Кирил Пърличев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера от ВМОРО. За писателя вижте Кирил Пърличев (писател).

Кирил Пърличев
български революционер

Роден
Починал
Кирил Пърличев в Общомедия

Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител, журналист, директор на историческия музей в Охрид (1941-1944 г.), писател и масон[1]. Използва псевдоними като К. Пандов и Наумов[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Пърличев е роден на 1 март 1875 година в Охрид, тогава в Османската империя. Той е син на Григор Пърличев, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов.[4]

Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО. На Солунския конгрес в 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. На 5 август 1898 година Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Кирил Пърличев, заедно със съмишлениците си, е арестуван.

През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.

Григоровъ, К. Сръбскитѣ жестокости въ Македония (1912-1915). Съ 20 ликове къмъ текста. Извлѣчение отъ книгата „Сръбскиятъ режимъ и революционната борба въ Македония" отъ К. Пърличевъ. София, Издателство Ал. Паскалевъ и Сие, 1917.

След въстанието се установява в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[5] Учителства във Воден, където заедно с Христо Занешев спомага организационните дела. Участва в редактирането на списание „Искра“.[6]

През 1912 година е временен представител на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Кирил Пърличев е един от основателите на Македонския научен институт.[7] Открива гроба на свети Климент Охридски. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа "Светлина". Владее е чужди езици и превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други.

Във ВМРО[редактиране | редактиране на кода]

Надгробната плоча на Кирил Пърличев в Охрид

След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на „протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО[8]. При временното освобождение на Вардарска Македония в 1941 - 1944 година се завръща в Охрид и става директор на Историческия музей. Умира в Охрид на 9 или 10 февруари[9]) 1944 година, тогава още в пределите на Царство България.[10]

Кирил Пърличев има внук Кирил Пърличев, който издава непубликуваните му трудове.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ставри Пърличев
 
Мария Гьокова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пърличев
 
Иван Пърличев
 
Григор Пърличев
(1830 — 1893)
 
Анастасия Узунова
(род Узунови)
 
Зографина Пармакова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константинка Пърличева
 
Луиза Пърличева
(? — 1919)
 
Николаки Манев
(? — 1917)
 
Кирил Пърличев
(1875 — 1944)
 
Олга Христова
Точкова
 
Иван Лимончев
 
Деспина Пърличева
 
Симеон Посимов
 
Георги Пърличев
 
Георги Пармаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Манев
(1898 — 1963)
 
 
 
 
 
Григор Пърличев
 
 
 
 
 
Невенка Лимончева
(? — 1976)
 
Ружа Попсимова
 
Славка Попсимова
 
Христо Попсимов
(1916 — 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Пърличев
(р. 1965)
 
Олга Пърличева
 
 
 
 
 
 
 
Лиляна Манева
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, София, 2003 г.
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48, 70, 76
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 57.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 388.
  7. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  8. Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.92, 194.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 142.
  10. Списък на събитията от сайта на МНИ