Кирил Семов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Семов
Роден
Кирил Семов
Починал
Стил поп
Глас баритон
Активност 19521972
Музикален издател Electrecord – Румъния, Балкантон
Свързани изпълнители Маргрет Николова, орк. „София“, „До-ре-ми-фа“, Магда Панайотова

Кирил Семов е български поппевец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Семов е роден на 14 септември 1932 г. в София. Жизнерадостен и артистичен, той с лекота се справя с различните стилове на забавната музика – еднакво добре интерпретира лирични балади, френски шансони или шлагери в стил суинг. Няма музикално образование, но като ученик ходи на уроци по пеене, а по-късно усъвършенства гласа си в хора на Софийската опера и на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Работил е в Ансамбъла на Трудовата повинност (1952 – 1955), хора на ДМТ „Стефан Македонски“, Ансамбъла за песни на БНР. Бил е солист на Естрадата на Българската армия, Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио и оркестър „София“. В края на 50-те участва активно в концертите в БИАД като солист на „Студио 5“ и става много популярен. През по-голямата част от своята кариера работи в артистични и циркови програми в увеселителните заведения (оркестрите на Йонко Татаров, Никола Чалъшканов, „Оптимистите“). Гостувал е с концертни програми в Русия, Румъния, Полша, Унгария, Чехия, Германия. Сред наградените песни в негово изпълнение на фестивала „Златният Орфей“ са: „Ева“ – втора награда – 1965 г., „Балада за несебърските камбани“ – специална награда – 1966 г., „Сън сънувах“ – Голямата награда „Златният Орфей“ – 1969 г. (в дует с Маргрет Николова) – и трите песни са по музика на Атанас Бояджиев. Сред популярните песни, изпълнявани от него, са и: „Синя вечер“ (м. Емил Георгиев), „Дъжд“ (м. Борис Карадимчев), „Една девойка ме попита“ (м. Димитър Вълчев). Една от последните песени, която записва, е из филмовия мюзикъл „Баща ми бояджията“ – „Песен за грозното пате“ (м. Петър Ступел).

Умира на 10 ноември 1972 година в София, на 40-годишна възраст.[1]

Приживе певецът не успява да получи международно признание от фестивалите за забавна музика, не успява да запише дългосвиреща плоча, а и престижните награди в биографията му са малко. Въпреки това остава като един от първите певци със собствен облик в българската попмузика.

През 1995 г. с помощта на фондация „Стефан Воронов“ на аудиокасета е издаден албумът „Синя вечер“ с песни в изпълнение на Кирил Семов.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Mai, mai, più – ЕDC 435 (1964), издадена в Румъния
  • Que Vero ● The Man I Love ● Pas D'Alcool ● Ciudo – EDC 499 (1964), издадена в Румъния
  • Пее Кирил Семов (1965)
  • Кирил Семов – ВТК 2676 (1965)
  • Една девойка ме попита – ВТВ 10093 (1965)
  • Кирил Семов с „До-ре-ми-фа“ – ВТВ 10104 (1965)
  • Кирил Семов пее песни от Емил Колев – ВТМ 5747 (1966)
  • Маргрета Николова и Кирил Семов – ВТВ 10129 (1966)
  • Към Слънчевия бряг – ВТВ 10136 (1966)
  • Маргрета Николова / Кирил Семов – 2722 (1966)
  • Кирил Семов – 2695 (1966)
  • Лъчезарна Варна – ВТВ 10083
  • Пee Кирил Семов – ВТМ 6103
  • Кирил Семов (1971)

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Синя вечер (1995)
  1. Синя вечер
  2. Джаз
  3. Веселите токчета
  4. Импресия
  5. Когато сме сами
  6. Търси се билет
  7. Пирина ли бе причина
  8. Коминочистачът
  9. Сън сънувах – дует с Маргрет Николова
  10. Първата дума
  11. Лечебния сок
  12. Дончо Кихот и Станчо Панса
  13. Черен влак се композира

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. "Музика". С. 1988, стр. 148 – 149
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България