Кирил Рилски (Битуше)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Рилски.

Кирил Рилски
български духовник
Роден
Починал
Погребан Рилски манастир

Религия Православие

Кирил Рилски е български духовник от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1861 година със светското име Киприян Стефановски в западномакедонското дебърско мияшко село Битуше, затова сам се подписва Мияк. Става послушник в Рилския манастир на 14 септември 1878 година и на 29 ноември 1880 година е замонашен от игумена Кирил Рилски при архимандрит Теофилакт Рилски. Завършва Киевската духовна семинария със стипендия издействана от Иван Палмов. В йеродяконски чин е ръкоположен на 28 май 1884 г. в Рилския манастир от сръбския митрополит Михаил, който е на посещение в манастира. На 7 януари 1890 година е ръкоположена за йеромонах от викария на митрополит Платон Киевски епископ Силвестър Каневски.[1] В 1895 година завършва Киевската духовна академия като кандидат на богословието.[1][2]

След завръщането си в България през 1895 г. преподава Самоковската духовна семинария. На следната 1896 г. обаче заминава за Османската империя, за да помогне за утвърждаването на българското църковно и просветно дело. Първоначално става председател на българската църковна община в Ксанти. През 1898 – 1899 година преподава в Цариградската духовна семинария. От 1900 до 1908 година е председател на българската църковна община в Гевгели. През 1909 г. е назначен за управляващ на Одринската епархия. През май 1911 година е преместен за управляващ на Драмската българска епархия.[3] През август 1913 г. след Междусъюзническата война бяга от завладения от гръцки войски Драма и през 1914 г. е протосингел във Видин при Кирил Видински.[1]

При освобождението на Дебърско през 1915 година и смъртта на митрополит Козма Дебърски през януари 1916 година, населението на Дебърско се обръща с молба към Светия синод на Българската екзархия архимандрит Кирил да бъде назначен за управляващ на Дебърската епархия, тъй като е родом от този край. Синодът препоръчва на управляващия епархията митрополит Борис Охридски да назначи Кирил за свой протосингел в Дебър. Архимандрит Кирил Рилски пристига в Дебър на 26 април 1916 г. Управлява епархията до 18 декември 1918 година, когато след края на войната и изтеглянето на българските войски предава управлението на сръбските духовни власти.[4]

През 1922 година е кандадат за софийски митрополит и остава втори с 26 гласа. През 1924 г. се установява в Рилския манастир като изповедник. Игумен е на манастира 1 януари 1929 до 1 септември 1933 година. При управлението му са завършени водопроводът и канализацията на манастира и той е електрифициран. Построена е нова сграда за метоха в Рила и нов ресторант-хотел. Образуван е фонд „Рилски манастир“, в който към 1 юли 1933 г. има 33 милиона лева.[1]

Умира на 22 октомври 1946 година. Погребан е в манастирското гробище.[1]

Архимандрит Кирил издава със свои средства книгите „Кратки спомени из миналия ми живот (1861–1931 г.)“, София, 1931 г. и „Българската самостоятелна църква в Илирия на Балканския полуостров и нейната апостолска древност“, София, 1930 г.[1]

Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония