Кирил Христов Совичанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Христов Совичанов
български революционер
Kiril Hristov Sovichanov and his wife Rayna.jpg
Кирил Христов и съпругата му Райна
Роден
Починал

Учил в Софийски университет
Семейство
Баща Христо Совичанов
Братя/сестри Олга Совичанова
Георги Совичанов
Деца Борис Христов
Николай Христов
Кирил Христов Совичанов в Общомедия
Стефан Аврамов, Христо Настев, Кирил Христов и Наум Василев
Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Совичанов;
Горен ред: Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков

Кирил Христов Совичанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и просветен деец. Баща на големия български оперен певец Борис Христов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Христов е роден в 1878 година в Битоля, тогава в Османската империя,[1] в семейството на Анастасия Каранджулова, сестра на Иван Каранджулов, и Христо Совичанов–Псалта, първият псалт в независимата българска църква в Битоля. Негов брат е общественикът Георги Совичанов. Завършва битолската прогимназия, съученик е на Симеон Радев. Голямо приятелство го свързва с братовчед му по майчина линия Никола Каранджулов, който в периода 1891 – 1892 година също учи в битолското училище и живее при семейство Совичанови. В 1893 година двамата постъпват в кюстендилското педагогическо училище, в една паралелка са и живеят в една квартира.[2]

През 1896 г. завършва педагогическото училище в Кюстендил, България. От 1896 до 1900 година учителства в Дедеагач, където става член и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО. Подгонен оттам се връща в Битоля. Арестуван е, но успяват да го освободят с пари. След разгрома на Илинденското въстание Кирил Христов е принуден да избяга в България.[2]

Записва се да следва славянска филология в Софийския университет. След това спечелва конкурс и заминава за Лион (Франция), където завършва литература.[2]

Работи като учител в Пловдив, София и други градове. Главен редактор е на списанието на македонската емиграция в България „Илюстрация Илинден“ и председател на Илинденската организация. Като председател на Илинденската организация се опитва да помири двете враждуващи крила във Вътрешната македонска революционна организация.[3]

Кирил Христов наследява певческия дар на баща си. Тенор е, пее в светски и църковни хорове. Изпълнява с голям успех македонски народни песни пред Радио София. Изпява пред сътрудник на Института за музика при БАН текстовете на повече от триста и тридесет старинни народни и градски песни; песните остават в ар­хива на института.[4]

Женен е за Райна, дъщеря на прилепчанка и на хаджи Тодор Попиванов от София. Баща е на големия български оперен певец Борис Христов и на запасния офицер и член на ВМРО адвокат Николай Христов.[5][6]

Умира на 25 септември 1961 година.[7][8] Църковната служба е в „Света Неделя“, а след нея патриарх Кирил говори пред изпълнилите храма хора за образцовия живот, скромността и добродетелите на Кирил Христов, за прекрасното възпитание, дал на двамата си сина.[9] Борис Христов не е допуснат в България за погребението.[10][9]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Като приложения на „Илюстрация Илинден“ К. Христов издава следните съчинения:[11]

  • Високо Преосвещенний Св. Скопский митрополит Неофит, София 1938, 16 с.
  • Антон Е. Кецкаров, София 1940, 16 с.
  • Иконом Тома Николов, първият дякон в Битоля, София 1940, 16 с.

В книга VII на непубликуваните „Приноси към историята на македоно-одринското революционно движение в Тракия“ (1956 г.) са включени част от спомените на Кирил Христов за участието му революционното движение. Предоставени са през 1953 г. на Иван Орманджиев, който отбелязва, че спомените му за учителската и културната дейност са включени в „Приноси за духовното освобождение на българите в Тракия“. – Научен архив на БАН, ф. 27, а.е. 27, л. 351 – 359.[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нашата песен“, Кирил Христов Совичанов, сп. „Илюстрация Илинден“, книга 9 и 10, година XI, София, 1939 г.
  • „Илинден“, Кирил Христов Совичанов, в-к „Македония“, брой 2015, год. VII, стр.3, София, 11 юли 1933 г.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Петър Совичанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Совичанов
 
Анастасия
Каранджулова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райна Тодорова Попиванова
(1884 – 1967)
 
Кирил Христов
(1878 – 1961)
 
Георги Совичанов
 
Олга Совичанова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Христов
(1914 – 1993)
 
Николай Христов
(1907 – 1954)
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 430-431.
  2. а б в Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). 2009. с. 72.
  3. Жекова, Петя и Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов. // XLІII (3). Македонски преглед, 2020. с. 122.
  4. Борис Христов. Семейство, предци. // boris-christoff.net.
  5. Великият бас Борис Христов – подпоручик от Първи конен на Н.В. Княз Александър I полк, edinzavet.wordpress.com, 11.09.2012 г.
  6. Тошев, Лючезар. 18 май: Борис Христов. // conservative.bg. 18 май 2018.
  7. Македонски научен институт
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
  9. а б Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив. ISBN 954-18-0024-6. с. 26.
  10. Христов, Христо. Режимът на БКП отказал на Борис Христов да пусне брат му за лечение в Италия. // desebg.com. 3 април 1017. Посетен на 13 март 2022.
  11. Български книги 1878 – 1944. Библиографски указател, т. VI, София 1983, с. 137.
  12. Жекова, Петя и Йордан Симов. Две писма на Анастас Разбойников до Борис Христов. // XLІII (3). Македонски преглед, 2020. с. 124.
     Портал „Македония“         Портал „Македония