Кирил Скопски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил
български духовник

Роден
Починал
21 май 1914 г. (80 г.)
Кирил Скопски в Общомедия

Кирил е православен български просветен деец и духовник, скопски (1872 – 1875) и видински митрополит (1891 – 1914) на Българската екзархия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Коста Стоичков на 15 юли 1833 г. в Берковица, Османската империя, в бедно семейство. Учи в местното килийно училище. Малък остава пълен сирак и постъпва като послушник в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски”. През 1857 г. е постриган в монашество с името Кирил. Няколко месеца по-късно е ръкоположен и в йеродяконски чин. През 1858 г. Кирил заминава за град Карловци, Австро-Унгария, където 4 години учи в местната сръбска духовна семинария и поддържа контакти с българската емиграция.[1]

През лятото на 1863 година се завръща в българските земи, но още при слизането му от кораба във Видин е арестуван по настояване на митрополит Паисий Видински. При обиск откриват у него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен II, което става повод да го изпратят в столицата Цариград и да го изправят пред патриаршески съд. Осъден е на 3 години заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия.[1]

След като е освободен през 1866 година, Кирил се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква „Свети Георги“. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритски чин и назначен за председател на българската църковна община в Силистра.[1]

След учредяване на Българската екзархия е повикан в Цариград. В 1872 г. в катедралата „Свети Стефан“ е ръкоположен в епископски сан с титлата Белоградчишки от екзарх Антим I в съслужение с митрополитите Доротей Самоковски, Партений Нишавски и Доротей Софийски и е назначен за викарий на Видинската митрополия, където остава до 1874 г.[1]

Гробът на митрополит Кирил

От юли 1874 година епископ Кирил Белоградчишки е управляващ Скопската епархия.[2] На 23 юли 1875 година е избран за скопски митрополит. През 1877 г., след започването на Руско-турската война, митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София като митрополит на разположение на Светия синод.[1] Участва в организацията на Кресненско-Разложкото въстание заедно с митрополит Натанаил Охридски.

От 1887 година, след отстраняването на митрополит Мелетий Софийски, е управляващ Софийската епархия. След смъртта на видинския митрополит и бивш екзарх Антим от края на 1888 г. е управляващ Видинската епархия.[1]

На 17 февруари 1891 г. е избран, а на 21 март и канонически утвърден за видински митрополит. Като митрополит във Видин обновява клира на епархията и възобновява строежа на църкви. Отнася се строго към свещениците, от които изисква достойно поведение и изряден външен вид. Работи за развитието на църковно-просветното дело в епархията. През 1902 година дарява 50 000 лева за построяването на сградите на Софийската духовна семинария.[1]

Умира във Видин на 21 май 1914 г. Погребан е до катедралния храм „Свети Димитър“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Цацов, Борис. 90 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил. // Двери на православието. Посетен на 8 юни 2017.
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 329.
пръв белоградчишки епископ
(1872 – 23 юли 1875)
Поликарп
Доротей скопски митрополит
(23 юли 1875 – 1877)
Теодосий
Антим видински митрополит
(21 март 1891 – 21 май 1914)
Неофит
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България