Кирил Семов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Семов
български певец
Роден
Починал
10 ноември 1972 г. (40 г.)
Музикална кариера
Стилпоп музика
Инструментивокал
Гласбаритон
Активностот 1952 г.
Лейбъл„Електрекорд“, „Балкантон
Участник вОркестър София

Кирил Семов е български поппевец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Семов е роден на 14 септември 1932 г. в София. Жизнерадостен и артистичен, той с лекота се справя с различните стилове на забавната музика – еднакво добре интерпретира лирични балади, френски шансони или шлагери в стил суинг. Няма музикално образование, но като ученик ходи на уроци по пеене, а по-късно усъвършенства гласа си в хора на Софийската опера и на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Работил е в Ансамбъла на Трудовата повинност (1952 – 1955), хора на ДМТ „Стефан Македонски“, Ансамбъла за песни на БНР. Бил е солист на Естрадата на Българската армия, Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио и оркестър „София“. В края на 50-те участва активно в концертите в БИАД като солист на „Студио 5“ и става много популярен. През по-голямата част от своята кариера работи в артистични и циркови програми в увеселителните заведения (оркестрите на Йонко Татаров, Никола Чалъшканов, „Оптимистите“). Гостувал е с концертни програми в СССР, Румъния, Полша, Унгария, Чехословакия, ГДР. Сред наградените песни в негово изпълнение на фестивала „Златният Орфей“ са: „Ева“ – втора награда – 1965 г., „Балада за несебърските камбани“ – специална награда – 1966 г., „Сън сънувах“ – Голямата награда „Златният Орфей“ – 1969 г. (в дует с Маргрет Николова) – и трите песни са по музика на Атанас Бояджиев. Сред популярните песни, изпълнявани от него, са и: „Синя вечер“ (м. Емил Георгиев), „Дъжд“ (м. Борис Карадимчев), „Една девойка ме попита“ (м. Димитър Вълчев). Една от последните песни, която записва, е из филмовия мюзикъл „Баща ми бояджията“ – „Песен за грозното пате“ (м. Петър Ступел).

Умира на 10 ноември 1972 година в София, на 40-годишна възраст.[1]

Приживе певецът не успява да получи международно признание от фестивалите за забавна музика, не успява да запише дългосвиреща плоча, а и престижните награди в биографията му са малко. Въпреки това остава като един от първите певци със собствен облик в българската попмузика.

През 1995 г. с помощта на фондация „Стефан Воронов“ на аудиокасета е издаден албумът „Синя вечер“ с песни в изпълнение на Кирил Семов.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи и сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964 – „Mai, mai, più“ ( Electrecord – ЕDC 435)
  • 1964 – „Que Vero ● The Man I Love ● Pas D'Alcool ● Ciudo“ ( Electrecord – EDC 499)
  • 1964 – „Лъчезарна Варна“ ( сингъл, Балкантон – ВТВ 10083)
  • 1964 – „Една девойка ме попита“ ( сингъл, Балкантон – ВТВ 10093)
  • 1965 – „Пее Кирил Семов“ ( Балкантон)
  • 1965 – „Кирил Семов“ ( Балкантон – ВТК 2676)
  • 1965 – „Всяка младост е нова“ ( сингъл, Балкантон – ВТВ 10104)
  • 1965 – „Новогодишна целувка“ ( сингъл, Балкантон – ВТВ 10108)
  • 1966 – „Кирил Семов пее песни от Емил Колев“ ( Балкантон – ВТМ 5747)
  • 1966 – „Маргрета Николова и Кирил Семов“ ( сингъл, Балкантон – ВТВ 10129)
  • 1966 – „Към Слънчевия бряг“, дует с Маргрет Николова ( сингъл, Балкантон – ВТВ 10136)
  • 1966 – „Маргрета Николова“/ „Кирил Семов“ ( Балкантон – 2722)
  • 1966 – „Кирил Семов“ ( Балкантон – 2695)
  • 1967 – „Мъдрецът Диоген“, дует с Маргрет Николова ( сингъл, Балкантон – ВТВ 10129)
  • 1968 – „Пее Кирил Семов“ ( Балкантон – ВТМ 6103)
  • 1971 – „Кирил Семов“ ( Балкантон)

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – „Синя вечер“ ( MC, Baby Records)
  1. Синя вечер
  2. Джаз
  3. Веселите токчета
  4. Импресия
  5. Когато сме сами
  6. Търси се билет
  7. Пирина ли бе причина
  8. Коминочистачът
  9. Сън сънувах – дует с Маргрет Николова
  10. Първата дума
  11. Лечебния сок
  12. Дончо Кихот и Станчо Панса
  13. Черен влак се композира

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. „Музика“. С. 1988, стр. 148 – 149

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]