Кирил Кръстев (изкуствовед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Кръстев.

Кирил Кръстев
български изкуствовед
Снимка на Кирил Кръстев, 1922 г.
Снимка на Кирил Кръстев, 1922 г.

Роден
с. Кортенска баня, Новозагорско
Починал
2 септември 1991 г. (87 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Софийски университет
Работил в Отделение за изкуствознание при БАН

Кирил Кръстев е български критик, изкуствовед и есеист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Кръстев е роден на 1 януари 1904 г. в с. Кортенска баня, Бургаска област.

Следва философия (1923-25), завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г. Специализира изобразително изкуство в Париж в периода 1938-1939 г.

Работи като гимназиален учител в София, Никопол и Плевен. Редактор на вестниците „Тракиец“ и „Просветно единство“.

В периода 1952-1961 г. работи в Отделението за изкуствознание при БАН. Сътрудничи на вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др.

Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 г. в Ямбол. Редактор и съредактор през 1940-41 г. на библиотека „Знание“, „Съвременно изкуство“ - през 1946-47, „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947).

Носител е на наградата „Николай Райнов“ на Съюза на българските художници за 1989 г.

Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. Особено ценни са неговите „Спомени за културния живот между двете световни войни“.

Кирил Кръстев умира на 2 септември 1991 г.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи Художествената галерия в Ямбол.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Микеланджело. София: Българска книга, 1943, 84 с.
  • Живописта. София: Завети, 1947, 131 с.
  • Иван Пенков. София: Български художник, 1958, 96 с.
  • (в съавторство с Васил Захариев) Стара българска живопис. София: Български художник, 1961, 221 с.
  • Атлантида. Варна: Държавно издателство, 1966, 137 с.
  • Непознати образи на Земята: Геофизични очерци. София: Наука и изкуство, 1968, 206 с.
  • Красота, родена сред океана (Островитянско изкуство). Варна: Георги Бакалов, 1971, 212 с.
  • Наченки на ренесанс в Средновековна България. София: Български художник, 1971, 213 с.
  • Сирак Скитник. София: Български художник, 1974, 180 с.
  • Пикасо. София: Български художник, 1982, 136 с.
  • Бенчо Обрешков. София: Български художник, 1982, 271 с.
  • Жорж Папазов. София: Български художник, 1987, 70 с.
  • Спомени за културния живот между двете световни войни. София: Български писател, 1988, 350 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]