Кирил Вълчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кирил Вълчев
български юрист и публицист
Роден
24 май 1973 г. (45 г.)
Право
Образование Софийски университет
Семейство
Деца Александър, Ана Мария[1]

Кирил Вълчев е български юрист. Адвокат в областта на правото на интелектуалната собственост, медийното, търговското и гражданското право. Автор на публицистичното предаване „Седмицата“ по частното национално Дарик радио. Пътешественик - посетил 177 от 193 държави, които са членове на ООН, както и всички континенти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 май 1973 г. в София. Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ и право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Адвокат в Софийската адвокатска колегия. След завършването на университета е хоноруван асистент по гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Известен е с нестандартните си инициативи и кампании, като тази в подкрепа въвеждането на института на омбудсмана в България. Има публикации в специализирани правни издания в областта на ценните книжа.[2]

Докато е студент работи като репортер в редакция „Информация за чужбина“ на Българската телеграфна агенция.

Специализира радио мениджмънт в Дойче веле в Кьолн. През 2000 г. е стипендиант в Съединените американски щати.[2]

В сборника „52 седмици“ са събрани негови политическите есета, с които започва „Седмицата“ всяка събота.

През 2001 г. "Седмицата" получава награда на фестивала за радиопрограми "Сребърна вълна". [3]

През юни 2012 г. открива своя фотографска изложба, „Децата на Сахел“, в парка „Заимов“ пред театър „София“. Изложбата е организирана от Дарик радио, Европейската комисия и Столична община и представя кадри, заснети през януари 2012 г. по време на работната обиколка на еврокомисар Кристалина Георгиева в Нигер и Чад. Самата Кристалина Георгиева присъства на откриването на изложбата.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 52 седмици. София: Дарик радио, 2004[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]