Киприан Кипърски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киприан Кипърски
кипърски архиепископ

Роден
Строволос, Никозия, Кипър
Починал
Погребан Никозия, Кипър

Националност Флаг на Кипър Кипър
Религия Църква на Кипър
Киприан Кипърски в Общомедия

Киприан Кипърски (на гръцки: Αρχιεπίσκοπος Κύπρου Κυπριανός) е един от най-важните архиепископи от периода на османското владичество на Кипър, ръководител на православната християнска църква на острова от 1810 до 1821, национален мъченик. В период на тиранично управление той утвърждава гръцката идентичност и реабилитира християнската вяра. Киприан се откроява с добродетели, кураж, постоянство, национална гордост и християнско смирение. Дейността му в името на свободата на Кипър довежда до мъченическа смърт, показваща необичайна смелост и достойнство.[1]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Киприан е роден през 1756 година в тогавашното село Строволос, днес част от Никозия. Детството му минава в манастира на Света Богородица Махера, където получава основното си образование. Тук, по негови думи, под ръководството на чичо си йеромонах Хараламбос, той израства и се преражда духовно.[1][2] Възпитан в истински монашески традиции, Киприан овладява трите първи и водещи добродетели – послушание, бедност и девственост.[1]

По-късно учи в гръцкия музей към архиепископията. Служи като монах в манастира и на 27-годишна възраст е ръкоположен за дякон.[2]

Дунавски княжества[редактиране | редактиране на кода]

През 1783 година, заедно с архимандрит Хараламбос, заминава за Дунавските княжества (Влашко и Молдова), с цел събиране на пари за манастира. По време на престоя си там продължава теологическото си образование и изучава главно история на Църквата и теология.[2]

Ръкоположен е за свещеник и служи в църквата на принц Михаил Суцо в Яш. През 1795, под влияние на Хараламбос и Киприан, принцът издава хрисовул, с който отпуска годишна издръжка на манастира Света Богородица Махера в Кипър. През същата година двамата допринасят за издаването на сигилион в полза на манастира от кипърския Вселенски патриарх Герасим III Константинополски.[1]

Кипър[редактиране | редактиране на кода]

През 1802 година Киприан се връща в Кипър след почти 20-годишно отсъствие. Служи като глава на метоха в Строволос, който днес е превърнат в църквата „Света Богородица Хрисалиниотиса“. В същото време изпълнява и функциите на иконом към архиепископията. Сближава се много с архиепископ Хрисантос и драгомана Хаджигеоргакис Корнесиос.[2]

Две години по-късно, през март 1804 година, турците повишават данъците на християните, което предизвиква бунт. Той се разраства толкова, че Османското правителство изпраща 2000 войници да обградят града и да възстановят реда. В тези трудни времена Киприан успява да изиграе решаваща роля в умиротворяването. Той става посредник между обсаждащите турци и обсадените вътре в стените на Никозия. Успява да доведе преговорите до мир и защитава не само християните, но и турските бунтовниците.[2] По време на това въстание получава още една възможност да демонстрира дипломатическите си умения, като спасява стария архиепископ Хрисантос от разярената тълпа. Киприан печели любовта на кипърци с успешната си намеса за изхода от този бунт.[1]

В църквата времената също са трудни, тъй като архиепископ Хрисантос е много стар и тя остава без реално ръководство. Анархия в управлението не се получава, защото двама от митрополитите, епископите Хрисантос на Пафос и Хрисантос на Китион са братовчед и племенник на архиепископа. Със стареенето си архиепископът не се отказва от престола и османците го изпращат в изгнание в остров Евбея, закъдето заминава заедно с племенника си, епископът на Китион. След това османски високопоставен служител нарежда за архиепископ да бъде ръкоположен Киприан. Такава намеса представлява недопустим акт срещу правилата на вероизповеданията, въпреки че е одобрена от светските власти. По тази причина Киприан не приема назначението, а изчаква решението на Патриаршията в Константинопол.[2]

Архиепископска титла[редактиране | редактиране на кода]

Бюстът на Киприан пред църквата „Свети Йоан Богослов
Символът на кипърската църква на постамента на паметника

Междувременно, архиепископ Хрисантос умира в изгнание, и след положително решение от страна на Патриаршията, на 30 октомври 1810 година Киприан е ръкоположен за архиепископ на Нова Юстиняна и цял Кипър.[1][2] Историците отбелязват, че Киприан наследява финансите на архиепископията в много тежко състояние, а размерът на дълговете ѝ възлиза на 3 285 000 гроша.[2]

Новият архиепископ успява да се справи със сериозни социални проблеми, успешно управлява финансите на църквата и допринася за мира и стабилността в нея. Неговите задължения включват събирането на данъци, тъй като той успява да възвърне това право, придобито и загубено от неговите предшественици. Това се доказва от писмо от 7 февруари 1812 година, в което консулите в Ларнака го поздравяват, че е успял да поеме контрола над данъчното облагане „за облекчаване и полза на всички жители“. Взима сериозни мерки за намаляване на разходите при събирането на данъци и прехвърля издръжката на бирниците към администрацията, освобождавайки от това задължение данъкоплатците. Успява да даде гаранции, че отговорността за данъците ще остане в ръцете на митрополията. Съумява, в трудни моменти и в период на тиранично управление, да събуди народа и да подобри неговото духовно състояние.[1]

Сред постиженията му като архиепископ се включва и основаването през 1812 година на Гръцкото училище, получило по-късно названието Общокипърска гимназия. Това е първата образователна институция в Кипър, а новопостроената сграда е разположена срещу Архиепископския дворец на Никозия.[1][2] Киприан настоява за по-обширна образователна програма, като в нея да се включи преподаване на гръцки език и литература. Сериозен принос има и при изграждането на гръцкото училище в Лимасол, за което допринася с пари и уговаря дарители измежду първенците на града. Нещо повече, той обогатява с религиозни книги, икони и свещени предмети някои църкви, като например тези на манастирите на апостол Барнаба и света Текла в село Мосфилоти и църквата „Свети Сава“ в Никозия.[1]

Гръцката война за независимост[редактиране | редактиране на кода]

През 1818 година търговците Стергиос Хаджикостас и Деметриос Ипатос пристигат в Никозия и се свързват с Киприан. Те са членове на египетския и кипърски клон на Филики Етерия, тайната гръцка организация, чиято цел е да освободи Гърция от османска власт.[3] Архиепископ Киприан, духовници и други видни личности на Кипър стават членове на Филики Етерия, но за Киприан това не е документирано.[3][4][5]

Архиепископът проявява благоразумие, разбирайки че подготвяната революция би била много опасна за страната му и най-вероятно ще завърши с провал. Ето защо, той отказва Кипър да се присъедини към бунта в този момент. Обещава обаче финансова помощ, без да допусне разгаряне на въстанието в Кипър, чакайки резултата в Гърция.[2] Две години по-късно, на една среща на членовете на организацията, Киприан предава на бунтовниците обещаната сума.[3]

Дейността на организацията среща в Кипър много трудности заради голямото разстояние от Гърция. Друг важен фактор е близостта на острова до Египет и Сирия, населени с големи маси мюсюлмани и със сериозна концентрация на османски войски. По тези причини страната е изключена от първоначалните планове за участие в революцията.[4]

Като членове на Филики Етерия на острова започват да се появяват някои масони, които според Киприан са антихристи и действат против църквата и държавата. На 2 февруари 1815 той писмено предупреждава паството и особено епископа на Кити, да бъдат изключително внимателни и предпазливи спрямо масоните и да не се поддават на убежденията им.[3]

Независимо от факта, че в Кипър няма организирано въоръжено въстание, през 1821 година местните османски власти взимат мерки превантивно да унищожат светските и духовни лидери и да предизвикат страх сред гръцкото население. Събитията, които следват са най-трагичните, сполетели елинизма в Кипър по време на османската окупация. Най-изтъкнатата фигура при тези ужасни събития е архиепископ Киприан, който действа като отговорен, патриотичен и духовен лидер, опитвайки се да намери баланс между подкрепата за революцията в Гърция и опазването на местното население. Неговата роля е особено трагична, тъй като му е ясно, че не е може да избегне мъченичеството.[4]

Екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

Текстът на постамента на паметника

През 1820 за управител на Кипър е назначен Кючюк Мехмет, известен с презрението си към християните и с неутолимата си жажда за власт. Под различни предлози той се опитва да убеди Двореца, че политическата ситуация в Кипър се влошава. В началото усилията му са безуспешни, тъй като султанът пише в писмо, че не са установени данни за революционни намерения на кипърците.[2] Но през 1821 година двама православни християни донасят на управителя, че архиепископ Киприан е член на Филики Етерия. Турчинът веднага информира Високата порта, че в Кипър има революционно движение срещу империята, ръководено от Киприан. Той моли султана да изпрати войски за да се разправят със заговорниците и на първо място – с архиепископа. Султанът реагира бързо, като изтегля войски от Сирия, които през май акостират в Ларнака. В същото време е издадена заповед за тоталното разоръжаване на християните на острова.[3] На 21 април Киприан пуска циркулярно писмо, с което приканва християните да предадат на турците всички оръжия, с които разполагат. Един месец по-късно, той публикува друго писмо, съветвайки хората да бъдат много внимателни, дори и в такива подробности като облеклото, за да не се изтълкува поведението им като провокативно.[2]

Архиепископът изпраща писмо до Високата порта, в което заявява, че в Кипър не съществува революционно движение и християните са верни поданици на султана, което остава без последствия. Едновременно с това Кючюк Мехмет, известен със своите свирепост и жестокост, изпраща до Високата порта списък с имената на 486 кипърски гърци, обявявайки ги за врагове на империята. Султан Махмуд II дава разрешението си за екзекуцията им в рамките на няколко дни. Още същия ден кипърският управител затваря архиепископ Киприан заедно с около 500 изявени личности на острова.[1] Имотите им са разграбени, а земите – конфискувани. Плячкосани са няколко манастира на острова, в това число и манастирът Кикос.[3]

Междувременно е организирано бягството на Киприан от затвора, но той отказва да се спаси за да не предизвика допълнителни репресии и убийства сред населението. На полученото предложение отговаря, че е по-добре да се пролее кръвта на един архиепископ, отколкото на много други невинни хора.[1][4] Не е изненадващо, че един турчин също предлага да го закара до посолствата в Ларнака, но Киприан отново отказва.[2] Години по-късно, в поемата си „9 юли 1821“ кипърският поет Василис Михаилидис силно подчертава и придава голямо значение на това решение на Киприан.[4]

Според Джозеф Уулф, протестант от еврейски произход, пристигнал в Никозия няколко дни след трагичните събития, точно преди екзекуцията на Киприан е направено предложение да се спаси, като се откаже от християнството и приеме мюсюлманството. Както Уулф отбелязва, архиепископът отхвърля предложението без никакви колебания.[4]

На 9 юли 1921, Кючюк Мехмет, след като председателства собствения си съвет, и със съгласието на Двореца, решава да екзекутира 486 сановници – митрополити, игумени, свещеници, монаси, учители и богати християни. Започва с архиепископ Киприан, който е обесен публично на едно дърво срещу средновековния дворец на Ги дьо Лузинян.[2] След това заповядва обезглавяването на митрополитите Хрисантос на Пафос, Мелетий на Китион и Лаврентий на Кирения. Следва Йосиф, игуменът на манастира Кикос, и много други духовници и миряни. Клането на всички тези хора в центъра на Никозия продължава цели три дни.[2][4] Това събитие бележи началото на нарастващо разделение и напрежение между двете културни и религиозни общности на острова.[6]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Мавзолеят в двора на църквата „Света Богородица Фанеромени“

Днес костите на архиепископ Киприан, тримата митрополити и всички останали екзекутирани са положени в специален мраморен музей в източната част на двора на църквата „Света Богородица Фанеромени“. Паметникът над него е изработен през 1930 година от внесен гръцки пентелийски мрамор.[7]

Пред църквата „Свети Йоан Богослов“, на входа към архиепископията, е поставен бюстът на Киприан, изработен от скулптура Георгиос Бонанос, също от пентелийски мрамор. Височината на цялата композиция е 3,5 метра. Поръчан е от Отечествената асоциацията на кипърците в Атина и е представен през 1901 година на кипърска изложба в гръцката столица.[6] Текстът на постамента гласи, че скулптурата е издигната в памет на обесения архиепископ Киприан, на екзекутираните митрополити Хрисантос на Пафос, Мелетий на Китион и Лаврентиос на Кирения, както и на хилядите, загинали в борбата за свободата на Кипър. В основата е поставен релефно изобразен символът на кипърската църква – корона, обградена с лавров венец.[8]

Поставянето на бюста се забавя заради архиепископската криза, избухнала след смъртта на архиепископ Софроний III Константинополски през май 1900 година. Откриването му става осем години по-късно – на 9 юли 1909. През 1961 година, след построяването на новия Архиепископски дворец, бюстът на Киприан е преместен в неговия двор. През 1987 е върнат на старото си място, тъй като в двора е издигната огромна статуя на архиепископ Макариос III.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]