически решения, свързани със снимките.
В киното[редактиране | редактиране на кода]
В телевизията[редактиране | редактиране на кода]
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
  | Примерите и информацията в тази статия или секция се ограничават само до България, а не представят общовалидното световно понятие. Моля подобрете статията или изяснете спора на беседата ѝ. |
Професията „Телевезионен оператор“ се различава от тази на филмовия оператор най-напред по това, че в телевизията се прилага многокамерен метод на предаванията, новините, развлекателните предавания, директните излъчвания на различни събития и прояви: концерти, спортни състезания, политически форуми и т.н. Именно този многокамерен метод на предаване на събитието изисква една съвсем нова нагласа, метод и стил на организация на телевизионната картина, която може да се постигне чрез монтирането на картини подавани от две, три, четири и повече камери. Монтажа се извършва чрез „видео миксер“ монтажен видео пулт управляван от режисьор по монтажа /режисьор на пулт/. Посредством непрекъсната радио връзка между режисьора и операторите на камера се създава възможност режисьора да изисква различни планове и ракурси от операторите, движения и панорами в такава последователност, която да дава усещане на непрекъснатост /ненакъсване/ на събитието
При създаването на Българската национална телевизия през 1959 г.операторската звено се състои от 3(трима) оператори: Главен оператор Георги Карайорданов и операторите привлечени от Студия за хроникални и документални филми Васил Киранов и Никола Русев. Веднага след това, в началото на 1960 г.и през 1961 г. операторското звено се попълва с изявили се в другите студии оператори: Васил Младенов, Михаил Михайлов, Хаик Курдиян, Димитър Велев, Георги Каменарски, Стефан Кебапчиев, Здравко Добрев, Христо Тотев, Младен Чакъров.
Това е основният операторски състав положил основите на предаванията на Българска телевизия.
МЛАДЕН ЧАКЪРОВ Младен Светослвв Чакъров (14.04.1928/01.12.2011) е привлечен от Студия за хроникални и документални филми, в която започва работа като общ работник във Филмотеката през 1952 г. През следващата годна е назначен са пом.оператор и работи с майсторите на документалното кино Васил Бакърджиев, Янко Шахов, Константин Кисьов, Константин Кочев. Изявява се като много добър спортен оператор – предимно в областта на алпинизма, туризма и водните спортове.
От 1960 г. е оператор на хонорар в БТ., а в следващата година е назначен за ас. оператор.
През 1962 г. е оператор в телевизионния профил.
Автор, режисьор и оператор е на първия филм на БТ с алпийска тематика – „Кавказ-Безинги`64“ (изл.113.11.1964), на първия филм с живи животни – „Приказка за таралежите“ (изл.18.11.1967), първа камера на първата TV постановка „Островът на Афродита“ – реж. Ангел Вълчанов, отговорен оператор на първите предавания с ПТС извън София Пловдивски панаир – 1962 г., Русенски музикални дни и др. Отг.оператор на множество телевизионни постановки в този период.
Следва една поредица от повече от 200 документални филма за България, Витнам, Лас, Камбоджа, Китай, Афганистан, Ирак, за Африка филми в Сахара, Алжир, Либия, Тунис, Гвинея, Буркин Фасо, Мали, алпийски експедиции в Кавказ, Памир, Хиндукуш, Алпите. Първият подводен филм на БТ – „По следите на потъналите кораби“ и „Шелф-1“. Както и огромен брой предавания на живо – футболни мачове, спортни състезания, театрални и оперни постановки, заводи, интервюта, обекти за „По света и у нас“, „Панорама“, рекламни скечове – всичко съдържащо се в програмата на БТ до 1991 г., когато се пенсионира.