Кипене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кипяща вода

Кипенето е физичен процес, при който течността завира и започва да преминава от течно в газообразно агрегатно състояние. Това се случва когато течността достигне точката си на кипене. За повечето течности тя е различна.

Температурата на кипене[редактиране | редактиране на кода]

Температурата на кипене е температурата, при която веществата започват да преминават от течно в газообразно агрегатно състояние. В таблицата по-долу са показани някои вещества и техните температури на кипене. Веществата са наредени в низходящ ред спрямо тяхната температура. Веществата са подредени по възходящ ред спрямо тяхната температура на кипене. Точката на кипене се достига когато тялото започне да кипи, тоест когато вече е достигната температурата на кипене. От това може да се каже, че когато говорим за температурата на кипене може да разбираме, че това е и точката на кипене.

Температурата на кипене на някои вещества при нормално атмосферно налягане
(101,3 kPa)
Вещество Температура
на кипене (°C)
Хелий (He) -268,93
Азот (N) -195,81
Кислород (O2) -183
Етанол (C2H5OH) 78
Вода (H2O) 100,0
Сяра (S) 445
Мед (Cu) 1187
Олово (Pb) 1750
Алуминий (Al) 2450
Злато (Au) 2660
Волфрам (W) 5900

Теория за кипенето[редактиране | редактиране на кода]

Температурата на кипене зависи от налягането на газа върху повърхността на течността. Дадените по-горе стойности са при атмосферно налягане 1 бар (1000 hPa). Кипенето започва когато кинетичната енергия на молекулите на течността стане достатъчна, за да преодолее силите на привличане между тях в течността и освен това преодолее и натиска на налягането на газа над повърхността. Когато налягането е по-ниско, молекулите на течността се нуждаят от по-малко енергия (съответно по-ниска температура), за да се отделят от повърхността ѝ, при което кипенето започва при по-ниска температура и обратно. Известно е, че поради тези свойства на кипенето, не можете да си сварите яйце на Марс, защото водата там кипи при много по-ниска температура. А в тенджерата под налягане храната се готви по-кратко и с по-малък разход на енергия, защото при повишеното налягане вътре водата е с по-висока от 100 °C температура и не кипи. Съответно не изразходва енергия за превръщането си в пара, а по-високата температурата прави варенето по-бързо.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]