Кирил Кръстев (изкуствовед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кирил Кръстев.

Кирил Кръстев
български изкуствовед
Снимка на Кирил Кръстев, 1922 г.
Снимка на Кирил Кръстев, 1922 г.

Роден
с. Кортенска баня, Новозагорско
Починал
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Софийски университет
Работил в Отделение за изкуствознание при БАН

Кирил Кръстев е български критик, изкуствовед и есеист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Кръстев е роден на 1 януари 1904 г. в с. Кортенска баня, Бургаска област.

Следва философия (1923-25), завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г. Специализира изобразително изкуство в Париж в периода 1938-1939 г.

Работи като гимназиален учител в София, Никопол и Плевен. Редактор на вестниците „Тракиец“ и „Просветно единство“.

В периода 1952-1961 г. работи в Отделението за изкуствознание при БАН. Сътрудничи на вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др.

Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 г. в Ямбол. Редактор и съредактор през 1940-41 г. на библиотека „Знание“, „Съвременно изкуство“ - през 1946-47, „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947).

Носител е на наградата „Николай Райнов“ на Съюза на българските художници за 1989 г.

Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. Особено ценни са неговите „Спомени за културния живот между двете световни войни“.

Кирил Кръстев умира на 2 септември 1991 г.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи Художествената галерия в Ямбол.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Микеланджело. София: Българска книга, 1943, 84 с.
  • Живописта. София: Завети, 1947, 131 с.
  • Иван Пенков. София: Български художник, 1958, 96 с.
  • (в съавторство с Васил Захариев) Стара българска живопис. София: Български художник, 1961, 221 с.
  • Атлантида. Варна: Държавно издателство, 1966, 137 с.
  • Непознати образи на Земята: Геофизични очерци. София: Наука и изкуство, 1968, 206 с.
  • Красота, родена сред океана (Островитянско изкуство). Варна: Георги Бакалов, 1971, 212 с.
  • Наченки на ренесанс в Средновековна България. София: Български художник, 1971, 213 с.
  • Сирак Скитник. София: Български художник, 1974, 180 с.
  • Пикасо. София: Български художник, 1982, 136 с.
  • Бенчо Обрешков. София: Български художник, 1982, 271 с.
  • Жорж Папазов. София: Български художник, 1987, 70 с.
  • Спомени за културния живот между двете световни войни. София: Български писател, 1988, 350 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]