Киприян Слепченски
| Киприян Слепченски | |
| български духовник | |
Стенописно изображение от катедралния храм „Свети Климент Охридски“ в Скопие | |
| Роден |
1720 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Канонизация | |
| Титли | свещеномъченик |
| Почитан | Източноправославна църква |
| Канонизация | 30 април 2017 година, Слепченски манастир от Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Главно светилище | Слепченски манастир, Северна Македония |
| Празник | 30 април |
Киприян Слепченски (на македонска литературна норма: Кипријан Слепченски) е български православен монах, загинал мъченически на Великден 1780 година и канонизиран за светец от Македонската православна църква – Охридска архиепископия в 2017 година.[1][2][3]
Житие
[редактиране | редактиране на кода]Киприян е служил в Слепченския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Според историка Сашо Цветковски е роден около 1720 година, тъй като към датата на смъртта си е на около 60 години. Става игумен на манастира.[1]

Съществува ценна приписка от 1780 година за мъченическата смърт на Киприян на български език, на местен говор. Неизвестен автор добавя тази приписка в Слепченското четвероевангелие от 1548 година на известния български духовник и книжовник Висарион Слепченски. В приписката на неизвестния автор се казва, че през 1780 година в средата на лятото станала скъпотия и че турците ограбили манастира в Слепче и изгорили игумена. Записът гласи:[1]
| „ | На ΑΨΠʹ [1780] сѐтѡ лѣ[то] се стори ска̀пїя пчѐницата помина кѝлото два̀наисетъ гро̀ша и храшта помина килото с осмъ гроша и раната за имаїнето се стори скапа сеното помина по три лири скапіа.
И сѐтѡ лѣто на ΑΨΠʹ мца апрїлия на денъ велики четвртокъ на вечерта влѐгоа харамїи турци колунци опфати игумена Кѵприа̀на и го мачиа со о̀ганъ го го̀риа за а̀спри и а̀спри немаше да мо дадитъ го изто̀реа три дни бист на великъ денъ почина...[1] |
“ |
Записано е още, че при обира на манастира разбойниците откраднали и свети мощи със сребърна кутия, която струвала 120 гроша, три икони, мед, руба и всичко, което намерили в храма, отнесли в Монастир (Битоля).[1]
Игумен Киприян е погребан в двора на църквата в Слепче.[1]
Приписката е важна не само от историческа гледна точка, но и от езикова, тъй като е написана на български език, на битолски говор. Четвероевангелието на Висарион Слепченски се намира в Националната библиотека в Белград, Сърбия под номер Рс 102. Манастирът в Слепче е известен литературен и преводачески център в Средновековието и Османско време. Книжовната дейност тук възниква през XI век и в продължение на осем века са създавани ценни ръкописи. За съжаление, този ценен скрипторий е разграбен през XIX век, а ръкописите са отнесени в Русия, Сърбия и други места.[1]
Канонизация
[редактиране | редактиране на кода]
Светият архиерейски синод на Македонската православна църква на редовно заседание, проведено на 24 февруари 2017 година, взима решение за канонизацията на Киприян Слепченски.[1] Македонската църква твърди, че при ремонтни работи в манастира е открито сребърно ковчеже с негови мощи.[2] На 30 април 2017 година, неделята на светите жени мироносци, в Слепченския манастир е отслужена света архиерейска божествена литургия, на която свещеномъченик Киприян е включен в диптиха на светците. Литургията се води от архиепископ Стефан Охридски и Македонски в съслужение с митрополитите Петър Преспанско-Пелагонийски, Тимотей Дебърско-Кичевски, Агатангел Повардарски, Пимен Европейски, Иларион Брегалнишки, Йосиф Тетовско-Гостиварски, епископ Климент Хераклейски, архимандритите Партений, Нектарий и Никола и игумените Серафим, Агатон и Григорий.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 МПЦ одлучи: Свети Кипријан Слепченски ќе биде прогласен за светец во април // Религија.мк, 07/03/2017. Посетен на 26 януари 2025 г. (на македонска литературна норма)
- 1 2 На канонизацијата, првпат ќе бидат изложени моштите на Кипријан Слепчански // Македонија библиска земја, 27 март 2027. Посетен на 26 януари 2025 г. (на македонска литературна норма)
- 1 2 Канонизиран Св. Мч. Кипријан Слепчански // Македонија библиска земја, 1 май 2027. Посетен на 26 януари 2025 г. (на македонска литературна норма)