Кирил Кадийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Кадийски
български поет и преводач

Роден
16 юни 1947 г. (69 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове стихотворение
Награди „Димчо Дебелянов“ (1970) г. за преводна поезия
Годишна награда на СПБ (1980)
„Иван Франко“ (1987)
Годишна награда на СПБ (1989)
Голямата награда на СПБ (1994)
Златната метафора (1997)
„Христо Г. Данов“ (1999)
„Макс Жакоб“ (2002)
Кирил Кадийски в Общомедия

Кирил Крумов Кадийски е български поет, есеист, преводач, дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в село Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи като редактор в литературната редакция на Българското радио, а по-късно в издателство „Народна култура“, както и на свободна практика като преводач на поезия от френски и руски. През 1984 г. специализира френски език в Алианс франсез в Париж. Пише и превежда поезия. Въпреки че голяма част от личното му творчеството е издадено до 1990 година, Кадийски не е приет за член на Съюза на българските писатели. Част от произведенията му са публикувани в самиздат[1].

След демократизацията на страната Кадийски създава през 1991 г. едно от първите частни издателства в България „Нов Златорог“, което издава десетки заглавия от български и чужди автори, част от които са отличени с награди.

През 1997 г. Кадийски е избран за член-кореспондент на френската академия „Маларме“. От 2002 г. е член на българския ПЕН-клуб. През 2004 г., след спечелване на конкурс, е назначен за директор на Българския културен институт в Париж, който пост заема до юни 2009 г.[2] В същото време е съветник към българското посолство във Франция. През декември 2007 г. е избран за член на международната академия „Монмартър“, а в началото на 2009 – за почетен гражданин на „Монмартърската република“.[3]

Участва в първата Олимпиада на поезията в Швеция, организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets), като член на българския отбор, съставен още от Кристин Димитрова, Силвия Чолева и Георги Пашов.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Тържествена церемония по избирането на К. Кадийски за член на международната академия „Монмартър“

Кадийски е нестандартен автор.[5] Литературният критик Светлозар Жеков, автор на обемиста анкета[6] с поета, казва за него: „Кирил Кадийски, един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си у нас, още преди години беше приет в лоното на големите световни поети на ХХ век – във френската академия „Маларме“. Нейният председател Жан Оризе пише за Кадийски: „За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България. Неслучайно го избрахме за член-кореспондент на нашата академия „Маларме“, нареждайки го до толкова безспорни поети като албанеца Исмаил Кадаре, финландеца Пенти Холапа, румънката Ана Бландиана, руснака Андрей Вознесенски, ирландеца Шеймъс Хийни (Нобелов лауреат), ливано-сириеца Адонис и Йостен Шьостранд от Шведската академия… Кирил Кадийски е в добра компания и ние сме щастливи и горди, че той вече се числи сред нас“[7]. За него преди повече от 15 години Ален Боске пише: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес“[8]. По-късно френският критик Стефан Баке добавя: „Подобно на Манделщам или на Бродски, Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век“.[9].

Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в българската поетическа традиция. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най ярък представител е Атанас Далчев. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на Пейо Яворов, свързан повече със символизма. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – Димчо Дебелянов. Литературният критик Георги Цанков пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“[10]. Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция метафорична стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с имажинизма[11], но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в българския фолклор и в стихотворенията на Христо Ботев. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“[12]… Списание „Нувел обсерватьор“ нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети[13].

Кирил Кадийски е между най-известните български преводачи на поезия. Превел е на български множество френски и руски поети, между които Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Фьодор Тютчев, Иван Бунин, Александър Блок, Максимилиан Волошин, Борис Пастернак и други. Превел е и почти цялото творчество на Молиер.

Във Франция творчеството му е изцяло публикувано в петнадесет отделни книги[14]. През 2006 г. френското издателство „L’Esprit des péninsules“ съвместно с Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ публикува в отделен том цялото му поетическо творчество на български, френски и английски език. Едно от най-авторитетните френски издателства за класическа и модерна литература „Les belles lettres“ сключи ексклузивен договор с Кадийски за цялостното му творчество и направи второ допълнено и коригирано издание на въпросния представителен том.

Негови книги са излезли и в Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния и Република Македония. Стиховете му са преведени на английски, немски, полски, словашки, унгарски, турски, руски, беларуски, украински, финландски, шведски и други езици. Участник е в едни от най-престижните международни форуми на поетите като Биеналето на поезията в Лиеж, Белгия, Стружките вечери на поезията, Международния фестивал на поезията в Троа Ривиер, Канада. Кадийски е член-учредител на движението на поетите-франкофони Cap à l’Est.

Полемики[редактиране | редактиране на кода]

Кадийски често е обект на медийно внимание. След излизането на литературната анкета с него, някои от позициите му са атакувани и отричани от негови опоненти.[15]

През юни 2007 г. в статия във вестник „Фигаро“ френският журналист Рафаел Станвил, дава гласност на съмненията на руската докторантка Оксана Холопина, която твърди, че откритата от Кадийски поема „Легенда за Новгород“ на Блез Сандрар е фалшификат.[16] Професор Клод Льороа, издателят Брюно Роа, дъщерята на поета Мириам Сандрар опонират на тези твърдения.[17], за което във френската преса не се говори, но за сметка на това в българската беше дадено обширно място за различни виждания и аргументи,[18] нещо богато отразено в „Курие ентернасионал“, чиято задача е да следи и отразява международния печат. За отбелязване е, че само няколко дена по-късно Станвил пише, че той никъде и по никакъв начин не обвинява Кадийски, а само обръща вниманието, че някои обстоятелства насочват мисълта към него.[19].

Според Хлопина, има несъответствия между начина, по който Сандрар описва творбата си, и самото съдържание на творбата. Също така, тя забелязва, че в представеното от Кадийски копие се споменава за хотел Англетер (от френски език – Англия) в Санкт-Петербург, който според нейните източници носи това име от 1925, а творбата трябва да е писана през 1907. [16]. Според друг източник обаче[20] хотелът от 1876 се е казвал „Шмидт-Англия“, после „Англия“, в периода 1911 – 1919 – „Англетер“, в 1919 – 1925 – „Интернационал“, а после отново „Англетер“, до 1948.

Литературни награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. Кирил Кадийски бива избран за почетен гражданин на „Монмартърската република“

Кирил Кадийски е носител на български и международни литературни награди.

  • Награда „Димчо Дебелянов“, 1970 г. за преводна поезия
  • Годишна награда на СПБ, 1980 г. за превода на „Еламазен мой венец“ от Валентин Катаев
  • Международна награда „Иван Франко“, 1987 г. за превода на „Енеида“ от Иван Котляревски
  • Годишна награда на СПБ, 1989 г. за превода на „Слънчева кръв“ от Максимилиан Волошин и „Стихове на романа“ от Борис Пастернак
  • Голямата награда на СПБ, 1994 г. за целокупно творчество
  • Златната метафора, 1997 г. – грамота и специално издание на книга с избрани стихове, награда на Издателско ателие “Аб“
  • Международна награда „Сичевски визии“ – за цялостно творчество, Ниш (Сърбия), 1997 г.
  • Две награди на Международната поетическа олимпиада в Стокхолм, 1998 г.
  • Почетна грамота на Министерството на културата на Република България, 1999 г.
  • Национална награда „Христо Г. Данов“, 1999 г., за превода на стихотворения от Франсоа Вийон
  • Голяма европейска награда за поезия, Румъния, 2000 г.
  • Награда на в. „Литературен форум“ за поезия, по случай 150 години от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов, 2000 г.
  • Награда „Макс Жакоб“ (за цялостно творчество), Франция, 2002 г.
  • Кавалер на ордена „Arts et lettres“, за заслуги към френската култура, 2004 г.

Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]

За пълната библиография вижте Кирил Кадийски. Библиография.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Небесни концерти, стихотворения, Български писател, 1979
  • Ездач на мраморни коне, стихотворения, Български писател, 1983
  • Пясъчно време, стихотворения, Български писател, 1987
  • Перо от феникс и други стихотворения, Български писател/Златорог, 1991
  • Поезия, с оформление и илюстрации на Румен Скорчев, в 333 екз., първите 33 от които подвързани на ръка от Николай Ликовски и номерирани от I до VII и от 1 до 25, Народна култура, 1995
  • Живее в тоя странен град поетът, Издателско ателие „Аб“, 1997, (Награда Златната метафора)
  • Кирил Кадийски. Съчинения в три тома (том I – Поезия, том II – Прози, том III – Преводи), ЕА Плевен, 1997
  • Сонети, с предговор от Светлозар Жеков, Библиофилско издателство Ликовски, 1999
  • Вечеря в Емаус, с предговор от Жан Оризе, Издателство Захарий Стоянов, 2000
  • Между двойна бездна – стихове, есета и преводи, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2003
  • Нови сонети, с пет рисунки от Николай Панайотов, Нов Златорог, 2003
  • Черепът на Йорик и други стихотворения, Издателство Захарий Стоянов, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2004
  • Седем нови стихотворения, с предговор от Бернар Ноел, Нов Златорог, 2007
  • Кирил Кадийски. Съчинения в пет тома (том I – Поезия, том II – Прози, том III – Френски поети, том IV – Славянски поети, V – Литературна анкета на Светлозар Жеков), Издателство Захарий Стоянов, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2007
  • Alter ego, с предговор от Светлозар Жеков и въведение към руския цикъл от Олег Хлебников, Нов Златорог, 2008

Книги, преведени на други езици[редактиране | редактиране на кода]

  • Choix de Poèmes, adaptés du bulgare par Alain Bosquet, Belfond, Paris, 1991
  • Дани и ночи, на сръбски, превод Мила Васов, Ars Longa, Белград, 1999
  • Vor der Auferstehung, Poem, ins Deutsche übertragen von Elena Birtscheva (Ппреди да възкръснеш, на български и немски), с илюстрации от Николай Панайотов, в 165 номерирани екз., Издателско ателие „Аб“, 1999
  • Díhas cotidianos de dios, presentación, selección y traducción de Rada Panchovska, Málaga, 25 de mayo de 1999
  • Sonnets, traduction : Sylvia Wagenstein, Fata Morgana, 2000
  • Cina la Emaus, traducere: Dumitru Ion, Orient-Occident, Bucuresti, 2001
  • La mort de l’hirondelle blanche et trieze nouveaux sonnets, traduction de Sylvia Wagenstein, dessins de Nicolaï Maystorov, Fata Morgana, 2002
  • Poimata (на гръцки език), Превод – Здравка Михайлова, Парусия, 2002
  • Вечера во Емаус, превод на македонски: Глигор Стойковски, КНИГА, Скопие, 2002
  • La villa noctambule, traduction de Sylvia Wagenstein, photographies de Laurent Mallet, Fata Morgana, 2003
  • Poèmes, Poems, traduits du bulgare par Sylvia Wagenstein et Nicole Laurent-Catrice en collaboration avec l’auteur ; translated by Ann Diamond, L’Esprit des Péninsules, Paris / Presses Universitaires St. Clément d’Okhrid, Sofia, 2006
  • Tid av sand, sand time („Пясъчно време“ на български, шведски и английски), tolkning av Åsa Ericsdotter efter en översättning från bulgariska av Elena Ivanova; translated by Ann Diamond St. Clement of Okhrid University Press, Sofia, 2007
  • Le Crân de Yorick, édition bilingue, illustrée par Wanda Mihuleac, traduction du bulgare par Sylvia Wagenstein, Transignum, Paris, 2008
  • Poèmes & Poems, collection „Architecture du verbe“, traduits du bulgare par Sylvia Wagenstein et Nicole Laurent-Catrice en collaboration avec l’auteur ; translated by Ann Diamond, deuxième édition augmenjée et revue, Les belles lettres, Paris, 2009
  • Alter ego (с предговор от Светлозар Жеков и въведение към руския цикъл от Олег Хлебников), traduction du bulgare par Sylvia Wagenstein et du russe par l’auteur en collaboration avec Sylvia Wagenstein ; translated by Ann Diamond, Нов Златорог, 2009

Преводи на чужди автори[редактиране | редактиране на кода]

  • Трима френски поети (Бодлер, Верлен, Рембо), Народна култура, 1978
  • Леополд Стаф, Есенен бунт, избрани стихотворения, Народна култура, 1980
  • Валентин Катаев, Елмазен мой венец, Народна култура, 1980, (Годишна награда на СПБ)
  • Иван Котляревски, Енеида, Народна култура, 1987, (Международна награда ИВАН ФРАНКО)
  • Максимилиан Волошин, Слънчева кръв, Народна култура, 1989, (Годишна награда на СПБ)
  • Гийом Аполинер, Поезия, Нов Златорог, 1993
  • От Вийон до Виан, антология на френската поезия, Нов Златорог, 1996
  • Франсоа Вийон, Стихотворения, на български и френски, Нов Златорог, 1997, (Национална награда Христо Г. Данов 1999 г., за най-добър превод)
  • Блез Сандрар, Поезия, на български и френски, с предговор от Мириам Сандрар, Нов Златорог, 2000
  • Виктор Юго, 21 стихотворения, луксозно издание, Нов Златорог, 2003
  • Иван Бунин, Листопад и други стихотворения, Издателство Захарий Стоянов, 2003
  • Антология на френската любовна лирика, Нов Златорог, 2004
  • Пол Верлен, Стихотворения, трето допълнено и преработено издание, Нов Златорог, 2004
  • Артюр Рембо, Стихотворения, трето допълнено и преработено издание, Нов Златорог, 2004
  • Стефан Маларме, Стихотворения, трето допълнено и преработено издание, Нов Златорог, 2004
  • Антология на модерната френска поезия, Нов Златорог, 2005
  • Антология на модерната италианска поезия, Нов Златорог, 2006
  • Борис Пастернак, Стихотворения, Издателство Захарий Стоянов, библиотека „Ars poetica“, 2006

Книги за Кирил Кадийски[редактиране | редактиране на кода]

  • Светлозар Жеков. „Кирил Кадийски. Литературна анкета“, Перо, 2003; Захарий Стоянов, 2007.
  • „От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранна критика за творчеството на Кирил Кадийски – 1967 – 2007“, Балкани, 2007.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((fr))Poèmes : oeuvres complètes ; Mira Fary – Le Nouvel Observateur du 28 juin 2007
  2. ((bg)) Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед – 2005
  3. ((bg)) Кирил Кадийски беше приет в международната академия „Монмартър“
  4. Симона Мирчева, „Литературата като шведска маса“, в. „Култура“.
  5. ((fr)) Stephane Baquey, La situation de dissidence du poète, traducteur et éditeur Kiril Kadiiski
  6. ((bg)) Светлозар Жеков. Кирил Кадийски. Литературна анкета
  7. „Вечеря в Емаус“ с предговор от Жан Оризе, Захарий Стоянов, 2000, стр. 5
  8. ((bg)) Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед – 2005
  9. ((bg)) Позицията на инакомислие при Кирил Кадийски
  10. „От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски“, Балкани, 2007, стр. 57"
  11. „От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски“, Балкани, 2007, стр. 127"
  12. ((fr)) Jean Orizet, Le Cherche midi/catalogue
  13. ((fr)) Mira Fary, Les cinq Saisons et autres poèmes, Le Nouvel Observateur – 2001/05
  14. ((fr)) Налични книги на К.Кадийски на френски език във FNAC
  15. ((bg)) Из литературния дебат за анкетата
  16. а б ((fr)) RAPHAËL STAINVILLE, „Un faux Cendrars au goût bulgare. „Le Figaro, 14/10/2007.
  17. ((bg)) „Френската Wikipedia за Легенда за Новгород“, „Литературен вестник“, бр. 30, 26.09.2007 г., с.9, 10 – 11.
  18. ((bg)) Николай Павлов, „Блез и галската чест“, в. „Политика“, бр. 175, 24 – 30 август 2007.
  19. ((bg)) Пламен Дойнов, „Фалшификация или мистификация“, „Литературен вестник“, бр. 30, 26.09.2007 г., с.9, 12 – 13
  20. ((en))  Encyclopaedia of St. Petersburg. // Информация за съставителството. Посетен на 09.01.2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за