Кино на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кино на Съединени американски щати (на английски: Cinema of the United States of America) или просто Американско кино (American cinema), често наричано с метонимията Холивуд (Hollywood), поради концентрацията на филмопроизводители в щата Калифорния, е националната кинематография, развиваща се на територията на държавата Съединени американски щати. Отдавна признати за едни от най-многобройните високобюджетни и ефектни, американските филми оказват огромно влияние върху световното кино и ставащ доминиращ фактор във филмопроизводството по цял свят.

Датира от 1896 г. Първият американски игрален филм е "Голямото ограбване на влака" (1903) на режисьора Е. Портър, в който е открит принципът на параления монтаж.

По аналогия с „Холивуд“ е създаден и термина „Боливуд“ (Бомбай + Холивуд) за индийското кино.

Една от най-точните дефиниции на киното в САЩ е дадена от американския филмов критик Паулин Каел, когато през 1968 дава заглавие Целувка целувка бум бум („Kiss Kiss Bang Bang“) на сбирка от своите ревюта. Тя обяснява, че думите, които идват от плакат на италиански филм, са „може би възможно най-краткото определение за привлекателността на филмите.“ Несъмнено, тези думи обобщават много американски филми.

Начало и Форт Ли[редактиране | редактиране на кода]

Джъстин Барнес като главатарят на престъпна банда Бронко Били Андерсън в „Големият влаков обир“ (1903).

Първата фотографии, която улавя и възпроизвеждане движение на даден обект, е серията от снимки на бягащ кон, направени от британския фотограф Едуард Мейбридж. Снимачният материал е заснет в Пало Алто, Калифорния, като са използвани набор от камери на стойка, поставени в редица. Постижението на Мейбридж тласка изобретатели по целия свят да правят опити в създаването на подобни устройства, които биха уловили различни движения. В Съединените щати Томас Едисон е сред първите, които патентова такова устройство - кинескопът.

Корените на историята на киното в Щатите може да проследят в Източното крайбрежие, където в един момент Форт Лий, Ню Джърси, е столицата на киното в Америка. Кино промишлеността в Америка стартира в края на 19-ти век с изграждането на „Черната Мария“ на Томас Едисон, първото киностудио, разположено в Западен Ориндж, Ню Джърси. Градовете на река Хъдсън и Хъдсън Палисадес предлагат земя на цени, значително по-ниски от тези в Ню Йорк – градът, оттатък реката. Населението на тези градове се възползва от феноменалния растеж на филмовата индустрия в началото на 20-и век.[1][2][3]

Сцената с часовника от Safety Last! с Харолд Лойд от 1923 г.

Филмопроизводство започва да привлича както капитали, така и новаторска работна сила. Компания „Калем“ започна да използва Форт Лий от 1907 г. като място за заснемане на филми, което скоро привлича други режисьори. През 1909 г., предшественик на Юнивърсъл Студиос - „Чемпиън“, построява първото студио.[4] Те бързо са последвани от други, които също построяват нови ателиета или наемат съоръжения във Форт Лий. През 10-те и 20-те години на XX век филмови компании като Independent Moving Pictures Company, Peerless Studios, The Solax Company, Eclair Studios, Goldwyn Picture Corporation, Американс Мелиес (Star Films), Световна филмова компания, Биограф, Fox Film Corporation, Pathé Frères , Metro Pictures Corporation, Victor Film Company и Selznick Pictures Corporation правят снимки във Форт Лий. Такива киновеличия като Мери Пикфорд стартират в студио „Биограф“.[5][6][7]

В Ню Йорк студио „Кауфман Астория“, разположено в квартала Куинс, е построено по време на немия период. То е използвано от филмови икони като Братя Маркс и Уилям Клод Филдс. Студио „Едисън“ се намира в квартал Бронкс. Места като квартала Челси, Манхатън, често служат като локация за филмовите снимки. През 20-те години Пикчър Сити, Флорида е плануван като център на филмопроизводството, но ураганът Окичоби от 1928 г. проваля плановете на продуцентите и на градът е върнат оригиналното име Хоб Саунд. Други центрове на тогавашната филмова индустрия включват Чикаго, Тексас, Калифорния и Куба.

Войната на филмовите патенти през късните 20-те води до разширяване на кинокомпаниите из територията на Щатите. Много работници с оборудвания не притежават права за тяхното използване. Това предполага, че снимането в Ню Йорк крие известен риск. Снимките се правят близо до главната квартира на компания Едисон и агентите от нея се заемат да спрат снимането с камери там. До 1912 г. повечето големи филмови компании са разположели производствени съоръжения в Южна Калифорния близо до или в Лос Анджелис, привлечени от благоприятното целогодишно време в региона.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) KANNAPELL, ANDREA. „Getting the Big Picture; The Film Industry Started Here and Left. Now It's Back, and the State Says the Sequel Is Huge“. // Ню Йорк Таймс, 4 октомври 1998. Посетен на 11 декември 2017.
  2. ((en)) Amith, Dennis. „Before Hollywood There Was Fort Lee, N.J.: Early Movie Making in New Jersey (a J!-ENT DVD Review)“. // J!-ENTonline, 1 януари 2011. Посетен на 11 декември 2017.
  3. ((en)) Rose, Lisa. „100 years ago, Fort Lee was the first town to bask in movie magic“. // The Star-Ledger, 29 април 2012. Посетен на 11 декември 2017.
  4. ((en))  „Before Hollywood, There Was Fort Lee“. // Fort Lee Film Commission. Посетен на 11 декември 2017.
  5. Koszarski, Richard. Fort Lee: The Film Town. Indiana University Press, 2004. ISBN 978-0-86196-652-3.
  6. ((en))  „Studios and Films“. // Fort Lee Film Commission. Посетен на 11 декември 2017.
  7. Fort Lee Film Commission. Fort Lee Birthplace of the Motion Picture Industry. Arcadia Publishing, 2006. ISBN 0-7385-4501-5.
  8. Jacobs, Lewis. Rise of the American film, The. New York, Harcourt Brace, 1930. с. 85.