Кирил Вълчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Вълчев
български юрист и журналист
Кирил Вълчев през 2022 г.
Кирил Вълчев през 2022 г.

Роден
24 май 1973 г. (50 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
НГДЕК „Константин-Кирил Философ“
Работиладвокат, юрисконсурт, журналист
Семейство
СъпругаВаня Ангелова Вълчева (от 1996 до 2022)
ДецаАлександър (1998 г.), Ана Мария (2004 г.) [1]

Кирил Александров Вълчев е български журналист и юрист в областта на правото на интелектуалната собственост, медийното, търговското и гражданското право.[2]

На 27 януари 2021 г. е избран с петгодишен мандат за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА) от XLIV народно събрание на Република България без нито един глас против или въздържал се.[3]

Бил е автор на публицистичните предавания „Седмицата“ и „Годината“ по частното национално Дарик радио.

Пътешественик – посетил 192 от 193 държави, които са членове на Организацията на обединените нации (ООН), както и всички континенти.[4]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 май 1973 г. в София. Кръстен е на Свети Кирил, на чийто празник е роден. Баща му инж. Александър Вълчев (1941 г. – 2012 г.) е основател и директор на Националния политехнически музей в София и основател и председател на Българския национален комитет на Световния съвет на музеите (International Council of Museums – ICOM). Майка му Жанета Вълчева се пенсионира като заместник-директор на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“. Дипломната му работа е на тема „Руски и украински старопечатни книги в библиотеката на Рилския манастир“.

Докато е ученик в гимназията, между 1990 и 1992 г. работи като санитар във Второ вътрешно отделение на Четвърта градска болница в София, защото иска да стане лекар.

Магистър по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва с отличие през 1998 г. Дипломната му работа е на тема „Правен режим на ценните книжа, фондовите борси и публичните дружества“.

През 1995 г. завършва професионален курс по радио-мениджмънт в „Дойче Веле“ в Кьолн, Германия.

През 2000 г. е стипендиант в Програмата за европейски лидери на „Джърман Маршъл Фонд“ в Съединените американски щати.

През 2003 г. е на стаж в Българската секция на Би Би Си в Лондон, Великобритания.

Професионален опит[редактиране | редактиране на кода]

Право[редактиране | редактиране на кода]

Между 1996 и 1998 г. като студент е адвокатски сътрудник в адвокатска кантора „Легаком“.

От 1999 г. до избирането му за генерелeн директор на БТА на 27 януари 2021 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия.

От 2000 г. до 2004 г. е хоноруван асистент по гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

От 2005 г. до избирането му за генерален директор на БТА на 27 януари 2021 г. е управляващ съдружник на адвокатско дружество, специализирано в областта на медиите и интелектуалната собственост. Консултира медии, театри, опери, филхармонии, музеи, галерии, индивидуални творци и артисти.

Представител по индустриална собственост (патенти и марки), вписан в регистъра на Патентното ведомство на Република България (с временно преустановена дейност през мандата като генерален директор на БТА).

През 2003 г. и 2011 г. е правен консултант при изготвянето на проект на Закон за Българската телеграфна агенция (БТА), като в края на 2011 г. законът е приет от Народното събрание. Постоянен правен консултант на Българската телеграфна агенция (БТА) от 2000 г. до 2003 г. и от 2018 година до избирането му за генерален директор на БТА на 27 януари 2021 г.

От 2000 г. до избирането му за генерален директор на БТА на 27 януари 2021 г. е постоянен правен консултант на Дарик радио.

От 2005 г. е секретар на Управителния съвет и до избирането му за генерален директор на БТА на 27 януари 2021 г. постоянен правен консултант за учредяването и дейността на Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – сдружение на Българската телеграфна агенция (БТА), Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР), БТВ, Нова телевизия и Дарик радио.

От 2009 г. до 2011 г. е постоянен правен консултант за учредяването и дейността на Асоциацията на телевизионните продуценти (АТП) – единственото сдружение на телевизионните продуценти в България.

От 2018 г. до избирането му за генерален директор на БТА на 27 януари 2021 г. е правен консултант на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (Association Bulgare des Journalistes et Ecrivains du Tourisme – ABUJET).

През 2019 – 2020 г. е член на експертната група за промени в Закона за радиото и телевизията към Комисията по културата и медиите на Народното събрание.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 – 1991 г. като ученик е член на разширения редакционен състав на Кирило-Методиевския вестник „За Буквите“.

От 1992 г. до 1993 г. е водещ на издания на младежкото предаване „Юноша“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио (БНР).

От 1993 г. до 1995 г. е сътрудник на трудов договор в Редакция „Информация за чужбина“ на Българската телеграфна агенция (БТА).

От основаването на Дарик радио през 1993 г. до избирането му за генерален директор на БТА на 27 януари 2021 г. е специален кореспондент на радиото за събития в България и по света. Отразява форумите, на които България е приета за член на НАТО през 2004 г. в Прага, Чехия, и България подписва договора за присъединяване към Европейския съюз през 2005 г. в Люксембург.

От 1994 г. е автор на обзорното предаване „Седмицата“ на Дарик радио всяка събота сутрин. Според социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ в края на 2020 г. „Седмицата“ е най-слушаното предаване на Дарик радио. След избирането му за генерален директор на БТА запазва авторския коментар в началото на предаването.

От 1996 г. е автор на обзорното предаване „Годината“ на Дарик радио, което продължава между 12 и 15 часа през цялата последна събота преди Коледа. В него Дарик радио обявява избора за „Политик и събитие на годината“.

От 1994 г. до 2009 г. е автор на обзорното предаване „Денят“ на Дарик радио.

От 2007 г. до 2020 г. е организатор на проучването на Дарик радио „Най-добрият град за живеене в България“.

От 2006 г. до 2008 г. е член, а от 2009 г. до 2014 г. е председател на Комисията за етика в електронните медии към Националния съвет за журналистическа етика, която прилага Етичния кодекс на българските медии.

От 2008 г. до 2010 г. е председател на Съвета на директорите на „Лекс.бг“ – най-големия правен портал в България.

От 2009 г. до 2010 г. е председател на Съвета на директорите на издателя на списание „Правен свят“ и автор на поредицата „Интервюто на Кирил Вълчев“ в списанието с участници значими български политици и общественици.

От 2019 г. е член на Обществения съвет на Българското дружество за връзки с обществеността.

Участник и модератор на дискусии в световните срещи на българските медии, организирани от Българската телеграфна агенция (БТА).

Лектор на Българското училище за политика за работата на политиците с медиите, на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи за работата на дипломатите с медиите, както и на Националния институт на правосъдието за работата на магистратите с медиите.

Участник, лектор, модератор в многобройни форуми по теми, свързани с медиите.

Други активности[редактиране | редактиране на кода]

Член на обществените съвети на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Софийската градска художествена галерия и Театър София.

Член на Българския антарктически институт. Участник в XXVIII българска национална антарктическа експедиция.

Член на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (Association Bulgare des Journalistes et Ecrivains du Tourisme – ABUJET)

Член на Българския национален комитет на Световния съвет на музеите (International Council of Museums – ICOM).

Член на Обществено-експертния съвет за закрила и развитие на културното наследство на територията на Столична община.

През 2019 г., 2021 г. и 2022 г. е член на журито на конкурса за песен „Бургас и морето“.

През 2016 г. – 2017 г. е член на журито на конкурса „Инвеститор на годината“.

Наблюдател от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Приедор, Босна и Херцеговина през 1997 г., Травник, Босна и Херцеговина през 1998 г. и Феризай, Косово през 2001 г.

От 1990 г. до 2001 г. е експерт на Българското сдружение за честни избори и граждански права (БСЧИГП). Участва в кампании за разясняване на достъпа до Европейския съд за правата на човека в Страсбург, Франция, ролята на Конституционния съд, въвеждането на института на омбудсмана в България.

Авторски материали[редактиране | редактиране на кода]

Журналистика[редактиране | редактиране на кода]

Около 2000 коментара в „Седмицата“ и „Денят“ на Дарик радио

„52 седмици“ (книга с 52 есета от „Седмицата“ на Дарик радио) – 2003 г., София

Аудио и видео поредици – 2020 г., Дарик радио и DarikRadio.bg:

  • Дневници от Антарктида[5]
  • Страстната седмица, Великден и Светли петък в Рилския манастир през пандемията от коронавируса
  • Гергьовден в Хаджидимовския манастир през пандемията от коронавируса
  • Европарламентът и коронавирусът

Фото-изложба „Децата на Сахел“ – 2012 г., София (изложбата е организирана от Дарик радио, Европейската комисия и Столична община и представя кадри, заснети през януари 2012 г. по време на работната обиколка в Нигер и Чад на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която присъства на откриването на изложбата.[6][7]

Фото-изложба „Анна Каренина“ на Театър София в Ясна поляна на Толстой“ – 2019 г., София.[8]

Право[редактиране | редактиране на кода]

„Публичното дружество“ (монография) – сп. „Търговско право“, бр. 6/1998

„Медиите и местните избори през 1995 г. – нормативна основа и практика“ (монография) – Българско сдружение за честни избори и граждански права, 1996 г.

Отличия в областта на медиите[редактиране | редактиране на кода]

2020 Българска академия на науките Награда на БАН за журналисти в категория „Електронни медии“
2020 Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Грамота (за популяризиране на идеята за разширяване на библиотеката)
2018 Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Юбилеен плакет за 130-ата годишнина от основаването на университета като водещ на обзорното предаване „Седмицата“ на Дарик радио
2017 Асоциация на българските авиокомпании Годишна журналистическа награда
2015 Софийска опера и балет Грамота за изключителна подкрепа за представяне
2015 Български червен кръст Почетна грамота за утвърждаване на Червения кръст
2002 Министерство на здравеопазването Награда за принос в отразяването на новините в областта на здравеопазването
2001 Международни медийни събития – Албена Първа награда на радио фестивала „Сребърна вълна“
2000 Министерство на културата Почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура
2000 „Дарик радио“ Глас на годината

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Синът на Кирил Вълчев от Дарик показва макети от цял свят, в-к 24 часа, 15 август 2013.
  2. Биография на интернет страницата на Народното събрание като кандидат за генерален директор на БТА // 2021-01-15.
  3. Стенограма от Пленарното заседание на 27 януари 2021, на което Народното събрание избира Кирил Вълчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция, Народно събрание.
  4. Да обиколиш света – невероятните истории на журналиста Кирил Вълчев, БНТ, 8 декември 2019.
  5. Дневници от Антарктида – журналистът Кирил Вълчев с разказ от първо лице, БНТ, 24 февруари 2020.
  6. „Кристалина Георгиева откри фотоизложбата на Кирил Вълчев „Децата на Сахел“, BulPhoto.com, 1 юни 2012 г.
  7. Децата на Сахел: фазите на глада и имената му, DarikNews, 30 май 2012.
  8. 50 снимки на Кирил Вълчев представят Анна Каренина на Театър София в Ясна поляна на Толстой[неработеща препратка], сайт на Театър София, 1 октомври 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]