Кин Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кин Стоянов
български журналист и общественик
Роден
9 юли 1958 г. (60 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Период 1976 – досега
Жанрове роман, фейлетон
Дебютни работи 1976
Семейство
Баща Радой Ралин
Съпруга Капка Георгиева
Десислава
Деца Димитър Стоянов
Калина и Ралица

Кин Димитров Стоянов е български общественик, син на Радой Ралин и баща на Димитър Стоянов. Автор на фейлетони и роман. Работи като журналист и сценарист на предавания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва философия в Софийския държавен университет.[1]

Редакторска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1983 г. става редактор в списание „Смяна“. Зам.-главен редактор на списание „Български журналист“ (1990), зам.-главен редактор на вестник „Демокрация“ (1990 - 1991), основател и главен редактор на вестник „Щастливец - 1992“. Главен редактор на издателство „Отечество“ (1995).[1]

От 2007 до 2014 г. заедно с Емил Янев е водещ на предаването „Инфохолиците“ по БНР.[1]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Кин Стоянов е директор на Националния дарителски фонд „13 века България“ през 1992 - 1995 и 1997 - 2005 г. По време на президентския мандат на Петър Стоянов е член на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ (1995 - 2002).[1]

От 2000 до 2002 г. е член на Програмния съвет на Българската национална телевизия.

Обвинение в корупция[редактиране | редактиране на кода]

През юли 2001 г. е обвинен от Софийска градска прокуратура, че като директор на НДФ „13 века България“ е допуснал финансови нарушения при разпределяне на дарена нафта за отоплението на домове за сираци, училища и детски градини. СГС твърди, че „се губят“ 420 тона нафта за около 360 000 лева и още за 13 000 заради самоволно наемане на фирма без конкурс.[2]

По негова инициатива през 2003 г. Прокуратурата внася обвинителен акт в Софийски градски съд. Делото тръгва през септември 2004 г.[3]. На 14 ноември 2007 г. делото е приключено с оправдателна присъда.

Художествено творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите си публикации прави в сатиричния вестник „Стършел“ през 1976 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Камъчета за късмет. Роман. София: Народна младеж, 1989
  • Ориентиране в обстановката. Хумористични разкази. София: Стършел, 1990
  • Гражданинът щастливец. Мемоарен репортаж. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1994

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Популярна заблуда (тръгнала от публикация на Атанас Василев Славов) е, че името му произлиза от инициалите на Комунистически Интер Национал. Всъщност инициалите са КИМ (Комунистический Интернационал Молодежи), а Стоянов е кръстен на баба си Кина.

Кин има и две дъщери близначки Калина и Ралица Стоянови.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]