Кирил Тенчов
| Кирил Тенчов | |
| български търговец | |
| Роден |
около 1881 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Кирил Гоцев Тенчов е български търговец от Кукуш, работил в Солун и Варна.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1881 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на крупния търговец Гоце Тенчов. Негови по-големи братя са Христо Тенчов – лекар, Иван Тенчов – аптекар, и Димитър Тенчов – зъболекар, членове на ВМОРО.[1]
В 1901 година завършва с шестнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Завършва финанси. През 1906 година с брат си Иван Тенчов отварят аптека „Надежда“ в Солун. През 1908 година срещу тях в аптеката е извършно покушение от двама гърци, но няма загинали.[3] През март 1909 година е извършено ново покушение срещу Кирил Тенчов.[4]
След Междусъюзническата война през 1913 година вероятно се установява във Варна като търговец.[5] Името Кирил Тенчов се среща в Строителния комитет (1925 г.) за построяване на Македонски дом във Варна – инициатива на македонското благотворително братство „Вардар“ (от 1925 г. „Тодор Александров“), който да бъде „приютен дом за бежанците“, да служи за културно-просветна дейност и обособяване на помещения за дюкяни, които да носят приходи.[6]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Тенчо Георгиев (1812 - 1884) | Марча (Мария) Станишева (1825 - 1906) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Тенчов (1850 - 1883) | Христо Тенчов (1867 - ?) | Тинка Далчева (1852 - ?) | Атанас Далчев | Ташка Данилчева | София Ярцева (1862 - ?) | Петруш Ярцев (1857 - 1908) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тенчов (1872 - 1953) | Димитър Тенчов (1878 - ?) | Иван Тенчов (1875 - 1909) | Кирил Тенчов (около 1881 - ?) | Олга Бичева (1896 - ?) | Кирил Данилчев | Йордан Ярцев (1885 - 1954) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Тенчов (1906 - 1960) | Димитър Бояджиев (1913 - 2007) | Лиляна Данилчева (1917 - 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тенчов (1935 - 2000) | Борис Тенчов (р. 1946) | Петър Бояджиев (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 100–101.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 101.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 322.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN ISBN 954-496-016-7. с. 27 – 29.
- ↑ Генадиев, Генади. Македонският дом във Варна – паметник на българския дух // bulgariamakedonia.net.
