Кирил Ботев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Ботев
Генерал-лейтенант
Kiril botev.jpg
подпоручик Кирил Ботев, 25 февруари 1880, Пловдив
Информация
Служба 1879 – 1914
Служил на Национално знаме на България България
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Родства син на Ботьо Петков и Иванка Ботева, брат на Христо Ботев и Боян Ботев
Кирил Ботев в Общомедия
Братя Ботеви: Христо (отгоре), Стефан, Боян и Кирил (отдолу, от ляво надясно), 1876 г.
Домът на Иванка Ботева и сина ѝ Кирил на ул. „Шипка“ в София
Паметната плоча на дома му в София

Кирил Ботьов Петков е български офицер (генерал-лейтенант) и държавен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и на Иванка Ботева, брат е на Христо Ботев. Завършва класното училище в Калофер. Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си – Даскал Ботьо, като учителства в Голямо Бельово, а след емигрирането си – и в българското училище в Гюргево, Румъния.

През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор.

След завръщането си в България през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година се прехвърля във Военното училище в София като кавалерист. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик. По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Служи в Източнорумелийската милиция.

По време на Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. Като командир на III конен Пловдивски полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886).

Като образован офицер още млад заема високи длъжности:

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Ботев е сред тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери (преди това е давано само на офицери от запаса)[1].

Участва в Балканската война (1912 – 1913), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913). Излиза в запаса през 1914 г.

За да се предпази от бомбардировките на София, генерал-лейтенант Кирил Ботев отива да живее в с. Студена, Пернишко, където умира на 6 февруари 1944 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Славова, С., Дойнова, Ц., Балканската война през погледа на един французин – сборник от документи, София, 1977, Военно издателство, с. 57 – 58