Кипър (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кипър.

Кипър
Cyprus.A2002292.1045.500m.jpg
Космическа снимка на Кипър. Тъмната ивица в центъра на острова е офиолитовият комплекс Троодос, фрагмент от океанската кора на някогашния океан Тетис
Cyprus topo.png
Местоположение Средиземно море
Страна
Flag of Cyprus.svg Кипър
Северен Кипър Северен Кипър
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Площ 9251 km²
Население 1 058 300 жители
114 души/km²
Най-висока точка Олимп 1952
Europe relief laea location map.jpg
35.1667° с. ш. 33.35° и. д.
Местоположение в Европа
Кипър в Общомедия

Кипър (на гръцки: Κύπρος, на турски: Kıbrıs) е третият по големина остров в Средиземно море, с площ 9251 km2. Географското му положение е в Азия. Той се простира на 240 км от изток на запад, като по ширина достига 100 km от север на юг. Кипър е разположен в североизточната част на Средиземно море на разстояние 380 км от Египет, 105 km от Сирия и 75 km от Турция.

36 % от територията се контролира от Севернокипърска турска република, 3,7 % – ООН (буферна област), 2,7 % – Великобритания (военни бази Акротири и Декелия), останалото е към Република Кипър.

География[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от острова е зает от гори. До северния бряг по ширина се простира планинската верига Кирения. В западната част е широка 15 km, а в източната се разширява до 25 – 30 km. Западната част, наричана Пентадактилос е по-висока, като отделни върхове надвишават 1000 m. Най-високата част е върхът Акроманда (1023 m). Югозападната половина на острова е заета от обширния горски масив Троодос, прорязан от надлъжни речни долини. Най-висока е северната част, където се извисява връх Олимп (1951 m).

Между хребетите се простира полухълмистата равнина Месаория, напоявана в дъждовния период от река Акаки на запад и река Педиеос на изток. Равнината Месаория е образувана от морски отлагания, предимно от Кватернера. Защитена от ветровете, тази равнина има благоприятен климат за отглеждане на зърнени култури и представлява житницата на Кипър. Полетата с пшеница и ечемик се редуват с маслинови гори, черница и портокалови дървета, а на предпланинските възвишения се редуват с лозови насаждения.

Спускайки се на изток и югоизток, равнината Месаория преминава в крайбрежните низини на заливите Амохостос и Ларнака.

В Кипър се наблюдават резки контрасти на ландшафта: ярко-зелените горички на маслиновите и цитрусовите култури се редуват от сухите и пожълтели предпланини, тучните ливади с пъстри цветя и насаждения от орехи – с дивите скали на обезлесените планински върхове, лазурното крайбрежие с белоснежни яхти – с прохладни хвойнови гори и ослепителни снежни шапки по върховете на Троодос.

Геоложки строеж на острова[редактиране | редактиране на кода]

Кипър се състои от няколко тектонски плочи, затиснати една над друга. Югозападната и североизточната части на острова са образувани от варовикови утаечни скали, а между тях е разположен Троодоския офиолитов комплекс, представляващ фрагмент от океанската кора на Тетис. Тези най-общи черти от строежа на острова се виждат добре на космическите снимки.

Офиолитовият комплекс на Троодос е един от най-добре изучените в света. Счита се за един от еталоните на океанския тип земна кора.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Постоянни реки в Кипър почти няма. Всички са маловодни, водят началото си от планините и стават пълноводни само през есента и зимата. Болшинството от тях са къси, най-дългите достигат 50 – 70 km. Основният им захранващ източник са валежите. Зимните валежи ги изваждат от бреговете, предизвиквайки наводнения. В горещия летен период те се превръщат в тънки ручеи, извиващи се по оголените русла, а много от тях напълно пресъхват. Най-големите реки на Кипър са Акаки с притоците си, Педиеос и Ялия.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Бреговата линия на острова на север е изрязана и скалиста, а на юг е покрита с дълги пясъчни плажове. Това е причината почти всички морски курорти да са разположени от южната страна на острова. Общата дължина на бреговата ивица е 780 km. От самолет се наблюдават многочислени заливи, както и тъмнозелените долини, опасани с кафяви гори. Ландшафтът на острова се определя от две успоредни планински вериги, отличаващи се по геолого-морфоложка структура, поради различия в произхода и формирането им.

По продължение на северното крайбрежие на 125 km се простира хребетът Кирения (максимална височина 1023 m), в която с пет остри върхове се очертава планината Пентадактилос (в буквален превод „петопръста“), и ниският планински хребет Карпас (с максимална височина едва 364 m). Многобройните скали и отвесни пропасти са образувани от утаечни скали – варовик, доломит, пясъчници и шисти. От север и от юг планинската верига е разделена от множество малки долини и оврази, които от юг са подчертано засушливи и неприветливи, а от север твърдият варовик е покрит с по-мек слой глинести почви.

Централната и югозападната част на Кипър са заети от големия планински масив Троодос, с най-високия на острова връх Олимпос (Хионистра) (1951 m). Масивът, гъсто обрасъл с гори, се простира на дължина до около 80, а в ширина 25 километра. Централната му част с дължина около 30 km е образувана от вулканични скали. Олимпос е съставен от дунит, обграден със залежи от перидотит, габро и долерит. В планината Троодос има залежи от мед, пирит, азбест и други полезни изкопаеми. Богата е на планински извори. Чистият планински въздух, живописните пътеки, мекият и приятен климат правят този район привлекателно място за отдих, особено през лятото.

Планините в северната и южната част на Кипър са разделени от широката междупланинска плодородна равнина Месаория, (на турски Месаря) с надморска височина 200 m и още по-плодородния басейн Морфу. Месаория е образувана предимно от четвъртични морски утайки с излаз до морето в източна и западна посока. Защитена е от северните ветрове с гори, оросявана от планински потоци, тази равнина открай време играе роля на житница на Кипър.

Планините Троодос и Кирения се спущат стръмно в морето, но независимо от това, преобладаващата част на острова е удивително плоска и с равна брегова ивица. Северозападният и югоизточният край на централната равнина, т.е. околностите на Морфу и Фамагуста, включват големи участъци от широка и равнинна брегова линия. В залива Акротири и около Ларнака, а също и в югозападната част на острова, до Пафос, бреговата линия също е широка, с плоски и равни плажове. Стръмните скали са рядкост, срещайки се основно на места, където планинските масиви стръмно се спускат към морето в северната и южната страна на острова.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Кипър е средиземноморски, с влажна топла зима и много горещо сухо лято. Слънчевите дни през годината варират от 300 до 350. Средногодишната температура достига +20,5 °C. Средната температура на най-горещия месец (август) е +35 °C, а на най-хладния (януари) е 0 °C. Средната зимна температура е +15 °C, лятната +30 °C.

Средногодишното количество валежи е малко: в равнините – 360 – 400 mm, а в планините – 700 – 1000 mm. Разпределението им е неравномерно. В долините и по крайбрежието е много сухо. В Месаория падат не повече от 300 mm валежи. Максимумът е в планинските райони. В Троодос валежите в някои години превишават 1000 mm. Най-влажните месеци на острова са декември и януари, като преобладават валежите в периода октомври – април. На Кипър изключително рядко се наблюдават замръзвания под —4 °С. Кипърският климат се счита за един от най-здравословните в света. Сняг пада само в планината Троодос и се задържа от декември до април, като през целия период е годен за каране на ски. В околностите на Олимп от януари до март работят зимни почивни бази. Въздухът е абсолютно чист и прозрачен, а цветовете в природата са много ярки.

През пролетта сухата земя се овлажнява и островът се потапя в море от цветя. През април времето все още е неустойчиво, а морската вода е прохладна. През май започва плажният сезон, като месецът се счита за най-доброто време за отдих на море. Разликата между дневните и нощните температури все още достига 15 С°. Лятото на острова започва през средата на май и продължава до средата на октомври. Характерно е с горещината, безоблачното небе и прохладния бриз от морето. В този сезон островът е под влиянието на слой с ниско налягане, идващ от континенталния спад на налягането, с център над югозападна Азия. Средното количество валежи през януари и февруари съставлява 60 % от общото количество валежи на острова. Най-прохладното място на Кипър през лятото е западното крайбрежие в района на Пафос, където температурата е с 2 – 3 градуса по-ниска, в сравнение с Ларнака и Лимасол. Септември и октомври са все още ясни и слънчеви, а морската вода е годна за къпане.

В края на октомври вечерите стават прохладни. През октомври и ноември планинските склонове на Троодос сменят цвета си, а лозите придобиват тъмночервен и златист оттенък на фона на дълбоко синьото небе. На Кипър даже в средата на ноември човек се чувства като посред лято. Къпането в морето все още е възможно, а екскурзиите до селцата и дегустацията на вино във винарните е още по-привлекателно.

Декември и януари са месеците на средиземноморската зима. Характерът на кипърската зима е променлив. Слънчевите дни се редуват с дългоочакваните дъждове. Точно през зимата пада по-голямата част от годишната норма валежи. По време на този сезон другите средиземноморски курорти са затворени. Но не и Кипър. Островът е международен бизнес център, а също така предлага на своите гости много исторически паметници и музеи.

През януари започват да се появяват първите знаци на пролетта – цветовете на първите орхидеи. Към средата на февруари планинските склонове се покриват със зелен килим, а цъфтящият бадем отбелязва идването на пролетта. През март е все още прохладно (19 °C през деня и 9 °C през нощта). Ранната пролет в средата на март е прекрасно време за пътуване до Кипър. Все още не много горещо, макове и анемонии цъфтят сред развалините на античните градове. От април до средата на май, пролетта влиза в пълно владение на острова и заслепява с цветовете си.

Най-доброто време за почивка е през май, юни, а също така през септември и октомври. През юли и август дневната температура превишава 35 °C, а може да достигне и до 45 °C. През лятото средната температура по бреговите райони достига до 32 °C, а в централната част на острова до 36 °C. В отделни периоди може да превишава 40 °C. През зимата средната температура е около 15 °C.

През годината падат средно по 375 mm валежи, 300 – 500 mm в равнината, 500 – 750 mm в западните планински местности, а по върховете на планините до 1000 mm. Най-малко количество валежи падат в град Никозия, а най-много – в Кирения. Влажността на въздуха е 60 – 80% през зимата и 40 – 60% през лятото. Ветровете са слаби, но се усилват през зимния период. Този климат е благоприятен за отглеждане на много селскостопански култури, още повече че почвата на Кипър е плодородна.

Средни температури в Кипър:

Сезон Средна температура през деня Средна температура през нощта
зима 10 – 20 °C 5 – 12 °C
пролет 20 – 30 °C 15 – 20 °C
лято 25 – 40 °C 25 – 35 °C
есен 15 – 30 °C 10 – 20 °C

Растителност и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Остров Кипър може да се похвали с природните си красоти. Многообразните природни условия и климатът в различните райони на Кипър благоприятстват развитието на богатата и разнообразна растителност. На острова са се развили около 110 ендемични вида, видове, които могат да бъдат срещнати само тук

Население[редактиране | редактиране на кода]

След разделението по-голямата част от гърците-киприоти живеят на юг, а турците – на север. Общото население възлиза на 790 000 жители, от които 160 хиляди са турци. В Кипър живеят също 17 000 англичани, 60 000 руснаци, 4 000 арменци. След войната от 1974 година около 180 хиляди гръцки киприоти бягат или са насилствено преселени на юг. Около 42 хиляди турци преминават на север. Само в град Пила, окръг Ларнака, с назначената от ООН администрация живеят двете общности.

Трудовият ресурс на Кипър е около 350 000 човека, от тях 295 000 – икономически активно население.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Киприотите-гърци са източноправославни християни, а турците в Кипър са мюсюлмани,

История[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Кипър годишно се посещава от 3 милиона туристи.

Политическа система[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Референдум за обединение на острова[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Основни забележителности: могилата на Лазар, гробницата на Хала Султан, Кипърски археологически музей.
  • В старата част на Фамагуста има крепост от XIV—XV век, в чиято кула е живял прототипът на Отело, венецианският пълководец Христофор Моро.
  • Развалините на древния град Саламис.
  • До Кирина – руините на готическото абатство Белапаис, Музеят на корабокрушенията.
  • Манастирът Ставровуни е основан според преданията през 327 година от Света Елена.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на Кипър