Кирил Кръстев (изкуствовед)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Кръстев.
| Кирил Кръстев | |
|---|---|
| български изкуствовед | |
 Снимка на Кирил Кръстев, 1922 г. | |
| Роден |
с. Кортенска баня, Новозагорско |
| Починал | 2 септември 1991 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | Отделение за изкуствознание при БАН |
Кирил Василев Кръстев е български критик, изкуствовед и есеист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 януари 1904 г. в с. Кортенска баня, Бургаска област. Следва философия (1923-25), завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г. Специализира изобразително изкуство в Париж в периода 1938-1939 г.
Работи като гимназиален учител в София, Никопол и Плевен. Редактор на вестниците „Тракиец“ и „Просветно единство“.
В периода 1952-1961 г. работи в Отделението за изкуствознание при БАН. Сътрудничи на вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др.
Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 г. в Ямбол. Редактор и съредактор през 1940-41 г. на библиотека „Знание“, „Съвременно изкуство“ – през 1946-47, „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947).
Член е на Съюза на българските писатели (1941-) и на Международната организация на художествените критици (1976-).
Носител е на наградата „Николай Райнов“ на Съюза на българските художници за 1989 г.
Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. Особено ценни са неговите „Спомени за културния живот между двете световни войни“.
Кирил Кръстев умира на 2 септември 1991 г.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носи Художествената галерия в Ямбол.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Микеланджело. София: Българска книга, 1943, 84 с.
- Живописта. София: Завети, 1947, 131 с.
- Иван Пенков. София: Български художник, 1958, 96 с.
- (в съавторство с Васил Захариев) Стара българска живопис. София: Български художник, 1961, 221 с.
- Атлантида. Варна: Държавно издателство, 1966, 137 с.
- Непознати образи на Земята: Геофизични очерци. София: Наука и изкуство, 1968, 206 с.
- Красота, родена сред океана (Островитянско изкуство). Варна: Георги Бакалов, 1971, 212 с.
- Наченки на ренесанс в Средновековна България. София: Български художник, 1971, 213 с.
- Сирак Скитник. София: Български художник, 1974, 180 с.
- Пикасо. София: Български художник, 1982, 136 с.
- Бенчо Обрешков. София: Български художник, 1982, 271 с.
- Жорж Папазов. София: Български художник, 1987, 70 с.
- Спомени за културния живот между двете световни войни. София: Български писател, 1988, 350 с.
Второ изд. на ИК „Ера“, 2019. - Манифести, статии, есета. 1922-1939. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2014, 408 с.
- История на българското изобразително изкуство. София: Лист, 2021, 528 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Кирил Василев Кръстев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Елка Димитрова, „Кирил Кръстев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- „Разсъдъчна поезия“, в. „Изток“, 1926, бр. 50. Електронна публикация – LiterNet, 22.05.2002.
- Румен Спасов, „Столетието на Кирил Кръстев“, в. „Аудиториум“, 29 януари 2004.
- Списание „Crescendo“ на сайта Българският литературен модернизъм
|