Кино на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кино на Съединени американски щати (на английски: Cinema of the United States of America) или просто Американско кино (American cinema), често наричано с метонимията Холивуд (Hollywood), поради концентрацията на филмопроизводителите в щата Калифорния, е национална кинематография, развиваща се на територията на държавата Съединени американски щати. Отдавна признати за едни от най-многобройните, високобюджетни и ефектни, американските филми оказват огромно влияние върху световното кино и са доминиращ фактор във филмопроизводството по цял свят.

Датира от 1896 г. Първият американски игрален филм е „Голямото ограбване на влака“ (1903) на режисьора Едуин Ес. Портър, в който е открит принципът на параления монтаж.

По аналогия с „Холивуд“ е създаден и термина „Боливуд“ (Бомбай + Холивуд) за индийското кино.

Една от най-точните дефиниции на киното в САЩ е дадена от американския филмов критик Паулин Каел, когато през 1968 дава заглавие Целувка, целувка, бум-бум („Kiss Kiss Bang Bang“) на сбирка от своите ревюта. Тя обяснява, че думите, които идват от плакат на италиански филм, са „може би възможно най-краткото определение за привлекателността на филмите.“ Несъмнено, тези думи обобщават много американски филми.

История[редактиране | редактиране на кода]

Начало и Форт Ли[редактиране | редактиране на кода]

Джъстин Барнес като главатарят на престъпна банда Бронко Били Андерсън в „Големият влаков обир“ (1903).

Първите фотографии, които улавят и възпроизвеждат движение на даден обект, е серията от снимки на бягащ кон, направени от британския фотограф Едуард Мейбридж. Снимачният материал е заснет в Пало Алто, Калифорния, като са използвани набор от камери на стойка, поставени в редица. Постижението на Мейбридж тласка изобретатели по целия свят да правят опити в създаването на подобни устройства, които биха уловили различни движения. В Съединените щати Томас Едисон е сред първите, които патентова такова устройство – кинескопът.

Корените на историята на киното в Щатите може да проследят в Източното крайбрежие, където в един момент Форт Лий, Ню Джърси, е столицата на киното в Америка. Кино промишлеността в Америка стартира в края на 19 век с изграждането на „Черната Мария“ на Томас Едисон, първото киностудио, разположено в Западен Ориндж, Ню Джърси. Градовете на река Хъдсън и Хъдсън Палисадес предлагат земя на цени, значително по-ниски от тези в Ню Йорк – градът, оттатък реката. Населението на тези градове се възползва от феноменалния растеж на филмовата индустрия в началото на 20 век.[1][2][3]

Сцената с часовника от Safety Last! с Харолд Лойд от 1923 г.

Филмопроизводство започва да привлича както капитали, така и новаторска работна сила. Компания „Калем“ започна да използва Форт Лий от 1907 г. като място за заснемане на филми, което скоро привлича други режисьори. През 1909 г., предшественик на Юнивърсъл Студиос – „Чемпиън“, построява първото студио.[4] Те бързо са последвани от други, които също построяват нови ателиета или наемат съоръжения във Форт Лий. През 10-те и 20-те години на XX век филмови компании като Independent Moving Pictures Company, Peerless Studios, The Solax Company, Eclair Studios, Goldwyn Picture Corporation, „Американс Мелиес“ (Star Films), „Световна филмова компания“, „Биограф“, „Fox Film Corporation“, Pathé Frères, Metro Pictures Corporation, Victor Film Company и Selznick Pictures Corporation правят снимки във Форт Лий. Такива киновеличия като Мери Пикфорд стартират в студио „Биограф“.[5][6][7]

В Ню Йорк студио „Кауфман Астория“, разположено в квартала Куинс, е построено по време на немия период. То е използвано от филмови икони като Братя Маркс и Уилям Клод Филдс. Студио „Едисън“ се намира в квартал Бронкс. Места като квартала Челси, Манхатън, често служат като локация за филмовите снимки. През 20-те години Пикчър Сити, Флорида е плануван за център на филмопроизводството, но ураганът Окичоби от 1928 г. проваля плановете на продуцентите и на градът е върнат оригиналното име Хоб Саунд. Други центрове на тогавашната филмова индустрия включват Чикаго, Тексас, Калифорния и Куба.

Войната на филмовите патенти през късните 20-те води до разширяване на кинокомпаниите из територията на Щатите. Много работници с оборудвания не притежават права за тяхното използване. Това предполага, че снимането в Ню Йорк крие известен риск. Снимките се правят близо до главната квартира на компания Едисон и агентите от нея се заемат да спрат снимането с камери там. До 1912 г. повечето големи филмови компании са разположели производствени съоръжения в Южна Калифорния близо до или в Лос Анджелис, привлечени от благоприятното целогодишно време в региона.[8]

Поява на Холивуд[редактиране | редактиране на кода]

Алеята на славата в Холивуд.

В началото на 1910 г. Дейвид Уорк Грифит е изпратен от компания Биограф на Западното крайбрежие с неговата актьорска трупа, състояща се от актьорите Бланш Суит, Лилиан Гиш, Мери Пикфорд, Лайънъл Баримор и други. Те започнали да правят снимки на свободно място, близо до Джордж Стрийт в центъра на Лос Анжелис. Компанията решава да открие нови територии и пътуват няколко километра до Холивуд – малко селце, което се съгласява и се радва екипът да снима филми при тях. Грифит заснема първият филм, направен на територията на Холивуд. Името на лентата е „Стара Калифорния“ – мелодрама за Калифорния, чието действие развива 19 век, когато щата принадлежи на Мексико. Грифит остава там следващите месеци, през които прави няколко филма, преди да се завърне в Ню Йорк. През 1913 г., след като чуват за успеха на Грифит в Холивуд, много създатели на филми се насочват към запад, за да избегнат наложените от Томас Едисън такси. Едисън държи патента за снимачния процес.[9] Студио „Нестор“ от Байон, Ню Джърси, построява първата филмова компания в Холивуд през 1911 г.[10] Студиото е собственост на Дейвид и Уилям Хорсли. По-късно то слива със студио „Юнивърсъл“, както и другата компания на Уилям Хорсли „Холивуд Филм Лебрътори“, която е най-дълго просъществувалата компания в Холивуд, позната сега като „Холивуд Диджитъл Лебрътори“. По-благоприятния климат в Калифорния довежда до евентуалното изместване на почти цялото кино към Западното крайбрежие през 30-те години на миналия век. По това време Томас Едисон притежава почти всички патенти, свързани с филмовата продукция, а кино продуцентите от Източното крайбрежие, действащи независимо от компанията за филмови патенти на Едисън, често са били съдени или заплашвани от изобретателя и неговите агенти, докато филмовите дейци, работещи на Западния бряг, са независими от контрола на Едисън.[11]

В Лос Анджелес филмовите студия и Холивуд се разрастват. Преди Първата световна война филми са били правени в няколко американски града, но кинодейците започват да се концентрират към Южна Калифорния, след като киноиндустрията стартира производство там. Те са били привлечени от топлия климат и благоприятната слънчева светлина, което позволява да се правят снимки на открити площи и различните възможности, които предлага природата. В Холивуд се обособяват няколко отправни точки за киното (по-специално американското кино). Най-значимата от тях е противоречивата епическа драма на Грифит от 1915 г. „Раждането на една нация“, която става пионер във филмовата теория, и кинопроизводството дължи целулозната филмова лента на нея.

В началото на ХХ век, когато киното прохожда, много имигранти от еврейски произход намират работни места в американската филмова индустрия. Те оставят няколко следи в новия развлекателен бизнес: прожектирането на късометражни филми в магазинчета на улицата, наречени „Никелодеон“, заради цената на пропуска от един никел (пет цента). След няколко години амбициозни мъже като Самюел Голдуин, Уилям Фокс, Карл Лиймъл, Адолф Цукор, Луис Би. Майер и братята Уорнър (Хенри, Албърт, Самюел и Джак) се прехвърлят в производството на филми. Скоро те стават глава на нов вид забавление – филмовите студия. Те също създават основа за интернационална индустрия. Киното често е обвинявано в проамериканска профанация.

Други филмови производители пристигат от Европа след Първата световна война: режисьори като Ернст Любич, Алфред Хичкок, Фриц Ланг и Жан Реноар; актьорите Рудолфо Валентино, Мерлене Дитрих, Роналд Колман и Шарл Боайе. Те запълват липсата от местни актьори. Западната сцена, в частност тази в Ню Йорк, е привлечена, особено след зараждането на говорещото кино, което дава тласък за развитието на една от най-печелившите индустрии на 20-и век. Популярността на игралния филм нараства в средата на 40-те. Филмовите студиа произвеждат средно по 400 ленти на година, със зрители в киносалоните от 90 милиона американци всяка седмица.[11]

Знакът на Холивуд на Холивуд Хилс става запазен символ на киноиндустрията в Южна Калифорния

Звукът започва да се използва масово в Холивуд от средата на 20-те.[12] След „Джаз певецът“, първият филм със звук, успешно синхронизиран от системата „Витафон“ през 1927 г., холивудските студиа започват да произвеждат говорещи филми чрез Витафон саунд. До 1928 г. патентът за „Витафон“ е държан от компанията „Уорнър Брадърс“. През май 1928 г. ERPI (от Electrical Research Product Incorporated – Обединени електрични продукти за проучване), дъщерна компания на „Уорнър Електрик“, печели монопол върху разпространението на филмовия звук.

Страничен ефект от говорещото кино е редицата популярни актьори от немите филми, които неочаквано остават без работа, понеже имат лоши гласове или трудно запомнят репликите от сценария. През това време американския политик Уил Ейч. Хейс напуска политиката и през 1922 г. основава организацията на филмови студиа MPPDA (от Motion Picture Producers and Distributors of America – Продуценти и дистрибутори на пълнометражни филми в Америка).[13] Организацията става MPAA (Motion Picture Association of America – Асоциация на пълнометражния филм в Америка) през 1945 г. след оттеглянето на Хейс.

В ранния период на говорещото кино американските студиа откриват, че звуковите филми са отхвърляни от чуждия пазар и дори на места от местния, където се говори диалект на английския. Технологиите за синхронизация били твърди примитивни за дублиране. Едно от решенията било създаване на паралелни версии на холивудските студиа, където се говори на чужд език. Около 1930 г. американските компании отварят студио в Жоанвил льо Пон, Франция, където се използват същите декори и гардероб; дори масовите сцени са снимани със същите екипи, но в различно време.

Чуждестранни безработни актьори, писатели и победители на конкурси за красота били избрани и откарани в Холивуд и включени в паралелни снимки на оригиналните англо-говорещите филми. Тези паралелни версии са имали по-малък бюджет, снимките са правени през нощта и режисьорите са били от второразрядна категория. Испоноезичният екип включвал хора като Луис Бунюел, Енрике Жардиел Пончела, Ксавиер Кугат и Едгар Невил. Продукциите не търпели особен успех на планирания пазар, поради следните причини:

Веригата ресторанти „Браун дерби“ са символ на „Златната епоха на Холивуд“
  • Ниският бюджет бил очевиден.
  • Много актьори нямали предишен опит в киното.
  • Оригиналните продукции също били от второразрядна категория, а топ филмите продуцентите очаквали да се продават от само себе си.
  • Разнообразието от чуждестранни акценти (кастилски, мексикански и чилийски например в испанския екип) били непознати за публиката.
  • Някои пазари не разполагали с киносалони, оборудвани със звукова техника.

Въпреки това, някои продукции като испанската версия на Дракула от 1931 г. остават любими на публиката заедно с оригинала. До средата на 30-те процесът на дублиране се усъвършенства значително и процесът на паралелните езикови версии на филми е оставен.

Златна ера на Холивуд (1913 - 1969)[редактиране | редактиране на кода]

Филмови звезди от „Златната ера на Холивуд“
Първи ред (от ляво на дясно): Грета Гарбо, Хъмфри Богарт, Лорън Бекол, Кларк Гейбъл, Катрин Хепбърн, Фред Астер, Джинджър Роджърс, Марлон Брандо, Братя Маркс, Джоан Крофорд;
Втори ред: Джон Уейн, Джеймс Стюарт, Бъстър Кийтън, Клодет Колбер, Джийн Кели, Бърт Ланкастър, Джуди Гарланд, Грегъри Пек, Елизабет Тейлър, Кърк Дъглас;
Трети ред: Бети Дейвис, Одри Хепбърн, Джийн Харлоу, Алфред Хичкок, Джон Форд, Хауърд Хоукс, Грейс Кели, Лорънс Оливие, Марлене Дитрих, Джеймс Кагни;
Четвърти ред: Ава Гарднър, Кари Грант, Ингрид Бергман, Хенри Фонда, Мерилин Монро, Джеймс Дийн, Орсън Уелс, Мей Уест, Уилям Холдън, София Лорен
Пети, краен, ред: Вивиан Лий, Джоан Фонтейн заедно с Гари Купър, Спенсър Трейси, Барбара Стануик, Лилиан Гиш, Тайрън Пауър, Шърли Темпъл, Джанет Лий заедно с Чарлтън Хестън, Рита Хейуърт, Мери Пикфорд

Класическият Холивуд или Златната ера на Холивуд е дефинирана от техническите постижения и начине на предаване на повествованието от американското кино от 1913 г. до 1969 г. По време на този период холивудските студиа произвеждат хиляди филми. Класическият стил започва да се появява 1913 г. и набира сили през 1917 г., когато САЩ навлиза в Първата световна война и най-накрая се затвърдява с филма „Джаз певеца“ от 1927 г., с когото завършва Ерата на нямото кино. Филмът се преставя добре в боксофиса и филмовите студиа въвеждат звук в игралните филми.

Повечето холивудски филми се предържат плътно към формулата – уестърн, слапстик, мюзикъл, анимационен филм, биография. Често един и същи екип работи върху кинотворбите на определено студио. Например Седрик Гибънс и Хърбърт Стотарт винаги са правели филми за „Ем Джи Ем“; Алфред Нюман работи за „Туенти сенчъри фокс“ в продължение на 20 години; филмите на Сесил Би Де Мил се почти винаги производство на „Парамаунт“, а режисьора Хенри Кинг създава предимно на „Фокс“.

В същото време продукциите на американските киностудиа главно се отличават по актьорите, които взимат участие в тях. За пример „Ем Джи Ем“ твърди, че подписала договор с „повече звезди, отколкото има на небето“. Всяка филмова компания има своя стил и характерин щрихи, които я правят разпознаваема и оригинална – черта, рядко съществуваща в днешното кино.

Добър пример е филма „Да имаш и да нямаш“ (1944), който е известен не само заради първото партньорство на екрана между звездната двойка актьори Хъмфри Богарт (1899 – 1957) и Лорън Бекол (1924 – 2014), но и заради участието му на двама писатели, носители на „Нобелова награда за литература“ – Ърнест Хемингуей (1899-1961), по чийто произведение е създадена лентата, и Уилям Фокнър, създател на адаптирания сценарий.

След излизането на екран на „Джаз певецът“ компанията „Уорънр Брадърс“ пистига огромен успех и придобива собствена верига от киносалони със закупавето на театър „Стенли“ и компанията за разпространение „Фърст нешънъл пикчърс“. „Ем Джи Ем“ притежава театрите „Лоус“ от основаването на студиото през 1924 г. Корпорацията „Фокс филм“ е собственик на театър „Фокс“. „Ер Кей Оу“ (създадена 1928 г. след сливането на театрите „Кийт-Орфеум“ и компанията „Радио корпорация на Америка“[14]) отговаря за „Устърн електрик“ / „И Ер Пи Ай“, които държат монопола за звука във филмите и разработва свой собствен метод за озвучаване, известен като „Парлофон“, за да пускат озвучаване на екрана.[11]

„Парамаунт“ придобива киносалоните „Балабан“ и „Катц“ през 1926 г. като отговор на успеха на Уорнър. „Ер Кей Оу“ купува няколко театъра в края на 20-те и взима мнопола на салоните за филми в Детройт, Мичиган.[15] През 30-те почти всички първокласни прожекционни зали в големите градове в САЩ са собственост на петте големи студиа – „Ем Джи Ем“, „Парамаунт“, „Ер Кей Оу“, „Уорнър брадърс“ и „Туенти сенчъри фокс“.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. KANNAPELL, ANDREA. „Getting the Big Picture; The Film Industry Started Here and Left. Now It's Back, and the State Says the Sequel Is Huge“. // Ню Йорк Таймс, 4 октомври 1998. Посетен на 11 декември 2017. (на английски)
  2. Amith, Dennis. „Before Hollywood There Was Fort Lee, N.J.: Early Movie Making in New Jersey (a J!-ENT DVD Review)“. // J!-ENTonline, 1 януари 2011. Посетен на 11 декември 2017. (на английски)
  3. Rose, Lisa. „100 years ago, Fort Lee was the first town to bask in movie magic“. // The Star-Ledger, 29 април 2012. Посетен на 11 декември 2017. (на английски)
  4. „Before Hollywood, There Was Fort Lee“. // Fort Lee Film Commission. Посетен на 11 декември 2017. (на английски)
  5. Koszarski, Richard. Fort Lee: The Film Town. Indiana University Press, 2004. ISBN 978-0-86196-652-3.
  6. „Studios and Films“. // Fort Lee Film Commission. Посетен на 11 декември 2017. (на английски)
  7. Fort Lee Film Commission. Fort Lee Birthplace of the Motion Picture Industry. Arcadia Publishing, 2006. ISBN 0-7385-4501-5.
  8. Jacobs, Lewis. Rise of the American film, The. New York, Harcourt Brace, 1930. с. 85.
  9. „Memorial at First Studio Site Will Be Unveiled Today“. // Лос Анджелис Таймс. Посетен на 16 февруари 2018. (на английски)
  10. Bishop, Jim. „How movies got moving...“. // The Lewiston Journal 119. ноември 1979. с. 4.
  11. а б в „History of the motion picture“. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 16 февруари 2018. (на английски)
  12. „Motion Picture Sound 1910 – 1929“ (архив). // Wayback Machine. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
  13. „Will Hays and Motion Picture Censorship“. //
  14. „Thumbnail History of RKO Radio Pictures“. // earthlink.net. Архивиран от оригинала на 12 септември 2005. Посетен на 6 май 2020. (на английски)
  15. „The Paramount Theater Monopoly“. // Cobbles.com. Посетен на 6 май 2020. (на английски)
  16. „Film History of the 1920s“. // Filmsite.org. Посетен на 6 май 2020. (на английски)